САЩ и Китай, двете най-големи икономики в света, скоро могат да изпаднат в състояние на икономическа война.

Лидерите на двете страни вече направиха първата крачка, след като обявиха налагането на нови търговски мита помежду си. Големият страх на бизнеса, инвеститорите и законотворците се крие в една дума – ескалация.

Налагането на мита може и да е само началото – „първият от много” търговски ходове, както сам посочи президентът на САЩ Доналд Тръмп през миналата седмица.

Тръмп обяви, че планира налагането на нови мита в размер на 25% на редица китайски стоки, внасяни в САЩ и наброяващи обща стойност от 50 млрд. долара.

През миналия петък новите мита, засягащи вноса на стомана и алуминий, наложени включително и на Китай, влязоха в сила. В отговор на това китайското правителство посочи, че ще въведе собствени мита върху американски стоки, изнасяни за Китай за 3 млрд. долара.

Така последствията от тази кратка престрелка едва ли ще окажат някакво сериозно влияние върху световната търговия, но цената на политическите сблъсъци ще бъде платена от работниците, бизнеса и потребителите както директно, така и косвено.

За добро или лошо, американската медия CNN анализира ефектите от настоящите политически решения, както и какви биха могли да бъдат възможните ходове на САЩ и Китай, ако евентуално двете страни навлязат в истинска търговска война.

САЩ удрят китайската технологична индустрия

САЩ ще наложат мито в размер на 25% на стоманата, идваща от Китай, и такса в размер на 10% върху вноса на алуминий.

Повечето страни по света също са засегнати от новите мита.

Кабинетът на Тръмп ще наложи и нова такса от 25% за вноса на редица други продукти от Китай, включително засягащи индустрии като комуникационни технологии, въздухоплаване, информация и машиностроене.

До тук се стигна след като разследване в САЩ определи, че Китай системно дискриминира щатските компании, опериращи на тяхна територия.

Новите мита засягат ключови суровини. През 2017 година САЩ са внесли от Китай стоки и услуги за 150 млрд. долара от горепосочените категории. Този внос силно засяга американското производството на компютри и полупроводници, сочат официалните данни и изчисления на компанията за проучвания Panjiva, която наскоро бе придобита от S&P Global Market Intelligence.

Китай нанася удар по американското земеделие и винопроизводство

Китай обяви в края на миналата седмица нови мита върху 128 американски стоки, като отговор на таксите, наложени върху вноса на стомана и алуминий, сочат данни на Китайското министерство на търговията. Новите такси засягат вноса на вино, плодове, свинско месо, рециклиран алуминии и ядки от САЩ. Пълният списък на обложените стоки все още не е публикуван. Митата ще влезнат в сила от 31-ви март тази година, като ще бъдат в размер между 15% и 25% в зависимост от стоката. Износът на тези продукти за Китай, възлизащ на 3 млрд. долара, оформя сравнително малък дял от външната търговия на САЩ, но може да се окаже отправна точка за нещо по-голямо.

Китай е най-големият потребител на соя, произвеждана от 300 хил. американски земеделци. Азиатската страна оформя 61% от износа на американска соя, по данни на US Soybean Export Council. Засега няма информация за нови мита, наложени на соята, но китайското външно министерство напомни през миналата седмица пред журналисти за тази цифра.

Освен всичко друго, Китай няма особена нужда от оскъпяване на вноса от САЩ, тъй като просто може да започне да прави повече бизнес със земеделци от Южна Америка за сметка на щатските такива.

Така например китайският внос на соеви продукти от Бразилия скача с цели 35% на годишна база, докато този от САЩ нараства с едва 2% през миналата година, по данни на Panjiva.

Бразилия изнася повече соя за Китай, нейният топ търговски партньор, отколкото САЩ.

Експерти смятат, че драстичният скок на вноса от Бразилия няма отношение по оста търговска война, но показва, че Китай има и други алтернативи освен САЩ.

Китай държи повече щатски дълг, отколкото която и да е друга страна по света

Китай притежава щатски дълг в размер на 1.17 трилиона долара, сочат данни на американското Министерство на финансите. С други думи – Китай е най-големият кредитор на САЩ. Това е така въпреки че през месец януари беше отчетено 6-месечно дъно в размер на щатския дълг в китайски ръце. Малко вероятно е обаче Китай да прибегне до значителна продажба на американски държавни облигации, тъй като по този начин ще намали доходността по дълга.

Проблемът за САЩ тук е друг – ами ако Китай спре да изкупува щатски дълг?

САЩ трябва да пласира дълг за близо 1 трилион долара през тази фискална година, за да покрие дефицита си, който ще се увеличи допълнително поради намаляването на корпоративните данъчни ставки. Така, за да покрие този недостиг, САЩ продава повече ДЦК на други страни, чуждестранни инвеститори и щатски банки. Американските ДЦК се считат за една от най-сигурните инвестиция в света.

Няма как да се предвиди какво ще стане, ако Китай спре да изкупува американски дълг или значително намали изкупуваните обеми. Най-малкото обаче, моментът никак няма да е подходящ за САЩ, ако Китай реши да се откаже от позицията си на най-голям кредитор.

Това ли е краят на световната икономика такава, каквато я познаваме?

Въпросът може и да звучи драматично, но търговските взаимоотношения между САЩ и Китай имат огромна тежест.

САЩ са радетел на свободната търговия от края на Втората световна война насам, докато Китай залага на протекционизъм. В наши дни налагането на мита от страна на САЩ се тълкува като протекционизъм, докато Китай пък полага усилия за отваряне на пазарите си.

Президентите на Чили и Колумбия описват ситуацията като „светът се обърна с краката нагоре”.

Според икономисти, САЩ започва да губи водещата си роля в световната търговия, докато кабинетът на Тръмп отвръща, че цели повече търговски ползи за американците.

На фона на това Китай работи усилено по свия план за създаване на нов път на коприната чрез проекта на име „Един пояс, един път”. Геополитическите последици от това са безкрайни, включващи нови политики със Северна Корея, Русия, Иран, Латинска Америка и Средния Изток.

Според експерти, създаването на нови търговски връзки помага като превенция против започването на война. Това е така, защото търговията прави страните по-зависими една от друга и намалява възможността за въоръжени конфликти.

Хапе ли Тръмп или само вдига шум?

Всички тези притеснения в крайна сметка могат да се окажат напразни. Тръмп наложи мита за вноса на алуминий и стомана на всички страни, не само на Китай. В резултат на това, всички партньори на САЩ заплашиха с ответни действия, което принуди Тръмп да направи някои изключения за Мексико, Канада, Европейския съюз, Южна Корея, Австралия, Бразилия и Аржентина. С други думи, най-големите 7 износители на алуминии и топ 4 на износителите на стомана за САЩ няма да бъдат ударени от по-високите такси.

Паралелно с това преговорите за търговското споразумение NAFTA между САЩ, Мексико и Канада започват да изглеждат по-оптимистично.

Новите мита, наложени от Тръмп на база разследването на китайската дискриминация на американски технологични компании, ще влезнат в сила след две седмици.

Остава да видим дали това ще се случи – за настоящия кабинет на САЩ 14 дни са много време.