Германия не е „болният човек на Европа“, заяви президентът на Bundesbank
1218
© Getty Images
Германия „не е болният човек на Европа“, това е „грешна диагноза“ и „германският икономически модел не е остарял“.
Това казва президентът на централната банка на страната Йоахим Нагел по време на интервю за вестник Ханделсблат, цитирано от световните агенции. По този начин германският централен банкер коментира техническата рецесия, в която се намира страната му, чиито икономически прогнози изглеждат мрачни.
Преди два дни Ханс-Вернер Зин, почетен президент на института Ifo, заяви пред CNBC, че Германия отново е „болният човек“ на Европа.
По думите му, предизвикателствата в най-силната икономика в ЕС, особено по отношение на енергийната стратегия, могат да се използват от по-популярните десни партии.
Германия е „болният човек на Европа“ и енергията е основен фактор за товаИндустриалното производство във водещата икономика продължава да се задъхва, а страната се бори с високите цени на енергията
Прозвището "болният човек на Европа" се появи отново през последните седмици, тъй като индустриалното производство във водещата икономика продължава да се задъхва, а страната се бори с високите цени на енергията.
Ръководителят на Бундесбанк обаче е оптимист в перспективите си. "Трябва да сме по-уверени в себе си“, посочва той пред Ханделсблат.
"В сравнение с други страни Германия е в добра позиция като цяло, а не само по отношение на заетостта и устойчивостта на дълга. Не трябва да позволяваме марката "Произведено в Германия“ да бъде омаловажавана. Германският икономически модел не е остарял, но се нуждае от актуализация", казва още Нагел.
Той говори за необходимостта от управление на енергийния преход, възприемане на цифровизацията и необходимостта международните търговски отношения да станат по-устойчиви. Нагел обаче е против продължаването на субсидиите за електроенергия за германската индустрия, предложение, което в момента се обсъжда от водещи политици.
В същото време Институтът за световна икономика (IfW) ревизира надолу прогнозата си за БВП на Германия, като вече очаква той да се понижи с 0,5% за 2023 г., вместо с по-рано прогнозираните 0,3%.
От IfW посочват, че въпреки намаляването на проблемите по веригите на доставките, не се очаква нов импулс до края на годината, който да преобърне негативната тенденция. За 2024 г. прогнозата също беше понижена, като вместо ръст от 1,8%, очакванията са БВП на най-голямата икономика в Европа да нарасне с 1,3%.
Относно възможността Европейската централна банка (ЕЦБ) да повиши отново лихвените проценти в битката си с инфлацията в еврозоната, Нагел подчертава, че банкерите ще вземат решение въз основа на наличните данни.
Следващото заседание на ръководния орган на ЕЦБ е насрочено за 14 септември, като вчера банкерите предупредиха инвеститорите, които преобладаващо залагат срещу повишаване на лихвения процент, че увеличението на разходите по заемите е сред опциите на масата.
С влошаващата се икономическа активност в 20-те страни, които използват еврото, и отслабването на инфлацията, инвеститорите залагат, че ЕЦБ ще прекрати поредицата от 9 последователни повишения на лихвените проценти, дори и да остави вратата отворена за по-нататъшни увеличения.
В сряда обаче, последния ден преди самоналожения период на затишие от ЕЦБ, ръководителите на централните банки на Нидерландия, Франция и Словакия също дадоха да се разбере, че не смятат забавянето за рецесия и че ЕЦБ трябва да упорства в борбата си с инфлацията.
„Ние сме много близо до пика на лихвените проценти. Въпреки това все още сме далеч от точката, в която можем да обмислим намаляването им“, каза французинът Франсоа Вилерой дьо Гало, цитиран от Reuters.
Притесненията за лихвените проценти дърпат акциите в САЩ надолуТехнологичният Nasdaq Composite отбеляза най-голям спад - с 1,1%.Ястребът Петер Казимир от Словакия заявява по-категорична позиция, твърдейки, че все още е необходимо още едно увеличение, за да се укроти инфлацията. По думите му ЕЦБ може да отложи повишаването на лихвите до някое от есенните си заседания или да дръпне спусъка следващата седмица.
„Вторият вариант ми се струва по-разумен – да вдигнем с още 25 базисни пункта следващата седмица и да си поемем глътка въздух след това“, каза Казимир.
Гуверньорът на Нидерландската централна банка Клаас Нот, друг твърд защитник на затягането, каза, че инвеститорите може да подценяват шансовете за повишаване на лихвите следващия четвъртък.
„Продължавам да мисля, че постигането на нашата цел за инфлация от 2% в края на 2025 г. е минимумът, който трябва да постигнем“, каза Нот пред Bloomberg. „Бих се чувствал неудобно от всяко развитие, което би изместило този краен срок още повече. И няма да имам нищо против, ако се измести малко напред.“
Сега пазарите виждат шанс едно към три за повишение на лихвените проценти следващата седмица, като увеличение през октомври или декември се смята за по-вероятно.
Говорейки пред Reuters Global Markets Forum миналата седмица, шефът на Австрийската централна банка Робърт Холцман каза, че ЕЦБ може да направи още едно или две увеличения, докато ръководителят на Португалската централна банка Марио Сентено каза, че ЕЦБ трябва да бъде много предпазлива относно всяко по-нататъшно затягане.
Българският бизнес
- Жилищен кредит с фиксирана лихва в евро за първите 10 г. от Пощенска банка
- Зелената кауза на Yettel ще помага на потребителите да живеят по-устойчиво
- Payhawk Green помага на компаниите да вземат по-устойчиви решения
