Разговаряме с Валентин Стоянов, главен съветник към парламентарната Комисия по икономическа политика, енергетика и туризъм и секретар по икономическа политика на СДС, относно развитията около АЕЦ Белене:

Г-н Стоянов, как ще коментирате последното развитие около сагата с АЕЦ „Белене"?

Смятам, че през последните дни доста от въпросите намериха решения или са на път да бъдат решени. Постига се яснота относно цената, бяха оповестени първите западни инвеститори в проекта, беше направена стъпка към създаване на SPV (б.ред. special purpose vehicle - проектна компания).

Финландски и френски инвеститор вече са налице, но съм убеден, че тепърва ще се присъединят и други участници. Това е правилният път. Важно е да се включат големи играчи от бранша, които да си поделят финансирането и съответните рискове.

Положително е развитието, че проекта излиза от НЕК. Ясно е, че държавната ни компания не е в състояние да понесе твърде голяма финансова тежест.

Правилният вариант вече е начертан, а именно структуриране на специална проектна компания, в която дяловете да бъдат разпределени между различни фирми, включително ютилити компании, като в същото време привличане на държави от региона е от голямо значение с оглед осигуряване на допълнителни потенциални пазари за продажбата на електроенергия.

С оглед на това трябва да се отбележи, че международните измерения на проекта „Белене" вече значително надхвърлят руското участие и това на „Арева", „Сименс", „Уорли Парсънс", Делойт, HSBC и т.н. Вече говорим за „Алтран", „Фортум", а най-вероятно и за повече от една съседни държави.

Как ще коментирате думите на Сергей Кириенко, че Русия е готова да финансира проекта на 100%?

Убеден съм, че руската страна е искрена в това твърдение. Дълго време се чуваха призиви, че Русия трябва да финансира проекта самостоятелно, ако наистина вярва в неговата рентабилност. Ето, че предложението дойде. Няма как обаче България да не притежава минимум 20%, тъй като до момента ние сме инвестирали много средства в този проект още от 80-те години. В бъдещото дружество при всички случаи ще участваме с апортна вноска, която ще включи както площадката, така и другата инфраструктура, изграждана през годините. Именно поради тази причина българският дял е гарантиран, тъй като вече е платен.

В такъв случай как виждате финансовото участие на българската държава?

Нека Ви коригирам. Българската държава няма да участва, т.е. от държавния бюджет няма да излезе нито стотинка. Това най-накрая трябва да бъде разбрано. Участие в бъдещата проектна компания ще има търговското дружество НЕК, което към момента е на печалба от 136 млн.лв. Няма причина обаче да продължим да даваме паричен ресурс, тъй като до момента сме направили сериозен принос. Най-удачния вариант ще е привлечените инвеститори да осигурят бъдещото финансиране.

Тоест българските данъкоплатци няма да понесат пряка тежест от изграждането на АЕЦ „Белене"?

Не само пряка, в бъдеще не би трябвало да понесат и косвена тежест. Допускам, че въпросът съдържа намек за евентуална промяна в цените на тока след енергийния пуск на „Белене". Такава няма да има. Сергей Кириенко изрично подчерта, че няма нужда от дългосрочни договори за изкупуване на електричеството от бъдещата централа, които съответно да фиксират някакви високи цени за българските потребители. От тази гледна точка беше внесена важна яснота. „Белене" ще работи на свободния регионален пазар и ще се конкурира с другите производители.

Бъдещата централа категорично трябва да бъде разглеждана в регионален контекст, както и всеки друг голям енергиен проект.

Време е да осъзнаем, че България не е някакъв изолиран остров, а се намира в динамичен регион с абсолютно единодушни прогнози за ръст на енергийното потребление през следващото десетилетие.

Някои критични гласове твърдят, че прогнозите на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) относно бъдещата консумация на електричество в България и региона са завишени, но на конференцията вчера (б.ред. енергийна конференция за Югоизточна Европа „Енергетика без граници - от национален към регионален подход", проведена на 30.11.2010г. в София) от австрийската компания EVN също представиха сходни прогнози.

Как ще коментирате колебанията около проекта и известното му забавянето през последната година?

За това категорично няма вина българската страна. Впрочем за забавяне може да се говори по-скоро от 2008г. Истината е, че всеки проект за атомна електроцентрала е изключително комплексен и съдържа компоненти от финансово, политическо и техническо естество. Поради тази причина се създаде усещане за бавене, но беше необходимо време за внимателно проучване на всички аспекти от проекта. Важното е да продължим напред и да изчистим всички все още висящи въпроси около бъдещата проектна компания.