Саудитският петролен гигант Saudi Aramco ще отложи за известно време първичното си публично предлагане.

Очакваше се IPO-то на компанията да е най-голямото в историята на капиталовите пазари и да набере над 100 млрд. долара, пише The Wall Street Journal.

Изданието цитира анонимни източници, близки до компанията, според които ръководството на държавния петролен гигант е предпочело да изчака с IPO-то до декември тази година или януари 2020 г. Причината е, че според шефовете на Saudi Aramco се необходими някои "фини настройки" преди осъществяването на публичното предлагане.

Те искат да публикуват проспекта на компанията, да изчакат публикуването на финансовите резултати за третото тримесечие на годината и чак след това да започнат да предлагат акциите на инвеститорите.

По този начин директорите на Saudi Aramco се надяват да провокират по-силно интереса на пазарните участници.

По време на предварителните срещи с инвеститорите през лятото на тази година ивеститорите зададоха някои директни въпроси към ръководството на компанията, свързани с нейното бъдеще и по-конкретно с това доколко е зависима от правителството на Саудитска Арабия, което е и най-големият ѝ акционер.

Като неформален лидер на държавите от ОПЕК, страната формулира целевите квоти за добива на петрол, осъществявайки директен контрол върху производството на Saudi Aramco, припомня изданието.

В официалното изявление на петролния гигант, цитирано от WSJ, се посочва, че работата по подготовката на IPO-то продължава.

"Компанията е готова, а точният момент на публичното предлагане ще бъде определен в зависимост от пазарните условия. Решението ще бъде взето от акционерите", се казва в становището.

Поредното отлагане на публичното предлагане обаче по всяка вероятност отново ще повдигне въпроси за това доколко Aramco и саудитското правителство са сериозни в своите намерения да листнат част от капитала на петролния монополист и да разкрият цялата информация за структурата и работата на компанията пред чуждестранните инвеститори.

Престолонаследникът Мохамед бин Салман обяви плановете за IPO-то на Saudi Aramco още през 2016 г. като част от своята амбициозна програма за икономически реформи в Саудитска Арабия, известна като Vision 2030.

Впоследствие обаче борсовият дебют беше отложен заради проблеми с оценката на компанията и с разкриването на вътрешна информация.

Очакваше се проспектът за IPO-то да бъде публикуван на 25 октомври, след което да се проведе т. нар. "роудшоу" пред потенциалните инвеститори и през ноември да се осъществи листването на 3% от капитала на компанията.

Принц Мохамед бин Салман иска да използва постъпленията от първичното публично предлагане за трансформация на саудитската икономика, която все още е силно зависима от петролния износ. Той планира инвестиции в нови сектори, които ще създадат повече работни места за увеличаващия се брой млади хора в страната.

Плановете за предстоящото IPO се объркаха още през септември, когато част от ключовите мощности на Saudi Aramco бяха атакувани с дронове от бунтовнически фракции. Кралството обвини Иран за организацията на нападението, но от Техеран бяха категорични, че нямат нищо общо.

В отговор на атаката обаче Саудитска Арабия подписа ново споразумение със САЩ за съвместна защита на петролната инфраструктура в страната.

Ключова за Саудитска Арабия ще бъде оценката, която инвеститорите ще дадат на държавния петролен гигант. Според Мохамед бин Салман тя е около 2 трилиона долара, но повечето анализатори смятат, че по-реалистичното число е около 1.5 трилиона.

Според анонимните източници на WSJ, инвестиционните банки, които управляват процеса по публичното предлагане, съветват управляващите в Рияд да се придържат към диапазона от 1.3 до 1.7 трилиона.

През последните пет години страната предприе редица реформи и на капиталовия си пазар, като подготовка за грандиозното IPO на Aramco. Саудитската фондова борса беше отворена за чуждестранни инвеститори през 2015 г., а общата пазарна капитализация на търгуваните компании достига 500 млрд. долара.

Анализаторите обаче са загрижени за прозрачността на капиталовия пазар и активната намеса на правителството в управлението на местните компании.