Защо SPAC компаниите станаха хит в САЩ, но не и в Европа?

2372
Защо SPAC компаниите станаха хит в САЩ, но не и в Европа?

© Pixabay

Почти всяка сутрин получавам на имейла си оферта от някоя компания за придобиване със специална цел (SPAC), която иска да предложи акциите ни на борсата.

Тази опция е интересна, но за нас няма особено голям смисъл.

Това разказва пред Ройтерс изпълнителният директор на Hopin Джони Буфарат. Базираната в Лондон компания, която се оценява на 5.65 милиарда долара, планира да осъществи своето IPO в края на тази или в началото на 2022 г.

Hopin е една от многото европейски стартъп компании, които отказват да излязат на борсата с помощта на т. нар. дружества за придобиване със специална цел (SPAC). Това са фирми, които не притежават собствени активи, а се листват на борсата с намерението да придобият конкретен бизнес или компания.


В последните няколко месеца този тип придобивания преживяват истински бум в Съединените щати, но в Европа не успяха да наберат същата популярност. Атрактивността им се дължи на това, че стартъп компаниите, които изберат да станат публични по този начин, избягват голяма част от бюрокрацията и регулациите, характерни за едно традиционно IPO. Вместо това, те директно "прехвърлят" тази отговорност на SPAC-овете.

До този момент през 2020 и 2021 г. в Европа са реализирани само 10 листвания чрез дружества за придобиване със специална цел. Общата им стойност възлиза на 1.3 милиарда долара. За сравнение, в САЩ за същия период на борсата са излезли 522 SPAC компании с обща пазарна оценка от над 300 милиарда долара.

SPAC-овете се оказват предпочитан вариант за финансиране от страна на стартъп компаниите, които се затрудняват с набирането на средства по други канали. Цената им обаче може да бъде доста висока, като обикновено около 20% от капитала отива в ръцете на т. нар. "спонсори" или "промоутъри" на публичното предлагане.

Това са създателите на съответното SPAC дружество, които обикновено включват представители на хеджфондове, инвестиционни компании и дори индивидуални инвеститори, разполагащи с повече средства.

Една от особеностите на дружествата за придобиване със специална цел е, че когато излизат на борсата, техните акционери не знаят коя е конкретната компания, която ще бъде придобита. Затова в инвестиционната общност те понякога се наричат "компании с празен чек".

Обикновено техните книжа се предлагат на цена от 10 долара за брой. Когато бъде сключена сделка за придобиване на дадена компания, акционерите имат възможност да заменят своите акции с дялове на придобитото дружество или да си върнат сумата на първоначалната инвестиция плюс натрупаната лихва за съответния период.

Освен това създателите на SPAC дружеството имат поставен срок, в който трябва да намерят подходяща цел за придобиване. Обикновено той е до две години от IPO-то.

Защо обаче в Европа този тип публични предлагания не са особено популярни?

Robinhood ще позволява на инвеститорите да участват директно на IPO-таRobinhood Markets Inc. планира да „демократизира“ пазара на първични публични прегладания, включително и на своето собствено

Според анализа на Ройтерс основната причина, е че повечето стартъп компании на Стария континент, които стигнат до момента, в който искат да излязат на борсата, вече са достатъчно добре развити и могат да си позволят сами да наберат небоходимите им средства, без да се налага да плащат допълнителната цена за евентуално SPAC придобиване.

Средната възраст на европейските стартъпи, които стават публични, е 10.5 години, или близо два пъти по-голяма от тази на американските.

Шведската финтех компания Klarna, основата през 2005 г., планира да излезе на борсата през 2022 г. Тя също предпочита традиционното IPO вместо иновативната SPAC опция.

"Досега никой не е успял да ме убеди, че компаниите за придобиване със специална цел имат някакви преимущества", казва изпълнителният ѝ директор Себастиян Сиемятковски.

Базираната в Лондон платформа за разплащания Wisе също планира традиционно първично публично предлагане на Лондонската фондова борса.

Влияние оказва и разликата в регулациите на IPO-тата в САЩ и Европа. Оказва се, че отвъд Океана те са доста по-благоприятние за SPAC дружествата. Техните акции могат да стоят в т. нар. попечителски сметки достатъчно дълго време, а инвеститорите могат да си върнат вложените средства, ако не им допадне избраното от мениджмънта придобиване.

На повечето европейски капиталови пазари няма механизми, които да гарантират подобни финансови взаимоотношения.

От друга страна обаче, бюрокрацията и изискванията към компаниите, които излизат на борсата чрез традиционно IPO, в Европа са далеч по-опростени, в сравнение с тези в САЩ.

Според анализатори, цитирани от Ройтерс, дружествата за придобиване със специална цел рано или късно ще пробият и в Европа, особено във високоспециализираните сектори, като биотехнологиите. Традиционното IPO не може да разчита на бъдещи приходи и очаквания, тъй като инвеститорите очакват компанията, която излиза на борсата, вече да има разработен и печеливш бизнес модел.

При SPAC-овете обаче този проблем не стои, тъй като планираните от тях придобивания могат да се основават и на бъдещи постъпления.

Германският стартъп Volocopter, който разработва т. нар. "въздушни таксита", обмисля да стане публичен чрез дружество за придобиване със специална цел. Според изпълнителния директор на компанията Флориан Ройтер този начин на листване се разглежда като опция, но без да се споменават никакви срокове.

Може ли Porsche да стане публична компания? Листването на поделението за спортни и луксозни автомобили отдавна се обсъжда като една от възможностите за повишаване на пазарната оценка на Volkswagen

През последните няколко месеца обект на SPAC придобивания станаха и някои големи компании, като DraftKings и Virgin Galactic. Този тип сделки съществуват отдавна, но до този момент не са се радвали на подобна масовост.

Един от първите SPAC-ове е създаден от финансистът Натаниъл Ротшилд, който през 2010 г. придоби за 1.1 милиарда долара индонезийската въгледобивна компания Bumi чрез своята инвестиционна компания Vallar.

"Основната разлика между нас и съвременните SPAC дружества е, че ние купувахме бизнеса, за да останем с него в дългосрочен план. Повечето акционери днес влизат със спекулативна цел и обикновено продават дяловете си веднага, след като придобиването стане факт", смята Ротшилд.

"От началото на тази година в Европа са осъществени шест SPAC придобивания, а има планирани и още", казва вицепрезидентът на инвестиционното поделение на Deutsche Bank за Европа Бертхолд Фюрст.

По думите му дори и на Стария континент броят на тези сделки е рекорден, макар и да остава значително по-нисък от този в Съединените щати.

Българският бизнес

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg