Как се стигна до руската инвазия в Украйна?
Днес (24 февруари) Русия започна мащабна военна операция в Украйна, след месеци на ескалация на напрежението в сепаратистките региони в Донбас.
Двете държави са в състояние на конфликт в продължение на осем години, след като през 2014 г. Русия се възползва от политическите сътресения в съседната страна, за да завземе и установи военен контрол над Кримския полуостров.
Ето хронологията на основните събития в политическата история на Украйна, откакто тя спечели независимост от Москва през 1991 г.
1991: Леонид Кравчук, лидер на Украинската съветската социалистическа република, обявява независимост от Москва. На референдум и президентски избори украинците одобряват независимостта и избират Кравчук за президент.
1994: Леонид Кучма побеждава Кравчук на президентски избори, считани до голяма степен за свободни и честни от наблюдателите. По време на своя мандат той работи за подобряване на взаимоотношенията между Русия и Украйна.
1999: Кучма е преизбран през 1999 г. при гласуване, изпълнено с нередности.
2004: Проруският кандидат Виктор Янукович е обявен за президент, но обвиненията за фалшифициране на вота предизвикват протести в така наречената Оранжева революция, налагайки повторно провеждане на вота. Прозападният бивш премиер Виктор Юшченко е избран за президент.
2005: Юшченко поема властта с обещания да изведе Украйна от орбитата на Кремъл и да я вкара в НАТО и Европейския съюз. Той назначава бившия шеф на енергийната компания Юлия Тимошенко за министър-председател, но след противоречия в прозападния лагер тя подава оставка.
2008 г.: НАТО обещава на Украйна, че в бъдеще страната ще се присъедини към Алианса.
2010: Янукович побеждава Тимошенко на президентски избори. Русия и Украйна сключват споразумение за ценообразуването на природния газ, както и за удължаване на договора за присъствието на руския флот в украинското черноморско пристанище Севастопол в Кримския полуостров.
2013: Правителството на Янукович преустановява преговорите за търговия и асоцииране с ЕС през ноември и решава да съживи икономическите връзки с Москва, предизвиквайки масови протести в Киев.
2014 г.: Протестите, фокусирани предимно около площад Майдан в Киев, стават насилствени. Десетки протестиращи са убити. През февруари парламентът гласува отстраняването на Янукович, който бяга в Русия.
В рамките на дни въоръжени мъже превземат парламента в украинския регион Крим и издигат руското знаме. Москва анексира територията след референдум на 16 март, който показва огромна подкрепа за присъединяването на Крим към Руската федерация.
Април 2014 г.: Проруските сепаратисти в източния регион на Донбас обявяват независимост. Избухват военни действия, които продължават спорадично, въпреки честите прекратявания на огъня, до 2022 г.
Май 2014 г.: Бизнесменът Петро Порошенко печели президентските избори в Украйна с прозападен дневен ред.
Юли 2014 г.: Ракета сваля пътническия самолет MH17 на път от Амстердам за Куала Лумпур. При инцидента загиват всички 298 души на борда. Използваното оръжие е проследено от следователите до Русия, която отрича да е замесена.
2017 г.: Сключва се споразумение за асоцииране между Украйна и ЕС, което отваря пазарите за свободна търговия на стоки и услуги и дава възможност за безвизово пътуване на украинците в ЕС.
2019: Новата украинска православна църква печели официално признание, което се посреща с остри реакции в Кремъл.
Април 2019 г.: Бившият комик Владимир Зеленски побеждава Порошенко на президентските избори с обещания за справяне с корупцията и прекратяване на войната в Източна Украйна. Неговата партия "Слуга на народа" печели и парламентарните избори през юли.
Юли 2019 г.: Президентът на САЩ Доналд Тръмп моли Зеленски да разследва Джо Байдън, неговия съперник в президентската надпревара в САЩ, и сина на Байдън Хънтър за възможни бизнес сделки в Украйна. Призивът води до неуспешен опит за импийчмънт на Тръмп.
Март 2020 г.: Украйна влиза в първия си локдаун, наложен за ограничаване на разпространението на COVID-19.
Юни 2020 г.: МВФ одобрява спасителен пакет от 5 милиарда долара, за да помогне на Украйна да избегне държавен фалит по време на рецесията, предизвикана от пандемията.
Януари 2021 г.: Зеленски призовава президента на Съединените щати Джо Байдън да позволи на Украйна да се присъедини към НАТО.
Февруари 2021 г.: Правителството на Зеленски налага санкции на опозиционния лидер Виктор Медведчук, който е един от най-видните съюзници на Кремъл в Украйна.
Април 2021 г.: Русия започва да струпва войски близо до границите на Украйна, като твърди, че става въпрос за военни учения.
Октомври 2021 г.: Украйна за първи път използва турски дрон Bayraktar TB2 в Източна Украйна, което предизвиква гневната реакция на Русия. Москва отново започва струпване на войски близо до Украйна.
7 декември 2021 г.: Байдън предупреждава, че ще наложи широки икономически санкции, ако Русия нахлуе в Украйна.
17 декември 2021 г.: Русия представя подробни изисквания за сигурност, включително правно обвързваща гаранция, че НАТО ще се откаже от всяка военна дейност в Източна Европа и Украйна.
10 януари 2022 г.: Американските и руските дипломати не успяват да намалят различията си по темата за ситуацията в Украйна.
14 януари 2022 г.: Кибератака предупреждаваща украинците да се „страхуват и да очакват най-лошото“. Атакувани са сайтовете на украинското правителство.
17 януари 2022 г.: Руски сили започват да пристигат в Беларус, на север от Украйна, за съвместни учения.
24 януари 2022 г.: НАТО поставя силите си в готовност и подсилва Източна Европа с повече кораби и бойни самолети.
26 януари 2022 г.: Вашингтон представя писмен отговор на исканията на Русия за сигурност, повтаряйки ангажимента си към "политиката на отворени врати“ на НАТО, като същевременно предлага „прагматични“ обсъждания на опасенията на Москва.
28 януари 2022 г.: Руският президент Владимир Путин заявява, че основните изисквания на Русия за сигурност не са били изпълнени.
2 февруари 2022 г.: Съединените щати заявяват, че ще изпратят 3000 допълнителни войници в Полша и Румъния, за да помогнат за защитата на съюзниците от НАТО в Източна Европа от всякакво преливане на кризата.
4 февруари 2022 г.: По време на Зимните олимпийски игри в Пекин Путин печели подкрепата на Китай за искането си да не се допусне присъединяване на Украйна към НАТО.
9 февруари 2022 г.: Байдън предупреждава, че „нещата могат бързо да се объркат“, а Държавният департамент на САЩ съветва американците в Украйна да напуснат незабавно. Други страни също призовават своите граждани да напуснат.
21 февруари 2022 г.: Владимир Путин признава независимостта на Донецката и Луганската народни републики.