Пътешествието през каньона Мараньон в Северно Перу е като връщане във времето. Малки къщички осейват хълмистия пейзаж.

Електричеството, което пристига в този район едва преди три години, достига само до няколко домове и може да е доста непостоянно. Има го само в пет дни от седмицата и човек никога не знае точно в кои пет.

Тъй като пътища с някаква настилка в този отдалечен район са рядкост, местните жители разчитат на мулета или велосипеди, за да се придвижват, пише BBC.

Това, че каньонът Мараньон е останал относително недокоснат от модерния начин на живот, е благословия, тъй като там расте дървото Pure Nacional, което дава един от най-редките видове какао в света.

Това древно какаово дърво произхожда от Амазонската джунгла и е най-старият и най-рядък вид, като съществуването му датира поне от 5 300 години. В периода 17 – 19-и век Pure Nacional е отглеждано основно в Еквадор, където неговите шушулки спомагат за осигуряването на най-голямото предлагане на какао.

След това обаче идва катастрофата: в какаовите гори на Еквадор се разпространява болест, която унищожава силно податливия вид Pure Nacional. Посредством кръстоски с по-устойчиви видове какао фермерите, в крайна сметка, успяват да преустановят разпространението на болестта, но новите кръстосани видове вече не дават висококачественото какао на Pure Nacional.

В началото на 20-и век експерти обявяват дървото Pure Nacional за изчезнало и се смята, че прекрасното му какао е изгубено завинаги.

До скоро.

През 2007 г. двама американци - Дан Пиърсън и неговият доведен син Браян Хорсли, доставяли оборудване и храна на миннодобивни компании в района на каньона Мараньон в Северно Перу, близо до границата с Еквадор. Те изведнъж се натъкнали на странно изглеждащо дърво, от чийто ствол били израснали шушулки с размерите на футболна топка.

Озадачени и несигурни в това, което виждат, двамата пратили няколко проби до Министерството на земеделието на САЩ, за да получат отговори. За почуда на всички, било потвърдено, че пробите са от дървото Pure Nacional.

Река Мараньон, която е приток на Амазонка, успяла да издълбае между назъбените върхове на Андите каньона Мараньон, като по този начин създала естествена граница, която спасила малка група дървета Pure Nacional от болестта. Никой не можел да повярва, че тези двама мъже са се натъкнали на смятано за изчезнало отдавна какаово дърво.

Какаовите дървета произхождат от Амазония, която се простира през по-голяма част от днешно Перу. За разлика от маите и ацтеките обаче, които подлагали на ферментация и смилали какаото, за да произвеждат горчива напитка, използвана в религиозни ритуали, древните инки на Перу се смята, че не са го консумирали особено много.

Испанските мисионери от 16-и век намирали напитката на маите за доста отвратителна, но когато към нея била добавена захар, след като била изпратена в Испания, шоколадът се превърнал в хит по целия свят и така се ражда една глобална индистрия, която в следващите няколко века е доминирана от шоколада, произвеждан от със зърна от Pure Nacional.

Това е така, защото повечето какаови дървета раждат шушулки, в които има само лилави зърна, докато дърветата Pure Nacional дават и бели зърна, известни със своя плодов вкус и липса на горчивина.

След като оцеляват в изолация в продължение на век, дърветата Pure Nacional в каньона Мараньон развиват генна мутация, вследствие на която раждат шушулки с по-голямо съотношение на белите към лилавите семена, отколкото дърветата, отглеждани в Еквадор преди векове.

Намирането на тези дървета слага началото на пътя на Пиърсън и Хорси в света на шоколада. Дървото, което двамата откриват, все още стои в имота на местен фермер на име Дон Фортунато. Използвайки разсад от това дърво, което двамата сега наричат “дървото майка ”, те основават Marañón Chocolate и започват да размножават дърветата Pure Nacional в каньона.

При работата си с местни фермери, като Фoртунато, Пиърсън и Хорсли се научават как да се грижат за дърветата и как да ферментират и изсушават ценните какаови зърна.

След това Пиърсън посещава Швейцария, където какаовите зърна са превърнати в единствен по рода си шоколад от известен майстор, който той предпочита да запази в тайна.

Днес Пиърсън и Хорсли продължават да отглеждат своите дръвчета Pure Nacional и да прибират реколтата от какаови зърна – процес, който посетителите в каньона могат да видят в периода между средата на януари и началото на юни. В този период над 400 фермери, които доставят какаови зърна за Marañón Chocolate, стават призори, за да отрязват шушулките на дърветата, използвайки дълги бамбукови пръчки с остриета на върха.

След това шушулките остават неотворени, докато Пиърсън или Хорсли не се уверят, че те съдържат правилното съотношение бели зърна. След това те се изваждат на ръка и Хорсли и Пиърсън ги купуват от фермерите на място, плащайки близо 50% над местната пазарна цена, за да подкрепят фермерите.

Какаовите зърна се транспортират първо с малки магарета, а след това с мотоциклет на няколко километра от фермите до преработвателната фабрика на Marañón Chocolate. Там те биват изсушени и подложени на ферментация, преди да отпътуват за производителя на шоколада в Швейцария.

Там зърната се преработват допълнително от древна машина за конширане от 1879 г., като така се произвежда окончателният продукт Fortunato No 4. Запазената марка на Marañón Chocolate е кръстена на името на Дон Фортунато и на номера на потвърдената проба, изпратена за анализ в САЩ.

Шоколадовите експерти по цял свят не пестят комплиментите си за Fortunato No 4 заради богатия му вкус, гладка консистенция и липсата на горчивина. Някои дори го наричат “Rolex-ът на шоколадите ”.

Продажбите на Fortunato No 4 са ограничени само до елитни производители на шоколад, които след това го използват в свои творения и го предлагат на купувачите чрез канали за онлайн продажби или в своите магазини.

Човек може да си купи шоколад, направен от дървета Pure Nacional, от компании, като Moonstruck Chocolate Company в САЩ, House of Anvers в Австралия и Solkiki Chocolatemaker във Великобритания.

Жителите в района на каньона Мараньон се гордеят с това, че там е домът на най-редкия шоколад в света.

Дон Фортунато, който получава дял от продажбите на Fortunato No 4, е особено щастлив. “Това ми помогна финансово и ме направи известен,” казва той. Той и до днес продължова да отглежда дървета Pure Nacional и да наглежда “майката” на шоколада, който се върна от отвъдното.