Европейската икономика, която съставлява близо една пета от глобалната, е изправена пред най-трудния си тест, откакто пандемията избухна преди повече от две години.

Коктейл от рискове заплашва да обърне посоката на икономическия растеж в период на голяма несигурност.

Подобно на САЩ и други развити икономики, Европа се бори с висока инфлация, която се отразява на потребителите и потенциално ускорява края на бума на разходите след локдауните.

Континентът обаче се бори и с волатилна енергийна криза, високи температури и нова порция политическа несигурност — проблеми, които достигат своята кулминация тази седмица.

Икономисти предупреждават, че рецесията в края на тази година или в началото на следващата изглежда все по-възможна на фона на трупащите се рискове.

"Не сме в добра форма," казва Ерик Нилсен, старши икономически съветник в италианската банка UniCredit, цитиран от CNN Business. "Мисля, че има шансове да влезем в рецесия в Европа през зимата."

Енергийна криза

Най-голямото притеснение около европейската икономика е достъпът до енергия. Скочиха опасенията, че Москва може да спре доставките на природен газ - като ответна мярка срещу санкциите, наложени след нахлуването в Украйна, нанасяйки сериозен шок на континента.

От Международния валутен фонд (МВФ) заявиха, че, ако газът от Русия спре, уязвимите страни, сред които Словакия, Чехия и Унгария, може да изпаднат в тежка рецесия, със спад на БВП до 6%. Най-добрите германски анализатори прогнозираха, че най-голямата европейска икономика би изгубила 220 млрд. долара в следващите две години.

Газовите доставки от Русия към 12 страни членки на ЕС бяха частично или напълно прекъснати, според ЕК, която тази седмица обяви своя авариен план за съхраняване на енергия за следващата зима. Количествата газ от Русия към Европа са по-малко от една трета, в сравнение с нивата година по-рано, заявиха от ЕК.

Наближава ключов момент от сблъсъка. Безпокойството се засили, след като преди 10 дни руският газов гигант Газпром спря газоподаването по „Северен поток 1“ заради профилактика, което повиши цените на газа в Европа до най-високото им ниво от март.

Количествата, които текат по този газопровод, са от съществено значение и в исторически план задоволяват 12% от търсенето в ЕС, според S&P Global Platts.

Газпром се очаква да възобнови газоподаването днес. Официални лица обаче изразиха опасения дали газопроводът ще заработи въобще отново и ако това стане, какви количества газ ще се подават. "Невъзможно е да се прогнозира как ще действа Газпром," заяви говорител на ЕС пред CNN.

Количествата, които преминаваха по „Северен поток 1“ към Германия вече бяха паднали рязко преди началото на профилактиката. Те се понижиха с 60% миналия месец, принуждавайки Берлин да обяви "газова криза."

Във вторник президентът на Русия Владимир Путин заяви, че Газпром ще "изпълни всички свои задължения," но предупреди, че спорът относно важните турбини, които бяха засегнати от акциите, заплашва доставките.

ЕЦБ ще повиши лихвите. Кои са печелившите и губещите?Когато ЕЦБ започне да повишава лихвените проценти, банките ще прехвърлят тези по-високи разходи по заемите върху клиентите си

Дори и ако газът потече отново без проблеми, призракът на бъдещото ограничаване на количествата ще надвисне над Европа, възпирайки инвестициите и отразявайки се на доверието.

"Това, което ще получим, е по-дълъг период на несигурност, което няма да е добре за бизнес цикъла," казва Гийом Менует от Citi Private Bank.

Инфлация

Годишната инфлация в ЕС скочи до 9.6% през юни. Тя достигна 8.6% в еврозоната.

За да ограничи ръста на цените, Европейската централна банка (ЕЦБ) се очаква днес да започне да вдига лихвите за първи път от 2011 г. Банката обаче се изправя пред тежка битка за овладяването на ситуацията.

ЕЦБ изостава от други централни банки, като Федералния резерв, която започна да вдига лихвите преди месеци. Лихвените проценти в Европа са отрицателни от 2014 г., което означава, че тя е още по-назад.

А ако недостигът на енергийни продукти доведе до рецесия, централната банка може да се наложи да спре рязко повишението на лихвите, което ще попречи на способността й да се бори с инфлацията.

Ако се стигне до рецесия, инфлацията може да спадне без да са необходими по-нататъшни интервенции от страна на централната банка. Икономисти обаче далеч не подкрепят този изход, който също така ще доведе до вълна от съкращения.

Климатични промени

Горските пожари в Испания и Франция - на фона на горещата вълна на Стария континент, също биха могли да се отразят негативно на икономическата активност. Близо половината територия на ЕС, в това число и Великобритания, е изложена на риск от засушаване, обявиха в понеделник от Европейската комисия.

Германия, междувременно, се бори със спад на нивото на река Рейн, която е основна търговска артерия. Вече има признаци, че транспортът е засегнат.

Това може да се отрази на производствения сектор на Германия. Учени от Института за глобална икономика в град Кил установяват, че в месец с 30 дни на ниски нива на водата, промишленото производството пада с около 1%.

Политическо напрежение

Междувременно, в Италия, която е третата най-голяма икономика в ЕС, се разиграва политическа драма с висок залог.

Премиерът Марио Драги се опитва да се задържи във властта, след като неговата управляваща коалиция се разпадна миналата седмица. Вчера той помоли законодателите да подкрепят правителство на националното единство в опит да избегне предсрочни избори.

Правителството на Италия обаче се разпадна. Партиите в управляващата коалиция, от които министър- председателят Марио Драги поиска да демонстрират лоялност, отказаха да участват в гласуването. Така за Драги не остава друг ход, освен да напусне поста. Той вече подаде веднъж оставка, която не беше приета от президента Серджо Матарела.

Ако се стигне до предсрочни избори инвеститори се опасяват, че дясноцентристките партии в страната може да увеличат подкрепата си, което пък поражда въпроси относно сплотеността на Европа.

Инвеститорите разпродават италианските държавни облигации, което повиши доходността по тях. Това вдига още повече залога за ЕЦБ, която се очаква днес да представи нов инструмент, насочен към справяне с фрагментацията на пазара на облигации.

Опасенията са, че ако доходността по облигациите на Италия или силно задлъжнели държави, като Гърция, скочи прекалено много, финансовите условия може да се влошат много бързо.

Риск от рецесия

Според икономическата прогноза на Европейската комисия, публикувана миналата седмица, европейската икономика ще нарасне с 2.7% през 2022 г. и с 1.5% през 2023 г. Средната годишна се очаква да докосне рекордните 8.3% тази година, преди да падне до 4.6%.

Рецесията не е гарантирана, смята Силвен Бройер, старши икономист за Европа, Близкия Изток и Африка в S&P Global Ratings. Финансите на домакинствата остават стабилни, а публичните инвестиции се увеличават, отбеляза той наскоро.

Това лято също така се очаква натоварен туристически сезон, въпреки хаоса по летищата, което ще подкрепи икономическата активност.

Бройер казва, че "резкият спад на икономическия растеж е 100% сигурен," но вероятността от "пълномащабна рецесия"е по-малка и възлиза на между 30% и 43%, по негови оценки.

Въпреки това вероятността се увеличава. Проучване на Bank of America сред европейските фонд мениджъри установява, че 86% от участниците очакват рецесия в следващата година, в сравнение с 54% през юни.