Най-дългите войни в човешката история
Войни се водят откакто хората са създали първите си оръжия.
Докато някои са дефинирали непосредственото ни съществуване - например двете световни войни, има десетки военни конфликти, които се водят десетилетия или дори векове.
World Atlas разглежда осемте най-дълги войни в човешката история:
Мексикано-испанските войни
Те се водят между испанските колонизатори и коренното население на Мексико. Конфликтът започва със завладяването на Ацтекската империя през 1519 г. След като се установяват на Карибите в края на 1400-те години, испанците сключват съюз с коренните врагове на ацтеките, за да им помогнат да ги победят
През следващите няколко века се организират въстания, които водят до години на кръвопролития. Един такъв пример е бунтът Пуебло от 1680 г., в който испанците са изгонени от съвременно Ню Мексико, за да се върнат дванадесет години по-късно. Въпреки че войната официално приключва през 1901 г., малки конфликти продължават да избухват до 1933 г., прекратявайки 414-годишния военен сблъсък.
Арабско-византийските войни
Арабско-византийските войни започват през VII век с арабските завоевания. Византийската империя губи територии много бързо, включително Сирия и Египет. Първоначално те се отбраняват, избягвайки битки на открити полета. Минават обаче повече от сто години, преди да започнат да водят свои собствени контраатаки.
През 718 г. арабските сили не успяват да превземат за втори път византийската столица Константинопол. След това границата между двете империи остава относително спокойна, въпреки факта, че набезите продължават да са често срещано явление.
До средата на 11 век, след приблизително 421 години война, конфликтът се измества в друга посока, когато турците се превръщат в нова заплаха за двете сили. В крайна сметка, Византийската империя губи територия, докато арабите увеличават присъствието си в части от Близкия изток и Африка.
Османските войни в Европа
Османските войни - известни още като турски, са водят между Османската империя и различни европейски сили в продължение на 653 години. Конфликтът започва през 1265 г. с Византийско-османските войни, които водят до окончателното разпадане на Византийската империя.
Войната продължава да опустошава континента. Между 14 и 16 век османците успяват да завладеят Балканите и голяма част от Централна Европа. Продължаващият конфликт с руснаците през 18 век и две сръбски въстания и гръцките войни за независимост през 19 век бележат началото на упадъка на Османската империя.
По време на Първата световна война те спират британския кралски флот да атакува Истанбул, но освен това губят по-голямата част от своята европейска територия. В крайна сметка, османците са победени през 1918 г.
Германските войни
Германските войни се водят между римляните и ранните германски народи. Насилието започва през 113 г. пр. н. е., когато кимбри и тевтони мигрират на територия, контролирана от Римската република. Въпреки факта, че Рим претърпя тежки загуби, те излизат победители.
Години наред римляните демонстрират военната си мощ, но до 5 век тя започва да отслабва. Крал Аларих и вестготите обсаждат Рим. Те предлагат да пощадят града в замяна на годишни плащания и място във военната йерархия, но император Хонорий отказва.
През 410 г. роби и гладиатори дискретно отварят портите на града на вестготите, които го разграбват в продължение на три дни. Подобни набези продължават и през 6 век. След 681 години война, конфликтът най-накрая приключва през 569 г.
Римско-персийските войни
В продължение на 681 години римско-персийските войни са поредица от битки между Римската империя и Персийската империя от 54 г. пр. н. е. И двете страни преживяват победи и поражения, но независимо от това границите между двете империи остават до голяма степен непроменени.
Този период на насилие обаче изтощява и двете страни , оставяйки ги уязвими за новосъединената арабска армия. Персийската империя бързо се разпада. По време на последвалите Византийско-арабски войни повечето територии на Римската империя са загубени.
Византийско-българските войни
Когато Първата българска държава се формира през 681 г., това води до 715 години война с Византийската империя. Търсейки разширяване на територията си на югозапад, българите записват редица победи.
До 10 век българската държава обаче е слаба, тъй като участва в множество войни. През 1018 г. тя е завзета от Византийската империя. Възстановя по-голямата част от територията си, след като империята е разкъсвана от вътрешни проблеми.
Въпреки подписването на договор за признаване на Втората българска държава, насилието не спира. Конфликтът продължава до 1396 г., когато България е победена от османските турци. Петдесет и седем години по-късно византийската столица Константинопол също пада във властта на османците.
Англо-френските войни
Англо-френските войни са поредица от сблъсъци между Англия и Франция, които започват през 1066 г., когато Уилям, херцогът на Нормандия, и 7000 френски войници нахлуват в Англия. Далечен братовчед на предишния крал, Уилям вярва, че има легитимни претенции за английския трон. Тази схватка води до вражда, продължила малко под 750 години.
Може би най-известният конфликт между тези двама съперници е част от Седемгодишната война. Кръвопролитието води до победа на Англия, която елиминира Франция като заплаха за експанзията им в Северна Америка.
Войната най-накрая приключва през 1815 г. със Стодневната война. Наполеон Бонапарт, наскоро изпратен в изгнание, се завръща във Франция, за да си върне Париж. Англия и няколко други държави сформират коалиция, за да се изправят срещу французина в битката при Ватерло, което слага край на неговото управление. Наполеон отново е изпратен в изгнание, този път на остров Света Елена, където умира шест години по-късно.
Реконкиста
Реконкиста е поредица от военни кампании, продължили 781 години. Конфликтът започва през 711 г., когато мюсюлманите от Северна Африка превземат Иберийския полуостров от вестготите. През 11 век християнски рицари от цяла Европа се опитват да си върнат испанските и португалските територии. Тази война печели подкрепата на различни папи през годините.
През 1085 г. християните преживяват първата си голяма победа, когато крал Алфонсо VI превзема Толедо - столицата на испанския християнски свят. Повече от век по-късно мюсюлманските маври губят битката при Лас Навас де Толоса - зашеметяващо поражение, от което никога не се възстановят. До 1252 г. само Гранада остава под техен контрол. Когато градът пада през 1492 г., вековният конфликт най-накрая е прекратен.