„Живеят повече, работят по-малко“ - с какво се примиряват работодателите?
В началото дистанционната работа изглеждаше добра сделка: служителите трябваше да работят откъдето искат, а работодателите да получат повече производителност.
Оказва се обаче, че само първата част от тази сделка се е сбъднала.
Служителите все още обичат дистанционната работа, но скорошни проучвания не откриват повишаване на производителността при напълно дистанционната работа.
Въпреки това повечето работодатели са се отказали да подтикват хората си да се върнат в офиса на пълен работен ден.
Според глобалната Общност за управление на човешките ресурси (SHRM) 62% от работодателите предлагат опция за дистанционна работа поне известно време. Бюрото за преброяване на населението в САЩ установява, че 39% от заетите работят от вкъщи, половината от тях пет дни в седмицата.
Това е симптом за по-широка промяна в нагласите към работата след началото на пандемията, пише The Wall Street Journal. Въпреки исторически стегнатия пазар на труда, доскоро заплащането не растеше много по-бързо от инфлацията. Една от причините е, че работещите не преговарят само за пари, а и за повече платен отпуск и гъвкаво работно време. В резултат на това те често отделят по-малко часове за работа или постигат по-малко за часовете, които са отделили.
Това изглежда е довело до по-щастлива работна сила.
През май изследване на Conference Board показа, че удовлетвореността на работниците се е повишила рязко през 2022 г. спрямо 2021 г. и е достигнала най-високата си стойност от началото на проучването през 1987 г.
Причината обаче не е по-голямата удовлетвореност на хората от работата им, а това, че тя поглъща по-малко от живота им. Сред 18-те компонента на проучването „интересът към работата“ има най-малък принос за тазгодишната повишена удовлетвореност. Балансът между работата и личния живот е с най-голяма тежест. Заплатите са някъде около средата.
Хаштагове като #ActYourWage, #QuietQuitting, #lazy-girl jobs свидетелстват за това колко много хора отдават все по-малко значение на своята кариера, сблъсквайки се с главния изпълнителен директор, който обикновено е работил безбожни часове, жертвайки свободното време и времето за семейството в името на компанията – и предполага, че и другите трябва да го направят.
Резултатът: ръководителите, които се опитват да принудят служителите да се върнат в офиса, често предизвикват бунт.
Общоприетото схващане е, че по-щастливите работници са по-продуктивни. Това не е непременно защото щастието увеличава производителността, а защото работодателят, за да запази най-продуктивните си служители, трябва да ги поддържа щастливи – дори ако това означава предприемане на стъпки, които ги правят по-малко продуктивни.
Няма нищо необичайно в това работниците да предпочитат нещо различно от парите. „През миналия век работата стана по-приятна и по-малко обременяваща“, коментира за WSJ Валери Рами, икономист от Калифорнийския университет в Сан Диего.
В проучване от 2009 г. той и Невил Франсис съобщават, че средният седмичен брой часове, изработени от американските мъже на възраст 25-54 години, е спаднал от 49,8 през 1920 г. на 41,4 през 1940 г. Това отразява преминаването от 6- към 5-дневна седмица в САЩ. Тя е въведена първоначално от Хенри Форд и по-късно чрез Закона за справедливите трудови стандарти от 1938 г., който налага заплащане на извънреден труд – над 40 часа работа на седмица.
Работните часовете продължават да намаляват, макар и по-бавно, до 1980 г. Отделни данни предполагат, че те са били до голяма степен стабилни през последните няколко десетилетия в САЩ, докато в Европа има тенденция към спад.
Има признаци, че след пандемията американците, подобно на европейците, дават по-голям приоритет на частта „живот“ в баланса между професионалното и личното.
Дори когато заетостта расте бързо, служителите работят по-малко часове сега, отколкото през 2019 г., според данни на Министерството на труда на САЩ. Неговото годишно проучване за оползотворяването на времето установява, че делът на заетите хора, които действително работят през даден работен ден, е спаднал от 67,8% през 2019 г. на 66,1% през 2022 г. – най-ниското му ниво поне от 2003 г.
Междувременно часовете, които работниците отделят, са по-малко продуктивни. Производството на час в американския бизнес сектор се е повишило в началото на пандемията, след което се е понижило през първото тримесечие на тази година, въпреки че е вероятно да отбележи леко възстановяване за второто тримесечие на 2023 г.
Това са изключително променливи числа, но те все пак отразяват промяната в начина, по който вършим работата си, посочва WSJ. Служителите обичат да работят от вкъщи, защото това спестява пътуване до работното място и други утежнения и им позволява да се занимават с лични въпроси през деня, като например да спортуват или да прекарват повече време с децата с идеята, че ще наваксат пропуснатата работа през нощта или през уикенда.
Служителите смятат, че са със 7,4% по-продуктивни, работейки от вкъщи, според проучвания, проведени от Никълъс Блум от Станфордския университет и двама съавтори. Техните мениджъри смятат обратното, смятайки, че работниците са с 3,5% по-малко продуктивни у дома.
Причината според икономистите е, че общуването със служител у дома е по-тромаво и отнема много време, а по-малкото социално взаимодействие и липсата на редовна обратна връзка намаляват креативността и придобиването на нови знания и умения.
Вниманието на много работници също така бива по-често отвлечено, отколкото в офиса (въпреки че и в офисите има хладилници и телевизори), според авторите на проучването. За сравнение те отбелязват, че международните шахматисти се представят по-зле от разстояние – въпреки мотивиращите парични награди – като доказателство, че „преодоляването на потенциални проблеми със самоконтрола може да не е лесно“.
Работодателите може да са по-малко склонни да оставят служителите да работят от вкъщи, ако икономиките в крайна сметка изпаднат в рецесии и безработицата се повиши.
Никълъс Блум от Станфордския университет и неговите съавтори обаче не са убедени в това.
Те заключват, че загубата на производителност е ограничена до тези, които работят дистанционно на пълен работен ден, а не само няколко дни в седмицата. И дори ако производителността пострада, това може да бъде компенсирано от спестяване на разходи. Работещите дистанционно служители се нуждаят от по-малко офис пространство, може да живеят на по-евтини места и затова да приемат по-ниско заплащане, е спорната теория на станфордските изследователи.
Те в крайна сметка установяват, че служителите оценяват работата от вкъщи два или три дни в седмицата като еквивалент на 8% увеличение на заплатата.
Ще е необходимо нещо повече от заплаха за безработица, за да бъде обърната тази промяна в ценностите.