„Процесът на възстановяване на българската икономика протича по-бързо от очакваното. Това в голяма степен се дължи на решението на българското правителство, а и на правителствата на страните от Централна и Източна Европа, да държат икономиките си колкото се може по-отворени по време на втората и третата вълна на пандемията“.

Така главният икономист на Уникредит Булбанк Кристофор Павлов отговори на въпрос дали българската икономика излиза по-силна от пандемията. Той беше един от лекторите в панел „Двигатели на растежа“, част от 12-ото издание на икономическият форум „Шумът на парите“.

Павлов обяви, че произведеният БВП на страната за първото тримесечие на 2021 г. е само с 1.4% под нивата от преди пандемията. За съжаление, платихме и цената за това, тъй като се оказа, че починалите в страната ни по време на втората и третата вълна се оказаха едни от най-високите, изчислени на 1 млн. души от населението, посочи той.

„Възстановяването ще дойде най-вече от това, което прави публичният сектор. Така беше и досега. Нека припомним, че всички правителства по света се ангажираха със сериозни фискални стимули. Те достигнаха безпрецедентни мащаби в САЩ, където се равняват на 25% от БВП. У нас те бяха малко над 3% през миналата година и 4% през тази година.

Ако добавим и стимулите през увеличението на доходите в публичния сектор и пенсиите, вероятно става въпрос за пакет от около 10%. Ако към тях добавим и средствата, които страната ни се планира да получи по Планът за възстановяване и устойчивост от още 12% от БВП, се получава пакет от стимули, който е близък до този в САЩ", каза още Павлов.

Според него у нас обаче се касае за много повече инвестиции, вместо директни плащания, както беше направено в САЩ.

Павлов каза, че почти всички нови мощности за производството на автомобилни компоненти, които са създадени в Европа, са открити в един много малък географски район – Словакия, части от Чехия, Унгария и Полша.

"Ще бъде много трудно за България да играе някаква значима роля в този сектор предвид това, че позициите са разпределени. Ние все пак трябва да имаме по-активна роля при привличането на такива инвестиции и електрическите автомобили са това, към което трябва да гледаме и да се стремим да привлечем. Ясно е, че двигателите с вътрешно горене си отиват", допълни Павлов.

Икономистът посочи, че трябва да се вгледаме много внимателно в инвестициите, които прави публичният сектор, защото те привличат след това и инвестиции от частния сектор.

„Ако искаме да си отговорим на въпроса къде частният сектор ще направи големи инвестиции у нас в следващите 5-7 години, първо трябва да започнем анализа от това къде ще бъдат направени инвестициите от страна на публичния сектор.

Според мен тук най-големият печеливш ще е строителството - както на инфраструктура, така и на жилищното строителство. Енергетиката ще спечели също много, тъй като 37% от Плана за възстановяване и устойчивост трябва да са направени в този сектор“, завърши Павлов.