Медийните издатели се готвят за война на авторското право с чатботовете
Надпреварата между традиционните медии и могъщите интернет корпорации навлиза в нов кръг.
Този път това е очакваната революция в търсачките чрез технологиите за изкуствен интелект като ChatGPT и Bard, чиято експанзия в журналистическите продукти става все по-интензивна, пише германското издание Frankfurter Allgemeine Zeitung.
Все още не е ясно какъв е планът - т.е. как чатботовете и особено способността им да генерират текстове ще бъдат използвани в новинарския бизнес, заменяйки потенциала на „добрите стари редактори“. Но издателите не крият притеснението си, че всичко това може да има разрушителни последици.
Медийната асоциация на свободната преса (MVFP) и Германската асоциация на издателите на цифрови издания и вестници (BDZV) предупреждават, че "трябва да се гарантира, че изкуственият интелект не може да се възползва от работата на издателите и техните редакционни екипи". Тези заявления не означават само обикновено предупреждение, а са категорична заявка, че издателите няма да останат безучастни, ако интернет медиите се опитат да разчистят пейзажа с "роботизирана преса".
Досега разговори с Microsoft и Google по темата за чатботовете не са водени. "По-нататъшният ход на действията зависи от пазарното поведение на доминиращите доставчици на изкуствен интелект. Ще предприемем всички необходими стъпки, за да запазим разнообразното съдържание на пресата в Германия", подчертава говорител на издателите на вестници.
На карта са заложени много правни и политически въпроси - от конкуренцията, антитръстовото и медийното право до подходяща защита на цялата журналистическа гилдия и издателските къщи.
Има две области, които могат да се превърнат в поле на правни конфликти: от една страна, въпросът за авторските права - дали Google или Microsoft трябва да плащат на издателите, ако използват медийни продукти за обучение на чатботове.
Освен това, на дневен ред отново се появява проблемът с нежеланата конкуренция: съществува ли опасност от дискриминация, ако съдържанието на чатботовете доминира, а конкурентното съдържание на авторите и редакторите остава назад по отношение на класирането и видимостта в търсачките?
"Според нас използването на предложенията на издателите чрез гласови модули с изкуствен интелект за публикуване на конкурентно съдържание е допустимо само с лиценз от издателя", пишат асоциациите MVFP и BDZV.
От архитекти до програмисти – как бизнесът използва AI като „трети мозък“ChatGPT предизвика наплив от потребители, които искат да са по-производителни или просто да не изостават с новите технологии
Друг сериозен проблем е, че при влизането в сила на допълнителното авторско право през 2021 г. никой не се сеща за чатботовете. И последиците от това са ясни. А именно – дали след като медийният собственик има "изключителното право да направи дадена публикация достъпна изцяло или частично за онлайн използване", това важи със същата сила за съдържанието на чатботове, генерирано на базата на конкретна публикация.
Професорът по медийно право Маркус Лишинг от Лайпцигския университет се съмнява дали това защитава и интернет компаниите от генериране на текстове с изкуствен интелект: "Използването на отделни думи или много кратки откъси от публикации в пресата не е обхванато от допълнителното авторско право. По принцип много журналисти работят по такъв начин, че се вдъхновяват от текстовете на своите колеги. Въпреки това разширеното допълнително авторско право едва ли би могло да се ограничи до изключителната защита срещу съдържанието на изкуствения интелект", критичен е Лишинг към възможността на законодателя да контролира използването на текстове.
Кристиан Кус, съдружник в базираната в Кьолн адвокатска кантора Luther, също смята, че шансовете на авторите и издателите да предприемат действия за защита на авторските права срещу конкуренцията на чатботовете са доста слаби.
"Може да се окаже трудно да се обоснове защо текст, базиран на информация от чатбот, нарушава правата върху медиен продукт, ако текстовете или части от тях не са дословно идентични.", обяснява експертът.
За да докажат това, издателите първо ще се нуждаят от право на информация - което компаниите вероятно ще оспорят с тях. Планираният регламент на ЕС относно изкуствения интелект обаче може да осигури прозрачност, допълва Кус. Проектът съдържа разпоредби за достъп до наборите от данни, с които е обучен изкуственият интелект.
Според плановете на Европейската комисия и Съвета на ЕС обаче правото на достъп не принадлежи на частните лица, а на надзорните органи. Ето защо ще трябва да изчакаме и да видим какво точно предвижда Регламентът за изкуствения интелект, допълва юристът.
Хората харесват измамници, звучащи авторитетно. AI чатботовете умеят товаКое е това, което кара човешките същества да се доверяват на машина, за която знаем, че е ненадеждна?
Дори ако издателите успеят да докажат, че действащият закон за авторското право обхваща обучението на чатботове с помощта на статии от традиционните медии, не всички спорове ще бъдат разрешени. Не е ясно дали контролираното от изкуствен интелект извличане на информация за обучение на чатботове би било възможно без възнаграждение съгласно правилата за т.нар. "извличане на текст и данни". Според тях възпроизвеждането на публично достъпни произведения е разрешено за автоматичен анализ на цифровизирани произведения с цел получаване на информация от тях.
Според асоциациите на издателите обаче, операторите на онлайн търсачки не могат да се позовават на това изключение: "Това би означавало да се допусне масово увреждане, а дори и цялостно премахване на нормалната експлоатация на защитеното редакционно съдържание по смисъла на авторското право."
Експертът по медийно право Лишинг обаче изтъква, че самите издатели имат правомощия да вземат предпазни мерки в този случай. Така например авторското право дава възможност да се забрани използването на публично достъпни произведения за извличане на текст и данни.
Потенциалната конкуренция на чатботовете предизвиква загриженост сред издателите и по друга причина: те се опасяват, че собствените им медийни продукти могат сериозно да изостанат в надпреварата за потребителския интерес и привличането на обществения фокус в онлайн пространството.
Не трябва да има дискриминация при търсенето в интернет, предупреждават асоциациите и се позовават на процедурата на Комисията на ЕС в областта на конкуренцията срещу Google.
През 2017 г. Комисията на ЕС наложи на компанията глоба в размер на 2,24 млрд. евро. Google е злоупотребила с пазарната си мощ, като системно е давала предимство на собствената си услуга за сравняване на цени Google Shopping пред други услуги за сравняване при търсене в Google. Съдът на Европейския съюз се произнесе в полза на Комисията на ЕС. "Но Съдът на ЕС все още не се е произнесъл по жалбите, подадени от Google срещу решението", посочва Филип Мюлер-Пелцер, адвокат и партньор в берлинската технологична правна кантора Schürmann, Rosenthal, Dreyer.
5 основни предизвикателства пред навлизането на AI в интернет търсачките Всяка нова ера на технологиите идва с нови проблеми и изкуственият интелект не прави изключение
Дори ако допуснем, че може да се направи сравнение между казуса с преференциалното индексиране на текстове на чатботове и случая с Google Shopping, в момента никой не знае доколко правното споразумение ще се запази. Има много въпросителни: Какво ще стане, ако потребителите останат по-доволни от текстовете на чатботовете и започнат да ги предпочитат? Дали тогава няма да се разклати не само медийният, но и бизнес моделът на търсачките?
Междинното заключение на Мюлер-Пелцер съответства на всеобщото експертно мнение: Обсъждането на сценариите за чатботове в медиите трябва да се състои на много ранен етап, както в техническо отношение, така и относно регулирането, за да бъдат разписани конкретни стандарти за работа, преди да се стигне до война за авторско право между издатели, журналисти и изкуствен интелект.