Ключова среща на върха на НАТО ще се проведе във Вилнюс следващата седмица.

На 11 и 12 юли лидерите ще обсъждат широк кръг от теми - от разногласията относно кандидатурата за членство на Украйна и присъединяването на Швеция до увеличаването на запасите от боеприпаси и преразглеждането на първите планове за отбрана от десетилетия, отбелязва Reuters.

Това ще бъде четвъртата среща на върха на НАТО след руското нахлуване в Украйна, като първата се проведе на 25 февруари 2022 г., само ден след началото на войната, последвана от срещи в Брюксел и Мадрид.

Необичайният интензитет от срещи контрастира с досегашния ритъм на НАТО и показва как войната на прага на Алианса го принуждава да засили сътрудничеството.

Мерките за сигурност във Вилнюс ще бъдат драконовски.

Три германски единици за противовъздушна отбрана "Пейтриът" ще бъдат разположени за защита на мястото на срещата на върха.

Допълнителни изтребители ще патрулират в небето на Литва, която е вклинена между руския ексклав Калининград и Беларус, и отдавна е смятана за уязвимо място на източния фланг на НАТО.

Reuters акцентира върху основните въпроси, които ще бъдат обсъдени във Вилнюс:

ЧЛЕНСТВОТО НА УКРАЙНА

Изглежда, че срещата на върха ще бъде доминирана от въпроса как НАТО ще определи бъдещите си отношения с Украйна на фона на многократните призиви на президента Володимир Зеленски Киев да получи покана за членство в алианса във Вилнюс.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг даде ясно да се разбере, че Киев няма да стане член, докато бушува война и че на срещата на върха във Вилнюс няма да отправи официална покана.

Въпреки това съюзниците са разделени по въпроса колко бързо трябва да се разреши на Украйна да се присъедини след края на сраженията.

Докато източноевропейските страни казват, че на срещата на върха трябва да се предложи пътна карта на Киев, САЩ и Германия са предпазливи към всяка стъпка, която може да приближи алианса към война с Русия.

Столтенберг: НАТО няма да приеме сделка за Украйна без справедлив мирНа срещата на върха във Вилнюс няма да има официална покана към Украйна за членство

В навечерието на срещата във Вилнюс все повече страни подкрепиха британското предложение да се позволи на Киев да пропусне т.нар. програма "План за действие за членство" (ПДЧ), която определя политическите, икономическите и военните цели, които кандидатите трябва да изпълнят, и която други източноевропейски държави трябваше да преминат, преди да се присъединят към НАТО.

С подобен ход алиансът би могъл да отговори на исканията да се отиде отвъд декларацията от срещата на върха в Букурещ през 2008 г., в която се казва, че Украйна ще стане член, но без да се предлага на Киев действителна покана или график.

НАТО вероятно ще намери и по-силна формулировка от тази през 2008 г., за да подчертае перспективата на Киев за присъединяване към алианса, допуска Reuters.

Лидерите биха могли да се споразумеят за нещо от рода на "законното място на Украйна е в НАТО", повтаряйки забележките на Столтенберг при посещението му в Киев през април или да подчертаят, че "трансатлантическата сигурност би била непълна без Украйна".

ГАРАНЦИИ ЗА СИГУРНОСТТА НА УКРАЙНА

Очаква се лидерите да обсъдят какви гаранции за сигурност трябва да получи Киев за времето след войната, въпреки че тези ангажименти ще бъдат двустранни и няма да бъдат издадени от самия алианс.

Те вероятно ще включват обещание за продължаване на военната и финансовата помощ за Киев, за да се възпре Русия от ново нападение.

Генералният секретар Столтенберг подчерта, че НАТО, съгласно член 5 от Вашингтонския договор, ще предоставя пълноценни гаранции за сигурност само на пълноправни членове на алианса.

НАТО удължава мандата на генералния секретар Столтенберг с една годинаСтолтенберг е ръководител на Алианса от 2014 г., като мандатът му е удължаван три пъти

УКРЕПВАНЕ НА ИЗТОЧНИЯ ФЛАНГ НА НАТО

Лидерите ще разгледат първите отбранителни планове на алианса от времето на Студената война насам, в които подробно се описва как НАТО ще отговори на руско нападение.

Възобновяването на т.нар. регионални планове означава фундаментална промяна. С плановете алиансът също така дава насоки на държавите как да модернизират своите сили и логистика.

В продължение на десетилетия НАТО не считаше за необходимо да изготвя широкомащабни планове за отбрана, но сега, когато най-кръвопролитната война в Европа от 1945 г. насам бушува точно зад границите ѝ в Украйна, тя предупреждава, че трябва да разполага с всички планове много преди да избухне конфликт с равностоен противник като Москва.

Турция блокира одобрението на плановете заради формулировките, отнасящи се до географски обекти като Кипър. Въпросът ще бъде оставен за решаване от лидерите, освен ако съюзниците не постигнат съгласие преди срещата на върха.

НАТО също така ще повиши целите за складиране на боеприпаси, тъй като Киев изгаря снаряди много по-бързо от западните държави могат да ги произведат.

В същото време, съюзниците ще демонстрират как се стремят да изпълнят целта на НАТО, договорена на срещата на върха в Мадрид миналата година, за поставяне на над 300 000 военнослужещи в състояние на повишена готовност, за да се противопоставят на Русия.

Турция отвори пътя на Финландия към НАТО, Швеция остава в чакалнята Двете страни подадоха молби за членство през май миналата година, мотивирайки се с нахлуването на руските войски в Украйна

ШВЕЦИЯ

Швеция се надява да стане 32-ият член на алианса във Вилнюс.

Турция обаче продължава да блокира присъединяването, каъо обвинява Стокхолм, че укрива членове на терористични групировки на своя територия.

Не е ясно каква позиция ще обяви турският президент Тайип Ердоган на срещата на върха.

2% ВОЕННИ РАЗХОДИ

Йенс Столтенберг се стреми да превърне сегашната цел на НАТО за военни разходи от 2% от националния БВП в минимално изискване, а не в цел, към която да се стреми.

Но според оценките на НАТО през 2023 г. дори старата цел ще бъде постигната само от 11 от 31-те членове на алианса.

Целта беше поставена през 2014 г., когато лидерите на НАТО се споразумяха да увеличат разходите за отбрана до 2% от своя БВП в рамките на едно десетилетие.

Въпросните 11 съюзници са САЩ, Великобритания, Полша, Гърция, Естония, Литва, Финландия, Румъния, Унгария, Латвия и Словакия. На опашката са Канада, Словения, Турция, Испания, Белгия и Люксембург, чиито разходи за отбрана са под 1,4% от БВП, допълва Reuters.

Politico: Само една трета от съюзниците в НАТО ще постигнат целта за разходите

Според нови данни, публикувани вчера, единадесет от 31 страни членки на НАТО ще изпълнят целта на алианса за инвестиции в отбраната през тази година, пише Politico.

Това е повишение спрямо 2022 г., когато разходите на едва седем от съюзниците бяха над определения праг на разходите, но все още е далеч от желаното равнище. Все пак последните данни показват, че се очаква Европа и Канада да похарчат над 8% повече за отбрана в сравнение с миналата година, съобщиха от алианса.

През 2014 г. на срещата на върха в Уелс съюзниците се споразумяха да се стремят да преминат към изразходване на 2% от БВП за отбрана в рамките на едно десетилетие. Във Вилнюс държавните и правителствените ръководители се очаква да решат 2 процента от БВП за военни разходи да стане минимално очакваното.

През последните седмици западни официални лица подчертават, че много съюзници ще трябва да изразходват повече от 2%, за да отговорят на изискванията на новите военни планове на НАТО и да продължат да помагат на Украйна.

Според изчисленията на алианса Полша, САЩ, Гърция, Естония, Литва, Финландия, Румъния, Унгария, Латвия, Великобритания и Словакия трябва да изразходват над 2% от брутния си вътрешен продукт за отбрана през тази година.

В другия край на спектъра са страните, от които се очаква да изразходват да отбрана най-малко средства: Люксембург, Белгия и Испания.

Франция ще похарчи за отбрана 1,9 % от БВП през тази година, а Германия - само 1,57 %.