Плодовете и зеленчуците са оставени да гният из британските ферми поради липса на работна ръка, посочват от местния Национален фермерски съюз (НФС).

От браншовата организация призовават властите да въведат схема за наемане на сезонни работници, за да се реши назрелият проблем, предава Financial Times.

Фермерът Али Капър, която произвежда и продава ябълки на местните супермаркети, казва, че броят на работниците в земеделието е намалял с 20% спрямо обичайното през септември.

„Ако плодовете презреят, повърхността им става лепкава и мазна”, казва Капър, която е президент на градинарското звено на НФС.

„Накрая пратихме 100 коша ябълки, за да станат на сок. Това трябваше да са ябълки клас 1 по рафтовете на магазините. Да направиш ябълки клас 1 на сок е чиста загуба за всеки фермер”, казва земеделецът.

По думите ѝ, ябълките за сок струват с 1.5 по-евтино спрямо тези, предназначени за продажба по магазините.

Данните на НФС показват 29% спад на сезонните работници в сферата на градинското земеделие през септември.

Британското земеделие е силно зависимо от сезонните работници, идващи главно от Източна Европа. Местното население рядко е заето в тази сфера поради много ниската безработица в страната и сезонния характер на работата.

В същото време, Великобритания става все по-нежелана за чуждестранните работници поради резкия спад в цената на паунда, причинен от референдума за излизане от Европейския съюз.

Последното важи особено силно за сезонните работници от България и Румъния, които вече не виждат финансова изгода да берат плодовете и зеленчуците в британските ферми.

Минет Батърс, заместник-президент на НФС, посочва, че Великобритания се нуждае от схема за сезонни работници, подобна на тази, която съществуваше в периода 1945-2013 г.

По думите ѝ, повечето страни в Европа имат подобни схеми (включително България – бел. ред.), които обхващат и страни извън ЕС, като Украйна, Тайланд и Мароко.

“Загубите не бяха катастрофални през тази година, но не искаме това да продължава да ескалира – искаме правителството да действа”, казва Батърс.

Според Али Капър, фермерите се страхуват да признават, че оставят продукцията си да гние, тъй като супермаркетите ще решат, че техните доставчици не управляват бизнеса си ефективно.

Тя дава пример с фермер от Шотландия, която е отгледал 350 тона боровинки, но поради липсата на работници е оставил между 50 и 100 тона да изгният, което му струва 500 хил. паунда.

Друг земеделец пък е успял да събере едва 100 тона от своите малини от общо 2 000 тона, като загубата му достига 700 хил. паунда. Положението е сходно с производителите на броколи, тикви и карфиол.

Бевърли Диксън, директор човешки ресурси в G’s - един от най-големите производители на зеленчуци на Острова, посочва, че положението може да е още по-сложно през следващата година.

„Имаме двойно увеличение на хората, които не са се явили на работа тази година, както и двоен скок на работниците, които напускат преди края на лятото”, казва той. „Обикновено през юли имаме списък с желаещи да работят от 700-800 души. Сега имаме нула”, добавя Диксън.

Министерството на околната среда и храните посочва, че достъпът до работници от страни извън Европа е политика, която ще се реализира в близко бъдеще.

По данни на властите, през 2015 г. на Острова е имало 67 хил. сезонни работници. Данните на НФС обаче леко се разминават с официалните – през същата година, според тях, броят на сезонните работници е бил 80 хил. души.