Когато последните представители на т.нар. милениали и първите Gen Z ентусиасти навлязоха на пазара на труда, по-ранните поколения бяха предупредени, че трябва да преосмислят съвременния работен свят. Целта: да поддържат по-младите служители в добра форма на духа – щастливи, ангажирани, специално мотивирани.

Десетки организации идентифицираха десетки ключови елементи, свързани с ангажираността на младите служители към работното място, включващи „усещане за загриженост“ (от страна на колеги и работодателя като цяло) и „усещане, че собственото им мнение има тежест“.

Към това може да добавим всички лозунги, които подаваме като със сребърна лъжичка на младите служители: „следвай мечтите си“, „знай своята стойност/цената си“ и други подобни.

Истината е, че те всъщност не работят, казва Бони Хамър, заместник-председател на NBCUniversal, в новата си книга 15 Lies Women Are Told at Work: and the Truth We Need to Succeed.

Хамър преминава през повечето звена на развлекателната индустрия от 1974 г. насам - от ниското стъпало на асистент продукция до върха на централата на NBCUniversal.

„Съгласна съм, че проблемите на днешното работно място са реални, но мисля, че много експерти по управление на човешки ресурси идентифицираха грешния проблем. Истинският е, че на твърде много от нас - млади и не толкова - са казвани твърде много лъжи за това какво е необходимо, за да успееш в работата, пише Бони Хамър.

Припомняйки, че лозунгът „Следвайте мечтите си“ присъства в почти всички речи към встъпващите в университет, тя отбелязва, че това всъщност е кошмарен съвет. По думите ѝ много поколения така или иначе са отгледани на „богата на мечти диета“ - от приказки за герои до филми за супергерои. „Моите собствени телевизионни мрежи постигнаха голям успех в продажбата на мечти“, признава Хамър, но допълва, че малко адвокати ще ви кажат, че работният им живот прилича на правната драма „Костюмари“.

В продължение на векове желанието за ранг, слава или власт е отхвърляно като "чума" и "рак на душата". Да бъдеш амбициозен означавало да бъдеш заплаха за реда

Болната амбиция: Как желанието за кариерен успех убива бавно и методично

По-важната истина е, че мечтите могат да бъдат невероятно ограничаващи, особено в началото на професионалния ни живот, смята Хамър. Според нея, когато влезем на работното място, убедени, че вече знаем какво искаме да правим в конкретна област и сме ангажирани с това на всяка цена, ние по същество казваме, че ни остават много малко неща, които искаме да научим, открием, променим. Все едно няма нищо друго, което може да ни направи щастливи или удовлетворени, по думите на мениджъра в NBCUniversal. Тя изтъква:

Не можем да мечтаем за това, което не знаем, а светът на „не знам“ се разширява.

Според Световния икономически форум, близо една четвърт от всички работни места може да бъдат „прекратени“ през следващите пет години. Това ниво на промяна изисква от нас (на всеки етап от кариерата) да опипваме нови почви е тезата на Хамър.

Голяма част от задачите се възлагат, за да са доволни инвеститорите, а не за да решат проблеми на крайните потребители, казват инженери по изкуствен интелект

Бърнаут и спринт с времето: Тъмната страна на златната треска за AI

Години наред лидери на технологични компании съветваха студентите да се научат да кодират, за да имат едно икономически устойчиво умение. На някои места по света от години има натиск това да стане изискване за завършване на гимназия. През февруари 2023 г. обаче главният изпълнителен директор на AI гиганта Nvidia каза, че програмирането и писането на код вече не са жизненоважни умения, отбелязва Хамър. Тя цитира думи на Дженсън Хуанг, според когото AI инструментите ще се справят с това и хората трябва да се съсредоточат върху развиването на опит в области като биология, образование, производство и земеделие. Именно по този повод Хамър казва:

Вместо да следвате мечтите си, следвайте възможностите, които е по-вероятно да ви отведат до нови умения, връзки и хора.

За да защити позицията си, дава пример с гигантската верига за отдаване на филми и игри под наем Blockbuster. Някога оценявана на 3 милиарда долара, с 84 хил. души екип в края на 90-те години на миналия век, тя вече не съществува. Последното се случва въпреки прозрението, че хората искат да гледат филми от комфорта на дивана си. Това желание е по-успешно и бързо задоволено от стрийминг фурии като Netflix.

Хамър дава пример и от личен опит:

„В началото на собствената си кариера в телевизията казах „да“ на две роли, към които имах нулев интерес: управление на бюджета за документални сериали и изучаване на „новата“ технология на компактдисковете. Първият ме научи на икономиката на изстрелване на шоу в ефир, вторият - на бързите промени в технологиите, свързани с развлеченията.“

Дженсън Хуанг предупреждава новото поколение, че високите очаквания могат да затруднят успеха

Основателят на Nvidia към студентите от Станфорд: „Пожелавам ви болка и страдание“

Развивайки познанията си във всички аспекти на разработването на качествени продукции, които стигат до ефир, Хамър започва да цени всеки отдел, отговорен за успеха на всяко шоу – не само на най-бляскавите. „Когато се издигнах и в крайна сметка управлявах множество кабелни телевизионни мрежи, бях по-добре подготвена от някои мои колеги, които имаха по-ограничен опит“, разказва тя и добавя:

Всички печелим от целите и мечтите си, но ключът е да знаем разликата между управлението на мечтите и това да позволим те да ни превземат.

Profit.bg

„Успехът не е гаранция за щастие“: Съветите на Рей Далио за приятен живот

Дори когато възможността не ни се предлага по начина, по който сме си я представяли, ние се учим от нея. По пътя ни различните възможности позволяват да развием нови и по-добри идеи за това как могат да изглеждат нашите по-зрели професионални мечти, смята Хамър.

„В крайна сметка, колко от нашите ранни мечти са наистина наши – и колко от тях са ни „присадени“ от други хора?“, пита тя. А относно мантрата на много от т. нар. лайф коучове „Знайте стойността си“, тя казва:

Истината е, че трябва „да работите върху стойността си.

„Виждала съм много начинаещи служители, чиято завидна самооценка се проявява като право. Вместо да искат да бъдат третирани според заслугите си, те очакват бързо изкачване до по-високи позиции и заплати“, казва Хамър и допълва, че нейното поколение определено заслужава част от вината. Според нея не е чудно, че когато младите хора започнат работа, се чувстват предадени – или поне отегчени. Казано им е, че могат да постигнат всичко, а пък сега са засипани със задачи, които не ги вдъхновяват (въпреки че очевидно са от полза).

Откровеността и различните стилове на общуване могат да помогнат, но някои хора просто не си дават сметка за реалността

Вашият служител смята, че е Божи дар. Как да му кажете, че не е съвсем така

Въпреки че всички се раждаме с лична стойност, ние трябва да спечелим професионалната си цена.

Независимо от университетското CV, летните стажове или дори последната работа, когато стъпим на ново работно място, ние започваме на чисто. Tова често означава да вършим не толкова привлекателните и „безсмислените“ задачи, за които смятаме, че са под нивото ни. Другите обаче ще разберат нашата стойност едва след като минем по този път. Това изисква време, усилия и последователност. Не се основава на потенциал или обещания за резултати, а на реални резултати, казва Хамър и добавя още една истина:

Нашата стойност се определя не от това как се чувстваме, а от това, което правим.

А какъв е най-добрият начин да бъде чуто мнението ви?

Докажете с действията и постиженията си, че сте човек, който си струва да бъде слушан, а по пътя нагоре не забравяйте да проявявате съпричастност и признателност към хората, които ще вършат работата, която в началото не се е вписвала в големите ви мечти.