За никого не е тайна, че пътищата, мостовете, водоснабдяването, канализацията, електропреносната мрежа и всички останали елементи на базовата инфраструктура са това, което е оформило облика на човешката цивилизация в последния век и половина от нейното съществуване.

Те осигуряват комплекс от услуги, които позволяват на съвременното общество да функционира.

Освен за изграждането ѝ обаче, инфраструктурата изисква сериозни средства за поддръжка. А в много държави по света, включително и в най-развитите, ключови инфраструктурни съоръжения, строени в началото и в средата на миналия век, вече носят белезите на времето и на активната експлоатация.

Реновирането им изисква много средства, които често се осигуряват чрез заеми, натоварвайки и без това ограничените държавни бюджети. Оказва се обаче, че може да има и алтернативен начин за финансирането на тези проекти, пише Bloomberg.

Американската асоциация на строитенлите инженери наскоро публикува доклад, според който 45 000 моста в САЩ са структурно компрометирани. Въпреки това по тях всеки ден преминават по над 178 милиона пешеходци и автомобили.

Авариите във водопреносната мрежа в страната пък се случват на всеки две минути. Това са само част от примерите за острата нужда от обновяване на американските инфраструктурни съоръжения.

Неслучайно президентът на страната Джо Байдън постави на едно от първите места в списъка си с приоритети отпускането на 2 трилиона долара за инфраструктурни проекти. Според Асоциацията на строителните инженери обаче дори и тези средства могат да се окажат недостатъчни.

Обикновено правителствата използват "микс" от публични средства и частно финансиране, когато става въпрос за изграждане на мащабни съоръжения. В САЩ една голяма част от тях се финансират с общински облигации, грантове и револвиращи кредити.

Другият базов източник на средства са публично-частните партньорства, при които инвеститорите си възвръщат направените вложения в хода на експлоатацията на обекта чрез тол такси и др.

В случая със САЩ обаче очакваният размер на инвестициите е толкова голям, че нито един от двата подхода няма да бъде достатъчен за намирането на средства. Ако те бъдат финансиране с данъчни постъпления, политическата цена може да се окаже твърде висока. Същото важи и за таксите, които биха осигурили приемлива възвръщаемост за частните инвеститори.

Какво би могло да бъде решението?

Според проф. Питър Адриенс от университета в Мичиган голяма част от разходите могат да бъдат съкратени с използването на новите технологии и възможностите на т. нар. "умна инфраструктура". По думите му този подход няма да изисква увеличаване на данъчното бреме, което означава, че много по-лесно би получил законодателна подкрепа.

"Все по-често пътищата, мостовете, пристанищата, болницата и дори водопроводните ни системи са оборудвани с електронни сензори и други системи за събиране на данни. Създава се една градска мрежа от "интернет на нещата", а нейните огромни бази от данни могат да се окажат източник на сериозна добавена стойност", смята Адриенс.

Влак ще свързва железопътната гара и летището в БургасОсигурено е финансирането за изграждане на железопътна връзка между гара „Владимир Павлов“ в Бургас и летището на града

В неговия анализ, публикуван в Bloomberg, се посочва, че тези данни могат да осигурят ценна информация за използването на тези съоръжения, която ще направи финасирането им по-ефективно и ще доведе до нов етап в развитието на публично-частните партньорства.

"Данните, които тези сензори събират за използването на водата, за трафика по улиците, за замърсяването на въздуха и т.н., са ценни за застрахователните компании, тъй като те ще могат по-добре да контролират рисковете. За инвеститорите тази информация може да разкрие нови източници на приходи и да създават стойност, която излиза извън границите на конкретната инфраструктура", смята още Адриенс.

Сензорите по пътищата, например, могат да събират информация за повредите по тях и за ефектите от движението на тежките машини. По този начин може да се налагат диверсифицирани такси на превозвачите, в зависимост от това колко често се използва определен пътен участък или от средствата, необходими за поддръжката му. Подобни модели вече се изпробват в някои страни, като Нидерландия и Германия.

А вместо увеличаване на таксите за използване на съоръженията, операторите им могат да събират анонимизирани данни за трафика, теглото на товарите в камионите, състоянието на пътищата и др., които след това да продават на строителните компании, застрахователите, рекламните агенции, мениджърите на инвестиционни фондове или всеки друг, който би имал нужда от нея.

В американските градове Вашингтон, Атланта и Бъфало стартира пилотен проект за издаване на "екологични облигации", с които се финансират дренажни системи за оттичане и събиране на дъждовната вода. Вместо да се финансира изграждането на съоръжения с фиксирана лихва по облигациите, тя е обвързана с резултатите от проектите.

Сензори измерват количеството на водата, която преминава по тръбите, като по този начин може да се изчисли точно колко средства спестяват на ВиК операторите. Впоследствие част от тези косвени печалби се изплащат на инвеститорите.

Тъй като възвръщаемостта от подобни активи не е обвързана с представянето на глобалните капиталови пазари, интересът към тях е изключително висок, отбелязва проф. Питър Адриенс.

Според него по същия начин, по който данните от нашите смартфони носят приходи на компаниите, тези, събирани от инфраструктурните съоръжения, могат да създадат нови бизнес модели, с помощта на които тези проекти ще станат много по-атрактивни за инвеститорите.

Тези инструменти могат да бъдат секюритизирани и обединявани в общи портфейли по същия начин, по който това се случва с вземанията по ипотечни кредити, например. Това не само носи допълнителни източници на приходи, но и повишава ликвидността на пазара.

Това е добра новина за градовете и местните власти. В трудни икономически времена, като настоящите, те могат да разчитат на още един източник на финансиране, който да им помогне в обновяването на инфраструктурата. Освен това този бизнес модел на практика изравнява възможностите на малките и на големите населени места, тъй като е базиран на резултатите, а не на мащаба.

"Вместо да емитираме нови дългове или да вдигаме данъците, би трябвало да започнем да гледаме на инфраструктурата около нас не само като на разход, а като източник на ценна информация, а оттам и на допълнителни приходи", смята Адриенс.