Как роботите ще променят пазара на труда в идните 10 години?
Роботите стават все по-добри в работата, вършена от хората.
Това е добра новина за икономиката, но редом с новата тенденция вървят и няколко сериозни опасности.
Очаква се машините да запълнят около 20 млн. работни места в сферата на производството през идните десет години, сочи доклад, изготвен от Oxford Economics - компания за глобални прогнози и количествен анализ, предава CNN.
Това означава, че около 8.5% от работната ръка по света в производството може да бъде заменена от роботи. Според доклада преминаването към роботизирана работна сила ще създаде нови работни места със скорост, съизмерима на автоматизирането на старите работни позиции, но всичко това ще допринесе за задълбочаване на неравенството в доходите.
В наши дни всеки инсталиран робот замества средно по 1.6 работници в производството, сочат изчисленията на Oxford Economics.
Автоматизацията не е нова тенденция. Автомобилната индустрия, например, използва 43% от роботите в света към края на 2016 г.
Роботите стават все по-евтино решение спрямо голяма част от живата работна сила, от части поради по-низхите разходи, свързани с машините. Средната цена на робот е паднала с 11% в периода 2011-2016 г., сочи докладът.
Освен това машините стават все по-способни във вършенето на сложни процеси при разнообразни обстоятелства. Паралелно търсенето на продукция от сферата на производството продължава да се увеличава.
Китай представлява голяма възможност за растеж в автоматизацията. Страната вече оформя 1/5 от индустриалните роботи по света, като всеки трети нов робот бива инсталиран именно там. Пекин инвестира в роботизация, за да се бетонира като глобален лидер в производството, пише в доклада.
До 2030 г. около 14 млн. робота могат да работят в Китай, оставяйки далеч зад себе си останалата част от света.
Ефектите за икономиката могат да са доста осезаеми. От Oxford Economics изчисляват, че засилване в инсталирането на роботи с 30% над настоящите прогнози за растеж до 2030 г. може да доведе до ръст от 5.3% на глобалния брутен вътрешен продукт, или 4.9 трилиона долара. Това е повече от прогнозния БВП на Германия за конкретната година.
Въпреки че роботите ще увеличат икономическия растеж и ще създадат индустрии, които все още не съществуват, те носят и сериозни опасности, смятат от Oxford Economics.
Как автоматизацията води до неравенство
Една от потенциалните опасности, свързани с настъпването на роботите, е увеличаването на неравенството по отношение на доходите.
Според доклада този ефект няма да бъде равномерно разпределен по света или в рамките на отделните държави. Анализаторите смятат, че негативният ефект от роботизацията ще се почувства в регионите с ниски доходи спрямо тези с по-високи такива в рамките на отделните страни.
Работниците, които разполагат с познание и движат иновациите в сферата на производството, обикновено са концентрирани в големите градове. Тези качества все още не подлежат на автоматизиране. Поради това градските региони ще се справят по-добре с натиска от засилващата се автоматизация, заключава докладът.
Като цяло, нарасващото използване на автоматизирани системи навярно ще създаде толкова нови работни места, колкото елиминира. Това анулира притесненията от перманентно увреждане на пазара на труда.
Бедните региони се очаква да загубят най-много работни места, като няма да се възползват адекватно от новите работни позиции, които се създават в процеса на автоматизацията.
Основна причина за това ще е липсата на необходимите качества и познания. Така неравенството в доходите между градовете и селските региони ще се увеличи.
„Автоматизацията ще продължи да движи регионалната поляризация в много от напредналите икономики в света, разпределяйки неравномерно ползите и разходите сред населението”, пише в доклада.
За законотворците това означава, че ще трябва да се мисли за политики, които да ограничат тези диспропорции.