Фу Инг, която в момента оглавява Комисията по външна политика в Националния конгрес на Китай, си спомня как в младостта й често се е събуждала от звука на сирените и е участвала във военни учения, симулиращи атака от страна на Съветския съюз.

В тогавашната епоха на т. нар. "културна революция" в Китай, съветската заплаха е изглеждала толкова реална, че е успяла да сближи маоисткия режим в Китай с капиталистическия архивраг в лицето на Съединените щати.

Днес ситуацията е коренно различна, пише Bloomberg. Процесът на китайско-американското сближаване, който започна с посещението на Ричард Никсън в Пекин през 1972 г., рязко бе прекъснат в резултат на една от най-големите геополитически промени от падането на Берлинската стена насам.

Днес Китай и Русия са много по-близки, отколкото във всеки един момент от над 400-годишната история на техните взаимоотношения. Търговските санкции, наложени от Съединените щати, са едно от нещата, които обединяват двете държави.

Общата американска заплаха

"Не чувстваме никаква заплаха от страна на Русия, а отношенията ни са много добри", заявява пред Bloomberg Фу Инг по време на конференция в руския черноморски курорт Сочи. Тя припомня, че Москва и Пекин вече са уредили граничните си проблеми, които дори доведоха до кратък военен сблъсък през 1969 г.

Тя обаче не е толкова оптимистично настроена по отношение на САЩ. Преди месец вицепрезидентът на страната Майк Пенс заяви, че САЩ ще отговорят на "китайската агресия" с повишаване на военните разходи и ново увеличение на митническите тарифи за китайските стоки.

Според него Китай се опитва да изтласка САЩ от западното тихоокеанско крайбрежие. Тези твърдения няма как да бъдат забравени или пренебрегнати, дори да се стигне до някакво търговско примирие в рамките на срещата между Доналд Тръмп и неговия китайски колега Си Дзинпин в края на ноември.

"Надявам се единствено на това, че ако някои хора във Съединените щати настояват да ни вкарат в т. нар. "капан на Тукидид", Китай ще е достатъчно мъдър да не ги последва", заявява Фу, цитирайки древногръцкия историк Тукидид, според когото нововъзникващите силни държави рано или късно стигат до военен конфликт с вече установените световни суперсили.

Но дори в случая да не се стигне до директен военен сблъсък, разместването в конфигурацията на глобалните ядрени и икономически мощности е твърде мащабно. Китайските инвестиции в Русия и покупките на енергийни ресурси помагат на Москва да намали икономическия натиск от Запада, който е резултат от конфликтите в Украйна.

Русия продава петрол, системи за противовъздушна отбрана и изтребители на Китай, с което променя изчисленията на американските военни за изхода от евентуален "горещ" конфликт с Поднебесната империя.

Координираните действие на Русия и Китай в рамките на Съвета за сигурност на ООН позволяват на двете държави да блокират много от глобалните амбиции на САЩ. Индия също е разтревожена от разместването в баланса на силите, тъй като в продължение на десетилетия разчиташе на Русия като "балансьор" в отношенията между Китай и Пакистан.

"Индия се нуждае от разбирателство между Русия и Запада, тъй като се опасява от разширяване на китайските амбиции в региона на Югоизточна Азия", смята Раджа Мохан от Института за южноазиатски изследвания към Сингапурския държавен университет.

Устойчиво ли е "приятелството" между Москва и Пекин?

Западните анализатори дълги години се отнасяха с пренебрежение към заявките за сближаване между Москва и Пекин, както и към Шанхайската организация за сътрудничество, която бе създадена като "противовесна" структура на НАТО в азиатския регион.

Според много от тях, всички тези усилия представляват "брак по сметка" и са обречени на неуспех заради географското, историческото и икономическото наследство на отношенията между двете държави. Те често отбелязват факта, че реалните икономически проекти изостават значително от общото политическо "говорене".

Но в последните месеци дори и на Запад все по-често се чуват тревожни гласове за възможните последствия от геополитическото разместване в Азия. Базираният в Сиатъл мозъчен тръст National Bureau of Asian Research изтъква в последния си доклад, цитиран от Bloomberg, че именно политиката на Съединените щати е причина за сближаването между Русия и Китай.

Някои експерти дори повдигат въпроса дали е време Вашингтон да се опита да се "сприятели" с един от двата азиатски гиганта, за да може да се противопостави на другия.

Политическият "романс" между Владимир Путин и Си Дзинпин трудно може да бъде пренебрегнат, пише още изданието. Двамата се виждат по-често, отколкото с всеки друг световен лидер, подаряват си медали и дори готвиха заедно блини и китайски нудъли в ефира на държавните си телевизии.

Съвместните военни учения вече са редовна практика, а тази година Китай реализира големи държавни поръчки за покупката на последното поколение руски противовъздушни системи С-400, както и на изтребители Су-35.

Китай се превърна и в най-големия търговски партньор на Русия след Европейския съюз. Русия пък измести Саудитска Арабия като водещ доставчик на петрол за Поднебесната империя още през 2015 г. Новият газопровод "Силата на Сибир" ще започне да доставя по 38 милиарда кубични метра природен газ за Северен Китай от декември 2019 г.

Китайски компании притежават 30% от новия проект за добив на газ в Арктика. Двете държави ясно са разпределили и сферите си на влияние: тихоокеанският район остава за Китай, а Източна Европа и Близкия изток - за Русия. Москва и Пекин споделят и общата цел за нарушаване на глобалната икономическа доминация на САЩ, която те възприемат като заплаха.

Политически съюз с икономически ползи

Икономиките на двете държави са взаимнодопълващи се, отбелязва Bloomberg. Китай е най-големият индустриален производител в света, а Русия пък е водещ износител на суровини и енергийни ресурси.

Китай изпитва недостиг на обработваема земеделска земя, докато в Русия тя е в излишък. Дори и демографската картина е огледална - в Китай мъжете са мнозинство, докато в Русия е обратното.

"Дори с просто око се вижда, че мъжете в Китай са повече от жените. Много хора са ме питали дали мога да им помогна да си намерят приятелка", разказва Павел Степанец, който е създател на базирания в Пекин сайт за запознанства Melishka. В момента на платформата има регистрирани 244 дами от Русия, които си търсят китайски партньори.

Повечето политически анализатори в Русия тълкуват руско-китайското сближаване не толкова като преместване на фокуса на изток, колкото като диверсификация на икономическите и отбранителните връзки на страната. "Европа и Китай са два отделни пазара и две независими дестинации за доставка на петрол и природен газ. В момента не виждаме никаква нужда от пренасочване на количества", заяви руският енергиен министър Александър Новак през октомври.

Според Василий Кашин от Московския икономически университет, новите петролопроводи ще намалят зависимостта на Русия от европейския пазар до около 60% спрямо настоящите нива, които са около 90%. Освен това ще помогнат на Китай да намали своята уязвимост от евентуална американска морска блокада на техните пристанища заради конфликта с Тайван.

"Проектът за изграждане на всеки петролопровод отнема поне едно десетилетие за планиране и още едно десетилетие за реалното строителство. Но след като бъде завършен, той води до безвъзвратни геополитически промени", казва още Кашин.

През януари тази година Русия удвои петролните си доставки за Китай до 600 000 барела дневно. Освен "Силата на Сибир", в момента вървят преговорите за изграждането на още два газопровода, които да свързват сибирските газови находища с Китай.

"Сдобряването" между Москва и Пекин започна още при последния съветски лидер Михаил Горбачов, но политиката на САЩ и Западна Европа също допринесе много за неговото ускоряване, смята Анджела Стент от Центъра за изследване на Евразия, Русия и Източна Европа към Университета в Джорджтаун.

Тя дава пример с газопровода Южен поток, който трябваше да доставя по 63 милиарда кубични метра газ от Русия за Австрия, но изграждането му бе блокирано от Европейския парламент през април 2014 г. - месец след анексирането на Крим от Русия. Малко след това Китай и Русия рестартираха преговорите за строителството на "Силата на Сибир", припомня тя.

Заравянето на томахавката

Руско-китайските взаимоотношения обаче не са безоблачни, пише още Bloomberg. След 2014 г. Русия очакваше мащабен прилив на китайски инвестиции, който обаче така и не се случи. Китай просто се възползва от затрудненията на Москва, вследствие на санкциите, за да договори евтини доставки на синьо гориво.

Китайските националисти все още помнят анексираните от Русия 600 000 квадратни километра през XIX век, които, според тях, са били отнети несправедливо от Поднебесната империя. Русия пък е настроена подозрително към глобалния китайски проект "Един пояс, един път", в който тя вижда пряка конкуренция на Евразийския икономически съюз, инспириран от Москва.

Засега Путин и Си решиха да "заровят томахавката" и поне временно да забравят за тези проблеми. Но те винаги могат да изплуват отново на повърхността, пише Bloomebrg. Дори през 50-те години на миналия век, когато двете държави са съюзници в началото на Студената война, дисбалансът в отношенията създава много предпоставки за конфликтни ситуации.

Един от типичните примери е посещението на китайския комунистически лидер Мао Дзедун в Москва през декември 1949 г., когато Сталин го кара да чака 17 дни, за да се срещнат, демострирайки политическото си превъзходство. Тогава Мао заявява: "Не съм дошъл тук, само за да ям и да ходя до тоалетна".

Днес обаче балансът на силите е обърнат. Китайската икономика е между 6 и 8 пъти по-голяма от тази на Русия, в зависимост от използваните критерии. От гледна точка на бизнеса, през последните години не се е случило нещо кой знае какво.

Присъствието на частните китайски компании, както и на държавните предприятия е видимо в региона на Югоизточна Азия, но в Русия то почти не се забелязва. Наблюдава се известен ръст в посещенията на китайски туристи в Москва, но те все още са несравними с туристопотока към Ню Йорк и Париж, например.

"Съветът за външни инвестиции, който включва изпълнителните директори на 50-те най-големи чуждестранни компании в Русия и организира ежегодни срещи с премиера Дмитрий Медведев, все още няма представител от Китай", заявява пред Bloomberg Александър Ивлев, управляващ партньор на Ernst & Young LLP за Русия, който е сред участниците в инициативата.

Колко са китайските инвестиции в Русия?

Според Bloomberg, реалното измерване на китайските инвестиции в Русия не е лесна задача. Данните на Руската централна банка показват, че към края на декември 2017 г. те възлизат на 4.5 милиарда долара, но тази статистика може да бъде подвеждаща.

Инвестициите от Кипър, например, достигат цели 175 милиарда долара, но това се дължи единствено на факта, че средиземноморската държава е офшорен "хъб" за капитали от целия свят.

Според Василий Кашин от Московския икономически университет, в Русия оперират близо 6000 компании с китайско акционерно участие, регистрирани из цялата страна - от Москва до Владивосток. Броят им е по-голям от този на немските компании, макар че вторите са по-големи и по-добре организирани, отбелязва той.

Донякъде причините за липсата на значителни капиталови потоци от Китай може да са сходни с тези, които отблъскват инвеститорите от останалите държави - слабо развитата икономика, страха от международни санкции, слабата местна валута и рестриктивната монетарна политика, която ограничава кредитирането, пише Bloomberg.

Това показва и опитът на китайската търговска верига Yema Group Co., която през 2012 г. прави опит да пробие на руския пазар за тежка строителна техника, който дотогава е доминиран от европейските производители.

Първоначално Yema успява да продава по 500 багери, трактори и камиони годишно, но през 2016 г. изтегля по-голямата част от дейността си заради икономическия спад и обезценката на рублата. Сега компанията отново обмисля завръщането си на руския пазар.

Междувременно на конференцията в Сочи Фу Инг от китайската парламентарна Комисия по външна политика чертае върху салфетка триъгълна конфигурация на отношенията между САЩ, Русия и Китай. "Тази страна ще става все по-къса", казва тя, посочвайки линията, която свързва Русия и Китай.

По думите й това е "приятелство", което не е създадено от САЩ, не зависи от политиката на Вашингтон и не е насочено срещу него. Тя е категорична, че то няма да приключи, дори Съединените щати да променят агресивната си реторика спрямо Пекин.