Глен Савидж е на път да се качи на сцената и е ужасно притеснен. През 1961 г. 5-годишният Глен изпълнява ролята на Архангел Гавраил в коледна пиеса в училище Сейнт Джеймс в Бризбейн, Австралия.

Трябва да произнесе само една реплика: „Вижте, малък ангел!“. По онова време Савидж не го знае, но цялото това притеснение и страх ще моделират професионалната му кариера. „Спомням си само, че си помислих, че няма да мога да го направя. Не можех да говоря пред всичките тези хора. Започнах да треперя, веднага щом вдигнаха завесата. Гласът ми изчезна и забих поглед в пода..., от този момент нататък избягвах всяка ситуация, в която трябваше да говоря пред публика“, разказва Савидж пред ВВС.

След като завършва училище, Глен става фармацевт, привлечен от усещането за сигурност, което дава стъклото, разделящо го от клиентите. През 2000 г. поискали от него да създаде програма за обучение на служителите от по-голямата верига аптеки, притежавана от компанията, в която работел.

„Сега, освен че трябваше да говоря с хората от аптеката, в която работех, имах възможността да обучавам хора и в други 400 клона. Първоначално си помислих, че това е много хубаво, докато си припомних старото си препятствие. Сякаш преживях отново момента с малкия ангел. Помислих си, че няма да мога да направя обучението“, разказва Глен.

Факторът страх

Много хора ги е страх да говорят пред публика. Допитване от 2014 г. на университета Чапман установи, че страхът от говорене пред публика е най-голямата фобия на 25.3% от анкетираните. Но този страх може да ограничи възможностите ни за кариера.

Допитване сред 600 служители през 2014 г. показа, че сред основните таланти, търсени от работодателите, са „устна комуникация“ и „способност за правене на презентации пред публика“. Общите административни умения заемат последно място в списъка с изисквания.

Друго изследване, осъществено онлайн същата година сред 2031 американски служители, установи, че 12% от тях са готови да предоставят презентацията на друг човек, дори това да се отрази зле на собственото им представяне на работното място.

От хората, които заявили, че ще направят презентацията, 70% били убедени, че това е от основна важност за успеха в кариерата им. Известни хора, като легендарния инвеститор Уорън Бъфет, са споделяли, че са се записвали на курс по ораторско майсторство, който е допринесъл за професионалния им успех.

“Говоренето пред публика вече не е по желание, то е важно за професионалното израстване“, предупреждава Стив Бъстин, автор на ръководство за говорене пред публика и правене на презентации. „Това е важно умение за бизнеса, което трябва да се научи и практикува като всяко друго умение. Много интервюта за работа, особено за ръководни позиции, включват правене на презентация пред панел от интервюиращи“, казва Бъстин.

Сега, когато видео конференциите все повече заместват телефонните обаждания, много служители трябва да прекарват повече време пред колегите си. В този смисъл, популярността и влиянието на известните "TED Talks" на неправителствената организация, специализирана в разпространението на идеи на глобално ниво, промениха очакванията на публиката.

Тези разговори започват пред 1984 г. като годишни конференции за технологии и дизайн в Канада. През 2006 г. започват да се излъчват по интернет под мотото „идеи, които заслужават да бъдат разпространявани“. Сега те са културен феномен.

Всеки разговор представя експерт в продължение на 20 минути. Досега те са гледани в интернет милиарди пъти и са преведени на повече от сто езика. „Сега човек може да гледа големи презентатори в You Tube и когато хората отиват на конференции или събития в компаниите, очакват, че говорещите ще бъдат точно толкова добри, колкото и тези, които са гледали. Летвата е поставена твърде високо“, казва Бъстин.

За хората, които се страхуват да говорят пред публика, това не е добра новина.

Да се бориш или да избягаш?

Причината да усещаме страх е естествена, тъй като мозъкът ни три до четири пъти по-склонен да вижда заплаха, отколкото награда. Когато сме пред група от хора, които не познаваме, възприемаме „режим заплаха“.

Мозъкът ни се лута между вариантите „да се борим“ или „да избягаме“. Когато се случи това, се освобождава адреналин в тялото и се ускорява сърцебиенето. Този излишък на енергия може да предизвика свиване на гърлото и обилно потене.

В този случай, според Бъстин, ключът към добрата презентация пред публика е подготовката. Вместо да наизустявате всичко, което трябва да кажете, експертите препоръчват да запомните само първите две-три изречения, с които ще започнете презентацията.

Можете също така да се запознаете предварително с обстановката в залата, където ще направите презентацията и мястото, на което ще говорите. Но нищо не може да замени практиката като метод за превъзмогване на ситуацията.

През 2000 г., когато Савидж трябвало да избере дали да остане зад прозорчето в аптеката или да говори пред колеги в голямата програма за обучение, той решил да се изправи пред страховете си.

С допълнителната помощ на невролингвистичните програми, насочени към структурата на езика, и индивидуални уроци по добро поведение пред публика Савидж започнал да преодолява „схващанията си за собствените си ограничения и безпокойство“.

Повратна точка за промяната на поведението му бил един ценен съвет: „не става въпрос за теб, а за твоето безпокойство“. „За много хора, които изпитват този страх, основният проблем е, че се концентрират върху самите себе си. Те се питат какво ще се случи, ако се провалят. А всъщност най-важно е посланието да стигне до публиката“, казва Савидж.

Близо 50 години след коледния си кошмар Глен е на път да открие професионалната конференция на фармацевтите през 2015 г., четиридневно събитие, в което участват над 4000 делегати.

“Помислих си, че е привилегия и удоволствие да имам възможността да говоря пред тези хора и да споделя някои идеи... вместо да си кажа, че това ще е травмиращо преживяване“, спомня си Савидж. Сега той е активен оратор на конференции и помага на други хора да преодолеят страховете си.

Понякога Глен се пита какво щеше да се случи, ако не беше решил да подобри уменията си? „Със сигурност щях да огранича професионалната си кариера. Просто щях да изпадна в застой“, казва Савидж.