Запитвали ли сте се защо ръководителите на компании извършват престъпления от финансов характер - при все, че вече притежават достатъчно пари и власт?

На този въпрос се опитва да отговори професор Юджийн Солтис от Harvard Business School в новата си книга - Why They Do It: Inside the Mind of the White-Collar Criminal. Наскоро Bloomberg разгледа някои от наблюденията, представени в книгата.

Солтис предлага тезата, че голяма част от хората по висшите етажи на бизнеса оперират в своеобразна морална „сива зона“. Според автора на книгата те прекрачват границата – нарушавайки счетоводните правила или търгувайки на база вътрешна информация – отчасти и защото се осланят на интуицията си. А както изглежда, инстинктите им не струват, отбелязва журналистът на Bloomberg Пол Барет.

Особено интересен е методът, който Солтис използва, за да направи своето проучване по темата. Той пише на някои от най-емблематичните извършители на престъпления, включително бившия финансов директор на Enron Андрю Фастоу и създателя на най-голямата финансова пирамида в света Бернард Мадоф, с молба за коментар. Много от тях откликват и това позволява на Солтис да почерпи вода директно от извора.

„Беше като комедия от грешки,“ споделя Мадоф. „За да покрия загубите, реших да заема пари от хеджфондове. За да направя това, трябваше да се ангажирам с дългосрочна стратегия, изключваща раздаването на дивиденти към инвеститорите. Аз обаче продължих да взимам все повече и повече пари, смятайки, че веднага щом пазарът ми позволи да изпълня стратегията, ще успея да оправя всичко.“

Аферата Мадоф се развива в разгара на световната финансова криза от 2008/2009 г. На 11 декември 2008 г. той е арестуван по обвинение, че е организирал измамна схема чрез фирмата си за финансови услуги. В крайна сметка съдът намира Мадоф за виновен, а според обвинението общата сума, с която финансовата пирамида завлича многобройните си клиенти, възлиза на 64.8 млрд. долара

В момента Мадоф излежава присъда от 150 години лишаване от свобода за финансова измама.

Андрю Фастоу обяснява своите действия с неспособността си да отличи правилното от грешното. В качеството си на финансов директор на вече фалиралата компания Enron, той помага на ръководството да прикрие реалното финансово състояние на фирмата. Счетоводната измама е разкрита през 2001 г., а Фастоу е осъден на шест години лишаване от свобода – присъдаq която вече е излежал.

В книгата Солтис представя и гледната точка на бившия изпълнителен директор на Tyco International Денис Козловски, който през 2005 г. бе осъден на шест години и половина лишаване от свобода по обвинение за получаване на десетки милиони долари под формата на нерегламентирани бонуси.

„Бордът ми даваше всичко, което пожелаех,“ казва Козловски. „Бяхме се самозабравили – аз, други колеги, дори членовете на борда. В това положение лека-полека биваш погълнат от собствената си арогантност и започваш наистина да мислиш, че можеш да правиш каквото си поискаш.“

Някои финансови измамници обаче търсят вината извън себе си. Такъв например е Робърт Алън Станфорд, който в момента излежава присъда от 110 години лишаване от свобода по обвинение за организиране на измамна схема. Станфорд обаче твърди, че е бил натопен от властите.

„Всичко това е част от най-голямата кражба, извършена от правителствена агенция в историята на САЩ,“ оплаква се той пред Солтис. “Но аз ще спечеля тази война. Не се съмнявай, Юджийн, аз ще спечеля,“ допълва той. (Обжалването по неговия случай бе отхвърлено от федерален апелативен съд през октомври миналата година, вмъква Барет).

Запознавайки се със записките на Солтис относно тези и други финансови измамници, журналистът стига до един възможен – и навярно вероятен – отговор на въпроса от заглавието на книгата „защо го направиха“.

Направили са го, защото са си мислели, че ще им се размине, обобщава Барет.