Белоснежни хълмове, звънчета, шейни, теглени от много, много елени, виещи северни кучета, малки, кокетни дървени къщички, магично сияние и купища коледен дух – всички сме чували за Лапландия – родината на Дядо Коледа.

В нашето съзнание тя е легендарна страна, откъдето добрият старец започва своето пътешествие към домовете на децата, дарявайки ги с подаръци и изненади.

Този приказен ореол обаче често ни кара да забравяме, че такова място реално съществува и заема пространство на географската карта – всъщност се простира в цели 4 държави, пише вестник Монитор.

Заемащ приблизително една трета заема от територията на Финландия, районът включва и части от Северна Швеция, Норвегия и Русия. А за да придобиете представа за какви мащабни размери говорим, нека посочим, че те се равняват почти колкото на Белгия, Швейцария и Холандия, взети заедно.

Така тя е едновременно най-северната финландска провинция със столица Рованиеми, разположен точно на Полярния кръг, и от друга страна - историко-географска област в Северна Европа, включваща териториите, традиционно обитавани от етническата група саами. Днес обаче те съставляват едва 5% от населението.

С общата площ на провинцията от 98 946 кв. км, това я прави най-голямата във Финландия, но и най-слабо заселената, тъй като едва 3.6% от жителите на страната живеят там. И въпреки че има малко хора, това не пречи в Лапландия да кипи от живот – просто по малко по-различен начин.

Ако решите да си устроите приключение до страната на Дядо Коледа, ще забележите, че там често свободно и напълно спокойно се разхождат елени. Отглеждането им е изключително силно развит отрасъл и статистиката показва, че в Лапландия дори живеят повече елени, отколкото хора - над 200 000.

Те са полудомашни животни, което означава, че всеки елен си има собственик и е маркиран, но се скитат свободно, а във фермите се прибират само през най-студените зимни дни, когато не могат да намерят нищо за ядене в природата. Точно затова свързваме образа на Дядо Коледа, пътуващ на шейна, теглена от елени, а самият той символизира този най-важен зимен празник, отбелязван в целия свят.

Впрочем по същата причина ястията с еленско месо са преобладаващи в лапландската кухня. Можете да го намерите навсякъде, приготвено по хиляди начини - пържоли, яхнии, сандвичи, кюфтета, бургери, дори в салати. То е с наситен вкус и няма нужда от много подправки. Също така е доста здравословно, ниско на мазнини и богато на полезни съставки.

Освен с многото си елени, Лапландия е известна и с добива на злато – именно тук се правят и финландските възпоменателни златни и сребърни монети. Често през лятото районът е посещаван от много ентусиасти златотърсачи, които не губят надежда да попаднат на златни залежи. В лапландските магазини за бижута често можете да намерите такива, които са позлатени с местно злато, открито в региона.

През лятото Лапландия е и е прекрасно място за практикуване на пешеходен туризъм и други подобни спортове. Това е един от малкото останали райони в света, където можеш просто да избягаш от всичко и истински да се слееш с природата.

Но тя е и сурова северна територия, където лесно можеш да се изгубиш и никога повече да не бъдеш намерен, тъй като е заета предимно от обширни диви територии, покрити с гъсти гори, скалисти склонове, долини, реки и езера. Затова, ако смятате да се отклоните от пътя на масовия турист, задължително се запасете с добри карти, компас, подходящо облекло и екипировка.

Още когато пристигнете тук, ще забележите, че това е сравнително равнинна страна, чиято земя е сякаш леко „накъдрена“ заради песъчливите си хълмове. А според легендите там живеят земните духове. За различните от тях съществува отделна дума във фински език. Ниските се казват тиева, малко по-високите – рова, още малко по-високите със смесен тип гора – ваара, а най-високите, на чийто връх растат няколко иглолистни дървета или храсти – керо. Над всички тях и въпреки това не особено внушителна е планината, наричана тунтури.

Освен това, тук сезоните имат свой собствен ритъм и през лятото в Лапландия настъпва сезонът на вечното слънце. Тогава в продължение на около два месеца слънцето никога не залязва напълно и през нощта е светло като ден.

През това време светлата част от деня продължава по 21-24 часа. Колкото по на север отивате, толкова по-дълго трае полярният ден. Затова често туроператорите наричат Лапландия Страната на среднощното слънце.

Най-сурова, мрачна и студена, но и най-приказна Лапландия става през зимните дни. Но пък за сметка на това през този сезон пристигат най-много ентусиасти. И това не е случайно – тогава настъпва магичното време, в което можете да се насладите и на неописуемо красивото северно сияние Aurora Borealis, което се появява средно в около 150 нощи от годината.

Най-често може да се случи от 22 до 2 часа през нощта. Продължава от няколко минути, до цели часове и е може би едно от най-вълшебните неща, които ще имате възможност да видите. А за да не изпуснете някой от тези приказни моменти и да съжалявате цял живот, любопитно е, че по време на престоя си можете да се абонирате за специална мобилна услуга, която ви изпраща СМС веднага щом се появи сиянието, за да можете веднага да излезете навън да го наблюдавате. Така ще си спестите чакането часов наред навън в снежната пустош.

Тези сурови територии най-добре познава коренното население тук – саамите, които населяват обширни земи от целия Скандинавски полуостров. Те си имат собствен език и предимно се изхранват чрез отглеждане на северните елени, риболов, земеделие и лесовъдство. А днес голяма част от печалбата им идва и от туризъм, заради богатия им фолклор, особено любопитен за гостите на Лапландия.

Освен това умеят да майсторят сувенири от дърво, кости, еленови рога и кожа и организират возене с кучешки впряг и шейна, за да забавляват туристите. Любимо занимание на туристите е и посещение на фермите им за развъждане на елени, където често се провеждат фолклорни вечери с песни и танци, похапване на традиционни ястия, както и почерпка с тяхната специална напитка “Teepee”, която напомня на бира.

13 интересни факта за най-щастливата страна в света В тази малка северна държава 99% от населението ходи на сауна поне веднъж седмично, а елените се скитат свободно по улиците на малките градове

Освен омаята на природа и колоритния фолклор, в Лапландия има, както се досещате има още едно особено важно нещо, което привлича туристите. Особено в края на годината, когато стават чудеса. Някъде там, близо до центъра на Рованиеми, който е столица и единственият истински град наоколо, се намира едно тайнствено местенце, където приказките стават реалност.

Именно тук е домът на самия Дядо Коледа. Или поне един от домовете му, тъй като в действителност той се е разположил в няколко къщи в Лапландия, за да могат многобройните посетители да имат възможност да влязат в тях. Причината е, че всяка година в Лапландия пристигат милиони писма от цял свят, адресирани до него и около празниците настъпва истинска треска.

Всъщност по-точно би било да кажем, че тук са „офисите“ му, тъй като според легендата живее и в мистериозна планина Корвантунтури. Но пък в Коледното селце близо до столицата, който е най-известният му „дом“ можете да видите Добрия старец по всяко време от годината. Всяка година в селото се провежда официална церемония по откриването на коледния сезон, съпътствана с концерти, празненства и още много други интересни мероприятия. Обстановката е наистина вълшебна, особено за най-малките пътешественици.

Мястото е винаги е отворено за посетители, като тук можете собственоръчно да изпратите картички до близките си. Истинската работилница за подаръци обаче се намира навътре в самата планина и никой не може да стигне до нея. Пътят минава през таен лабиринт, който е известен само на Дядо Коледа и неговите помощници – джуджетата. До селото лесно можете да отидете с автобус или такси, които тръгват на всеки кръгъл час от центъра на Рованиеми.

Именно през Коледното село минава и границата на Арктическия кръг - тя е ясно маркирана и можете дори да получите сертификат за това, че сте влизали в него.

А ако искате да се докоснете до кулинарния дух на Лапландия, непременно опитайте лапландска салата с пушена сьомга, червени боровинки и прочутото лапландско скърцащо сирене. То се нарича така, заради смешния звук, който издава докато го дъвчете. Не са за изпускане също супите от горски гъби или сьомга, свинско печено с билки и чесън, еленско месо с картофено пюре, чътни и кисели краставички или пък еленско с горски гъби, ечемик, лапландски кореноплодни и сос от розмарин. За десерт задължително пробвайте пай с арктически боровинки. Бон апети!