За съжаление, думите, които най-често се свързват с пари и богатство, са "измама," "кражба" и "лъжа."

Кой от нас не е вземал "без да иска" две банкноти по 500 долара от банката в Монополи или пък поне веднъж не е забравял да върне петарка на приятел?

Има вероятност парите никога да не са поискани от вас, защото вашите приятели ви имат доверие. Точно както имаме доверие на нашите приятели, ние се доверяваме и на инвестиционния свят.

Инвестицията в дадена акция изисква много проучвания, но и много допускания от наша страна. Например, ние допускаме, че обявените от дадената компания данни за приходите и печалбата са точни и че ръководството е компетентно и честно, но тези допускания може да се окажат с катастрофални последствия.

Ако знаят как се е стигало до катастрофални ситуации в миналото, това ще помогне на инвеститорите да ги избягват в бъдеще.

В тази връзка, от Investopedia са подбрали няколко случая, в които компании са предали своите акционери. Някои от тези случаи са наистина невероятни.

За съжаление, тези акционери не е имало как да знаят какво всъщност се случва и са били подведени да инвестират.

ZZZZ Best Inc., 1986 г.

Собственикът на този бизнес Бари Минков твърди през 80-те години на миналия век, че тази компания ще се превърне в "General Motors на почистването на килими." Изглежда, че Минков гради милтимилионна корпорация, но се оказва, че го прави с подправяне на документи и кражби.

Той създава над 10 000 фалшиви документи и разписки за продажби, без никой да заподозре нищо.

Въпреки че бизнесът му представлява абсолютна измама и има за цел да подвежда одитори и акционери, Минков пръска над 4 млн. долара за наемането и обновяването на офис сграда в Сан Диего.

ZZZZ Best излиза на борсата през декември 1986 г., като в крайна сметка достига пазарна капитализация от над 200 млн. долара. Още по-невероятното е, че Бари Минков е тийнейджър по онова време! Впоследствие е осъден на 25 години затвор.

Centennial Technologies Inc., 1996 г.

През декември 1996 г. Емануел Пинез, главен изпълнителен директор на Centennial Technologies, и ръководството на компанията отчитат, че тя е генерирала 2 млн. долара от продажбата на карти памет за персонални компютри.

Компанията обаче всъщност изпращала само кошници с плодове на клиентите. След това служителите създавали фалшиви документи, за да изглежда сякаш отчитат продажби.

Акциите на Centennial поскъпват с 451%, до 55.50 долара за брой на Нюйоркската фондова борса.

Според Щатската комисия по ценни книжа и борси, в периода април 1994 – декември 1996 г., Centennial е надписала печалбата си с около 40 млн. долара. Тя дори успява да обяви печалба от 12 млн. долара, когато всъщност има загуба от 28 млн. долара.

Акциите й впоследствие поевтиняват до по-малко от 3 долара за брой. Над 20 000 акционери губят почти цялата си инвестиция в компания, която в определен период бе считана за една от любимите на Уолстрийт.

Bre-X Minerals, 1997 г.

Тази канадска компания участва в една от най-големите измами с акции в историята. Нейната индонезийска златна мина, за която се твърдеше, че съдържа над 200 млн. тройунции, бе смятана за най-голямата златна мина в историята.

Цената на акциите на Bre-X скочи до 280 долара (с включени сплитове), което превърна за много кратко време обикновени хора в милионери. В пика си пазарната капитализация на Bre-X бе в размер на 4.4 млрд. долара.

Купонът приключи на 19 март 1997 г., когато златната мина се оказа една измама, а цената на акциите се срина почти до нула малко след това.

Най-големите губещи бяха пенсионният фонд на Квебек, който изгуби 70 млн. долара, пенсионният фонд на учителите в Онтарио, който изгуби 100 млн. долара и пенсионният фонд на общинските служители на Онтарио, който се раздели с 45 млн. долара.

Enron, 2001 г.

Преди тази катастрофа базираната в Хюстън енергийна компания Enron бе седмата най-голяма в САЩ по приходи. Използвайки доста сложни счетоводни практики, включващи кухи компании, Enron успява да укрива задължения на стойност стотици милиони долари.

Така компанията успява да заблуждава акционери и анализатори, че е по-стабилна, отколкото всъщност е била. В добавка, кухите компании, управлявани от ръководителите в Enron, обявявали фиктивни приходи, като по този начин 1 долар приходи бил отчитан многократно и финансовите отчети на копанията изглеждали невероятно добри.

В крайна сметка, сложната мрежа от лъжи се разплита и цената на акциите на Enron се срива от над 90 долара, до по-малко от 70 цента. Падението на Enron повлича със себе си и Arthur Andersen - петата най-голяма счетоводна компания в света по онова време.

WorldCom, 2002 г.

Не дълго след фалита на Enron капиталовият пазар бе разтърсен от още един мултимилиардер счетоводен скандал. Телекомуникационият гигант WorldCom влиза в светлината на прожекторите след поредния случай на фалшифициране на финансовите резултати.

Оказва се, че WorldCom отчитала оперативните си разходи като инвестиции. Изглежда от компанията смятали, че химикалките, моливите и хартията, използвани в офисите, били инвестиция в бъдещето и по тази причина години наред капитализирали подобни разходи.

Обикновени оперативни разходи на стойност 3.8 млрд. долара били записвани като инвестиции години наред. Този малък счетоводен трик водел до обявяването на силно преувеличана печалба за годината, в която били направени разходите: през 2001 г. WorldCom отчита 1.3 млрд. долара печалба.

Всъщност обаче бизнесът на компанията ставал все по-нерентабилен. Кой губи най-много от цялата тази ситуация?

Служителите, защото хиляди губят работата си. Следващите, които били предадени, са акционерите, които стават свидетели на болезнения срив в цената на акциите на WorldCom, която пада от над 60 долара до по-малко от 20 цента.

Tyco International, 2002 г.

След като WorldCom вече бе разклатила инвеститорското доверие, шефовете на Tyco направиха така, че 2002 г. да остане незабравима година за акциите. Преди скандала Tyco бе считана за сигурна инвестиция - компания производител на електронни компоненти и оборудване за здравеопазването.

Докато е главен изпълнителен директор на компанията обаче, Денис Козловски, който по онова време бе класиран от BusinessWeek сред 25-те топ мениджъри, източва огромно количество пари от Tyco, под формата на неодобрени заеми и незаконни продажби на акции.

Козловски, главният финансов директор Марк Шварц и друг ръководител на име Марк Белник получават 170 млн. долара почти безлихвени заеми от компанията без одобрението на акционерите. Козловски и Белник уреждат незаконната продажбата на 7.5 млн. акции на Tyco на стойност 450 млн. долара.

Тези средства напускат компанията, маскирани като бонуси. Козловски използва парите, за да финансира луксозния си начин на живот, който включвал няколко къщи, завеса за душ на стойност 6 000 долара и парти за рождения ден на жена му за 2 млн. долара.

В началото на 2002 г. скандалът бавно започва да се разраства, а цената на акциите на Tyco пада с близо 80% за шест седмици. Шефовете на компанията в крайна сметка са осъдени на 25 години затвор.

HealthSouth, 2003 г.

Воденето на счетоводството на големи корпорации може да е трудна задача, особено когато шефът ти те инструктира да фалшифицираш финансовите отчети. В края на 90-те години главният изпълнителен директор и основател на компанията Ричард Скръши започва да инструктира служителите да раздуват изкуствено приходите и печалбите на HealthSouth.

По онова време компанията е една от най-големите в сферата на здравеопазването в САЩ, разраствайки се сериозно и придобивайки редица конкуренти. Първите проблеми започват да се проявяват в края на 2002 г., когато Скръши продава акции на HealthSouth за 75 млн. долара, преди компанията да обяви загуба.

Независима правна кантора заключава, че продажбата не е била директно свързана със загубата, но инвеститорите е трябвало да се възползват от това предупреждение.

Скандалът се разраства през март 2003 г., когато щатската Комисия по ценни книжа и борси обявява, че HealthSouth е преувеличила приходите си с 1.4 млрд. долара. Информацията идва от главния финансов директор Уилям Оуенс, който си сътрудничи с ФБР и записва Скръши, който обсъжда измамата.

Последствията идват много бързо и цената на акциите на компанията пада от 20 долара до 45 цента само за ден. Изненадващо, главният изпълнителен директор е оправдан по 36 обвинения за измама, но впоследствие е осъден по обвинения за подкуп.

Бърнард Мадоф, 2008 г.

Предстоящата Коледа се очертава доста неловка за семейство Мадоф, след като Бърнард Мадоф, бивишят председател на Nasdaq и основател на Bernard L. Madoff Investment Securities, е предаден на властите от двамата си синове и е арестуван на 11 декември 2008 г. за това, че е управлявал финансова пирамида.

70-годишният финансист укривал загубите на своя хеджфонд, като плащал на съществуващите акционери с парите, набирани от новите акционери. Фондът традиционно записва 11% доходност на година в продължение на 15 години.

Предполагаемата стратегия на фонда, която е посочена като причина за тази постоянна доходност, включвала използването на опции и минимизиране на волатилността. С тази схема Мадоф измамва акционерите с близо 50 млрд. долара.

Изводът

Най-лошото нещо при тези измами е, че човек разбира за тях, чак когато е прекалено късно. Осъдените за измама може и да излежат няколко години в затвора, което в крайна сметка пак струва пари на акционерите/данъкоплатците. Тези измамници впоследствие не изплащат дори и една малка част от парите, които са изгубили инвеститорите.

Щатската Комисия по ценни книжа и борси работи по предотвратяването на подобни измами, но на фона на хилядите публични компании в Северна Америка, е почти невъзможно да се гарантира, че подобно нещо няма да се случи никога повече.

Има ли поука от тази история? Разбира се. Винаги инвестирайте внимателно и диверсифицирайте, диверсифицирайте, диверсифицирайте. Поддържането на добре диверсифициран порфейл ще гарантира, че случаи като тези няма да ви изхвърлят напълно от пътя, а просто ще бъдат неравности по пътя ви към финансовата независимост.