Разпадането на икономическите връзки може да свие глобалното производство
Намаляването на международното сътрудничество и търговия може да свие глобалната икономика, като навреди особено на бедните страни, се казва в нов доклад на Международния валутен фонд.
В него се посочват няколко начина, по които правителствените политики водят до преобръщане на глобалната икономическа интеграция, като например чрез ограничения върху търговията, имиграцията и трансграничните капиталови потоци. Авторите наричат този процес "геоикономическа фрагментация" и предупреждават, че той може да намали глобалния брутен вътрешен продукт с до 7% за неопределен „дългосрочен“ период.
Ако споделянето на технологии също бъде ограничено, спадът ще бъде още по-голям, от 8% до 12%, предимно за нововъзникващите икономики и тези с по-ниски доходи.
Това може отслаби икономическата глобализация от последните десетилетия, която според МВФ е намалила бедността в развиващите се страни и е осигурила по-достъпни цени на потребителите с ниски доходи в развитите икономики.
„Въпреки че фрагментацията може да има стратегически предимства за някои страни, много вероятно е тя доведе до значителни икономически разходи като цяло“, се казва в доклада.
Разходите „ще включват по-високи цени на вноса, сегментирани пазари, намален достъп до технологии, до квалифицирана и неквалифицирана работна ръка и в крайна сметка – до намалена производителност, което може да доведе до по-нисък жизнен стандарт“, казва МВФ в доклада си.
Covid-19 пандемията и нахлуването на Русия в Украйна допълнително са обтегнали търговските връзки, които бяха изложени на рискове заради плиткото и неравномерно възстановяване от финансовата криза от 2008 г., както и заради излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз и продължаващото търговско напрежение между Вашингтон и Пекин.
МВФ отбелязва още, че в разгара на пандемията страните са ограничили износа си на медицински стоки и хранителни продукти със забрани за износ, които представляват около 90% от търговските ограничения.
Освен това войната в Украйна и свързаните с нея санкции, наложени от Запада на Русия и Беларус, са довели до „големи сътресения на пазарите на енергийни и селскостопански стоки“.
Тенденцията към фрагментация на търговията вероятно ще намали възможностите за нововъзникващите икономики и ще забави намаляването на бедността, според МВФ.
Нарастващите бариери пред потока на работна ръка през границите също биха могли да забавят иновациите и разпространението на технологии, посочва докладът.
Икономическата фрагментация може да ограничи и възможностите за международни инвестиции, както и да затрудни сътрудничеството по предизвикателства като изменението на климата.
Фрагментацията вероятно ще допринесе за разпокъсана регулация, правейки някои форми на международно банкиране несъстоятелни и повишавайки разходите за финансиране, според МВФ. Страните, които искат да запазят стабилността си, вероятно ще трябва да разчитат на политики като намаляване на външния дълг, за да се защитят от шоковете.
МВФ препоръчва да се гарантира търговското сътрудничество и лоялната конкуренция, като същевременно се защитават най-уязвимите групи от населението, както и да се осигурят „безопасни коридори“, за да се даде възможност за движение на критично важни стоки и услуги.
Докладът идва на фона на множество признаци, че световната икономика се е забавила към края на 2022 г. под тежестта на високата инфлация и нарастващите лихвени проценти, съчетани с предизвикателствата, причинени от войната в Украйна и последиците от Covid-19 в Китай.
По-рано този месец Световната банка рязко понижи прогнозата си за глобалния икономически растеж през 2023 г. и прогнозира повишен риск от световна рецесия. Банката очаква растежът да се забави до 1,7% през 2023 г., спрямо прогнозата за 3% от юни. Това би бил третият най-слаб темп на глобален растеж от близо три десетилетия, засенчен само от спадовете през 2009 г. и 2020 г., според Световната банка.