Чили иска да е лидер в добива на литий. Местното население – не
С идването си на власт, президентът милениал на Чили Габриел Борич си постави за задача да осъществи революция в добивната индустрия на страната.
Целта е Чили да се превърне в най-големия производител на мед и втория по големина производител на литий в света, като едновременно се фокусира върху екологичната и социалната отговорност.
Когато през април Борич обяви амбициозния си план за поемане на държавния контрол върху литиевата промишленост и разширяване на добива на този основен компонент на батериите за електрически автомобили, той обеща да го направи с пионерска технология, щадяща околната среда и лично да разговаря с местните общности на коренното население, отбелязва Reuters.
Но местните жители, живеещи около литиевите мини в северната част на Чили, които някога са били консолидирани в регионален съвет, а сега често са в конфликт, са скептични към идеите на младия президент и може да се окаже, че работата с тях е по-трудна, отколкото правителството в далечния Сантяго е планирало.
В интервюта за Reuters някои от лидерите на общностите заявиха, че ще поискат повече печалби да бъдат насочвани към тях, докато други ще се противопоставят на всякакъв нов добив на литий.
"Намираме се в най-сухата пустиня и ако заменим това, което имаме като вода и растителност, за литиева батерия, няма да ни остане нищо", казва Франсиско Мондака, строителен инженер и ръководител на отдела по околна среда в Съвета на коренното население на Атакама.
"Не можеш да пожертваш една зона, за да задоволиш друга.", категоричен е той.
Чили притежава най-големите запаси от литий в света, 90% от които се намират в пустинята Атакама.
Страната се стреми да се възползва от бурното търсене на метала за батерии от производителите на автомобили, включително Tesla и BMW, както и от компаниите за възобновяема енергия.
През последните години обаче други страни отбелязаха по-бърз напредък в увеличаването на производството на литий. Понастоящем само две компании - местният производител SQM и американският Albemarle добиват литий от чилийските мини.
Планът на президента предвижда разширяване на добива с публично-частни партньорства, контролирани от нова държавна литиева компания. Правителството вече е започнало преговори за държавен контрол със SQM и планира да направи същото с Albemarle преди изтичането на нейния договор през 2043 г.
Местните жители и природозащитниците обаче остават категорични, че добивът на литий променя нивото на подпочвените води и вреди на популациите на фламинго и други видове от фауната.
Новият план на властите предвижда директен добив на литий (DLE) - технология, която обещава да бъде по-устойчива. Тя обаче все още не е доказана в търговско отношение и местните жители не са убедени в нея.
"Това, което ме притеснява, е, че един продукт се продава като устойчиво решение за света, а това не е така", казва Франсиско Мондака.
Скалистият и враждебен терен на Атакама, който НАСА използва за симулиране релефите на Марс, е обитаван от коренното население ликан антай от поне 1500 години. Техните общности са израснали покрай тюркоазените оазиси, пълни с литий.
Един от тях, солената равнина Тара, се намира в район с биологично разнообразие, покрит с древни върхове на стрели, керамика и други археологически останки, и е част от националния резерват Лос Фламенкос.
Кристиан Еспиндола, който ръководи патрулите и охраната на равнината Тара за местната общност Токонао, заяви, че не вижда голяма разлика между сегашното и предишното правителство, като разкритикува администрацията на Борич, че е обявила плана си, преди да се консултира с местните жители.
"Чилийското правителство продава този литий, без да пита нас, местните, хората, които живеят тук", категоричен е Еспиндола, който нарича този ход "безотговорен" и продължение на предишната политика. "Начинът, по който чилийската държава се държи с местните общности, никога не се променя.", допълва той.
Докато в Атакама има модерни минни съоръжения, обсерватории и туристически центрове с ресторанти и занаятчийски магазини, в много от съседните туземни градове има само пресечени черни пътища, недовършени сгради и лоша инфраструктура. "В Токонао няма питейна вода или здравен център, имаме прекъсвания на електрозахранването. Къде са ползите за общността на коренното население?", пита Еспиндола.
Според него, коренните общности в Атакама живеят и се управляват по различен начин от федералното правителство и имат различен набор от приоритети, насочени към околната среда, културата и запазването на техния начин на живот. "Смятам, че политиката за лития ще се сблъска с политиката за коренното население.", допълва той.
На въпрос дали правителството ще продължи планираното разширяване, ако общностите се противопоставят, от Министерството на минното дело отказват коментар. Заявяват, че се отнасят сериозно към общностите на коренното население и затова Борич е преговарял лично с тях.
На пресконференция след първата си среща с коренното население на 30 юни Борич заяви, че е "оптимист" и че се е съгласил, че "развитието трябва да бъде цялостно, устойчиво и да се извършва с уважение към околната среда и общностите".
Президентът допълни, че правителството ще се заеме с проблеми като липсата на електричество и питейна вода в региона и заяви, че министерството на минното дело ще продължи разговорите с общностите.
Някои лидери от коренното население са готови да подкрепят добива на литий на справедлива цена.
Ермин Баскес, президент на Токонао, заяви, че настоява общността да получава по-голям дял от печалбите и да бъде "стратегически партньор" в държавната компания за добив на литий.
"Искаме да имаме споделени печалби като стратегически партньори, защото ние притежаваме територията", каза той. Заяви, че иска общностите на коренното население да участват в процеса на вземане на решения и да насърчават инвестициите в селското стопанство, туризма и други проекти, които ще осигурят ползи. Това предложение е подкрепено от някои членове на Съвета на коренното население на Атакама - група от общности, създадена през 1995 г., в която решенията се вземат с обикновено мнозинство.
От 2017 г. насам Albemarle предоставя 3,5% от продажбите си всяка година на съвета, разпределени поравно между 18-те общности членки. Това е довело до разногласия, казва Алонсо Барос, адвокат, който е помогнал за договарянето на сделката. "Има общности с десет души, които получават 2 млн. долара, и общности с 3000 души, които получават същото", обяснява той.
Роландо Хумире, бивш председател на съвета, който събира общностите, за да подпишат споразумението с Albemarle, заяви, че му е отнело почти пет години, за да ги накара да се съгласят. "Беше бавен процес, години на диалог, на разговори, без дори да повдигаме въпроса за това колко ще поискаме", каза Хумире.
Общностите са научили, че могат законно да забавят проектите, докато исканията им не бъдат изпълнени.
"Не мисля, че правителството ще осъществи това, което иска в Атакама. Общностите имат власт, могат да създадат опозиция, имат ресурси, могат да наемат адвокати. Един проект, който стигне до съда, може да бъде забавен с години.", допълва Хумире.
Маурисио Лорка, изследовател в Университета на Атакама, който специализира в областта на минното дело и общностите на коренното население, заяви, че очаква преговорите да бъдат "невероятно сложни" и че планът на президента показва неразбиране на реалността на място.
"Това, което Борич се опита да направи, не беше стратегия, а желание да остави всички доволни. И в крайна сметка, той направи малко хора щастливи.", заявява експертът.