Инвестирането в акции, разпределящи дивидент, се приема все по-често като добра стратегия. Съществуват някои митове относно дивидентните акции обаче, които битуват сред инвеститорите и трябва да бъдат развенчани. Ето някои от тях, позовавайки се на богатата корпоративна история на развития щатски пазар.

Мит номер 1 – Дивидентите са сигурни, дори и при лош пазар

Този мит бе развенчан съвсем скоро по време на финансовата криза. Дори компании с десетилетни традиции в изплащането на дивидент прибегнаха до редуцирането му или пълното му премахване. Така например щатският индустриален конгломерат General Electric изплащаше тримесечен дивидент от 0.31 долара през 2008 г.

През 2009 г. дивидентът бе намален до 10 цента и премахнат през второто тримесечие на годината. Компанията не бе единствената, която прибегна до подобна мярка. През 2009 г. 57% от компаниите, изплащащи дивидент, го намалиха или напълно премахнаха.

Мит номер 2 – Дивидентните компании се представят по-добре от пазара

За периода между 1991 и 2012 г. средната възвращаемост на компаниите, изплащащи дивидент в САЩ, е била в размер на 9.1% годишно. За същия период доходността на компаниите, които не изплащат дивидент, е била 11.1%. Трябва да се има предвид обаче, че зад по-голямата възвращаемост се е криела и по-голяма волатилност.

Мит номер 3 – Дивидентните компании дават добра диверсификация на портфейла

Фокусирайки се само върху дивидентни акции, ще игнорирате 39% от глобалните компании, които не плащат дивидент. Ако приведем тази стратегия за родната действителност, процентът изглежда още по-голям.

Трябва да се има предвид също така, че около 53% от малките компании по света плащат дивидент, което означава, че ако се фокусирате върху тях, няма да имате експозиция към половината от малките компании.

Мит номер 4 – Дивидентите са сигурен източник на бъдещ доход

Добре е да знаете, че дивидентната политика на много компании е свързана с данъчното законодателство. Обикновено доходите от дивиденти се таксуват с по-малки ставки от подоходните данъци. Всяка промяна в данъчните ставки обаче може да има сериозен ефект върху дивидентната политика на компаниите, което ги прави доста несигурни в по-дългосрочен план.

Мит номер 5 – Дивидентите са данъчно ефективни

В международен план това се приема, защото ставките, с които се таксуват дивидентите, са по-ниски, както вече споменахме. Трябва да знаете обаче, че те се таксуват през следващата година, след изплащането им. В същото време капиталовите печалби се таксуват едва когато закриете позициите си и продадете акциите си.

Трябва да се спомене също така, че все още капиталовите печалби на БФБ са необлагаеми (едно от малкото предимства, свързани с борсата, на които родните инвеститори се радват).

Мит номер 6 – Покупката на дивидентни акции ви дава експозиция към „високодоходни компании“

Изследване на Грег Фишер, базиращо се върху 30-годишното представяне и сравняване на дивидентните високодоходни компании, е стигнало до извода, че не дивидентът е в основата на доброто представяне на тези компании.

Мит номер 7 – Дивидентните компании са добър заместител за облигации

Някои инвеститори смятат, че могат да подобрят доходността на портфейлите си, като заместят позициите си в облигации с акции на дивидентни компании. Това не е правилно. На първо място, повишаването на очакваната доходност би следвало да се прави с увеличаване на алокацията в акции.

Целта на инвестициите в облигации е да се намали волатилността на портфейла в тежки времена. Инвестициите в дивидентни компании са много по-рискови от висококачествените краткосрочни облигации.