В продължение на три десетилетия бизнесът и правителствата по света смятаха, че икономическата и финансовата глобализация ще продължи с бързи темпове. Но въпреки че през последните години международният ред е подложен на натиск и концепцията за деглобализация набира все повече почитатели, данните показват, че глобализацията не толкова приключва, колкото се променя.

Това е основният извод от анализ на водещият икономист и президент на Queens’ College към Университета в Кеймбридж Мохамед А. Ел-Ериан за MarketWatch, посветен на промените в глобалната икономика през последните години.

“Не много отдавна изглеждаше, че глобалната икономическа и финансова интеграция няма граници. В продължение на десетилетия ползите от глобализацията изглеждаха очевидни и неоспорими. Взаимосвързаността на производството, потреблението и инвестиционните потоци предоставяше на потребителите по-широк избор на атрактивни цени, позволяваше на компаниите да разширяват пазарите си и подобряваше ефективността на веригите за доставки”, пише той и добавя още няколко ефекта от това - глобалните капиталови пазари разшириха достъпа до кредити и намалиха цената им както за частните, така и за публичните кредитополучатели, а технологиите в голяма степен обезсмислиха националните граници от гледна точка на икономиката и финансите.

Мохамед А. Ел-Ериан: Светът е в разгара на дълбока икономическа промянаСветът не просто е на ръба на нова рецесия. Той може да преживее големи структурни и дългосрочни промени

В същото време обаче докато глобализацията подобрява работата на пазарите, много общности и държави не успяват да се възползват от нейните предимства. Напротив. А резултатът от това е отпор и залитане към идеите на деглобализацията, примери за което е излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз и избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ през 2016 г.

“Съединените щати влязоха в митническа война с Китай, което задълбочи разделението между двете икономически сили. Междувременно западните потребители все по-остро отхвърлят нарушаването на човешките права и замърсяването на околната среда, а нахлуването на руските войски в Украйна доведе до безпрецедентни санкции срещу Русия, която е страна от Г-20, и до изключването ѝ от международната платежна система”, обрисува картината от последната година Ел-Ериан.

Но значи ли това край за глобализацията като доктрина? Не и според икономиста.


Нуриел Рубини: Повече войни означават повече инфлацияСветът преминава през форма на „геополитическа депресия“, казва анализаторът

Край или ново начало?

Президентът на Queens’ College твърди, че вместо рязко обръщане на хода на събитията от последните 30 години, изглежда много по-вероятно “да навлизаме в епоха на фрагментирана глобализация, характеризираща се със заместване, а не с отричане”.

Пример за това е режимът на санкции, наложен на Русия. През изминалата година ограниченията, въведени от ЕС и САЩ, по същество не намалиха съществено износа на петрол от страната, а го пренасочиха към Китай и Индия. По същия начин, вместо да поставят руската икономика на колене, както мнозина прогнозираха, всеобхватните санкции свиха нейния БВП само с 2%, тъй като Москва намери начини да преориентира и пренасочи както вътрешните, така и външните си дейности.

“Още по-обезпокоително е, че Русия и някои от нейните съюзници постигнаха напредък в създаването на паралелна система за трансгранични плащания и сетълмент, макар и елементарна и неефективна”, пише още Ел-Ериан и акцентира:

“Тази тенденция вероятно ще се запази през следващите няколко години, тъй като компаниите все повече диверсифицират веригите си за доставки от Китай, а западните правителства започват да гледат все по близо до границите си в стремежа да поддържат производството на критични суровини и износа на чувствителни стоки и технологии”.

2023 с усещане за 2008 Перспективите са големите играчи да станат още по-големи, по-малките да се сблъскат с още затруднения, смятат анализаторите

Смяна на подхода


Тази комбинация от геополитически сътресения, корпоративни стратегии и променящи се обществени ценности се очаква да повлияе на моделите на търговия и инвестиции по няколко основни оси.

На първо място, тъй като компаниите предпочитат устойчивостта пред ефективността, те все повече ще променят подхода си към веригите за доставки, особено когато съображенията за сигурност придобият по-голяма тежест в търговските отношения. Според икономиста тогава компаниите ще се откажат от споделянето на риска и общите партньорства и ще преминат към по-ограничени споразумения.

“Въпреки че този процес също ще доведе до появата на печеливши и губещи, кои ще бъдат в едната и кои в другата група ще зависи в значителна степен от това как политиците се адаптират към новия модел на функциониране на глобалната икономика. Мексико, например, ще спечели от американското пренасочване, както и от преминаването на корпоративния сектор към по-диверсифицирани вериги за доставки. И все пак, както признава и самото мексиканско правителство, условното търсене няма да се превърне в реално търсене, ако политиците не ускорят напредъка в области като инфраструктура, чиста енергия и дерегулации”, посочва Ел-Ериан.

Освен това в свят, в който домакинствата активно избягват определени търговски взаимодействия, правителствата и предприятията ще трябва да работят по-усилено, за да разработят алтернативи. Това означава, че бизнесът трябва да работи с политиците, за да улесни сложния по своята същност процес на пренастройване на веригите за доставки, както и екологичния преход.

Националните и световните политици трябва да преразгледат начина си на мислене и работа, а дългосрочните инвеститори трябва да включат в стратегиите си за разпределение на средства по-сложни геополитически, социално-политически и екологични анализи, предупреждава икономистът в анализа си за MarketWatch и обобщава:

“Въпреки че някои може да смятат фразата "фрагментирана глобализация" за оксиморон, аз вярвам, че това е най-вероятният сценарий за световната икономика”.

По друг начин казано: “Глобализацията е мъртва, да живее глобализацията!”