Признаците за глобалeн срив на икономиката нарастват с всеки изминал ден. Инфлацията продължава да расте, дълговете и лихвените проценти – също. Казано просто, нещата вече опират до перката на вентилатора, пише The Conversation.

Затварянето на компании и загубата на работни места вероятно ще се превърнат в препятствие за глобалната икономика. И все пак, докато повечето хора смятат, че нарастващата безработица е нещо лошо, някои експерти не са напълно съгласни.

Икономистите отдавна посочват контра интуитивната позитивна връзка между безработицата и предприемачеството, породена от факта, че хората, които губят работата си, често се ориентират към собствен бизнес. В икономическата литература това се нарича „предприемачество, основано на необходимостта” или „предприемачество под натиск”.

Когато стане трудно ...

Релацията между безработицата и откриването на собствен бизнес се използва понякога като оправдание за „студени” социални политики към загубилите работа с аргумента, че „пазарът се оправя сам“ в дългосрочен план. Те виждат затварянето на предприятия и загубата на работни места не като човешко нещастие, изискващо държавна помощ, а необходимо зло за по-ефективно преразпределение на пари, трудова сила и други ресурси в икономиката.

Но последното изследване на Дараг О'Лиъри, доктор по икономика в University College Cork, установи, че растящата безработица не е най-доброто гориво за повторното запалване на икономическия двигател. Икономистът анализира 148 европейски региона от 2008 до 2017 г. Въпреки че открива доказателства, че безработицата може да е стимул за създаването на бизнес с течение на времето, това изглежда се случва само в региони с по-високи икономически резултати, като Холандия, Финландия и Австрия.

Подобна връзка не съществува в по-слаби икономики, като България, Румъния и Унгария – нещо повече, тя е по-скоро отрицателна. С други думи, вместо да стимулира създаването на бизнес, безработицата просто води до повече безработица.

Разликата между едните и другите региони се дължи на това, че първите разчитат на това, което е известно като „икономики на урбанизацията“ - положителните ползи, произтичащи от мащаба и гъстотата на икономическата дейност, в това число достъпът до по-широк набор от услуги, по-голям набор от клиенти и по-голям брой транзакции в сравнение с други области.

Например, фирма в Лондон ще се възползва от по-широк кръг от потребители, доставчици и кредитори, както и разнообразие от работна ръка. В периферните райони е точно обратното. Ето защо безработицата засяга различните места по различен начин.

ОИСР: Високите лихви и инфлацията забавят растежа на световната икономикаСпоред оценката на ОИСР световната икономика ще отбележи растеж от едва 3,1% тази година след силния темп от 5,9% през 2021 г. За 2023 г. прогнозата е дори по-лоша с очакван растеж от само 2,2%.

За или против намесата на държавата

Ето защо експертите трябва да спрат да обясняват как икономиките се представят по различен начин въз основа единствено на национални фактори. Това е очевидно не само при безработицата. Например, дългогодишната ниска ставка на корпоративния данък в Ирландия (12,5%) е посочена като причина за високите преки чуждестранни инвестиции, които са привлекли приблизително 20% от заетостта в частния сектор.

И все пак, докато малко над 43% от всички ирландски предприятия през 2020 г. са били разположени или в Дъблин или в Корк, окръзи като Лейтрим на север представляват под 1% от предприятията. Така че докато националните мерки могат да стимулират предприемачеството и да увеличат общия размер на дела им, той все пак се разпределя много неравномерно. Точно както растящата безработица може да облагодетелства някои области, докато пречи на други, същото важи и за правителствените намеси.

Следователно трябва да спрем да гледаме на свободния пазар и правителствената намеса като на правилни или грешни. В един контекст тя ще бъде по-полезна, докато в друг – не толкова. Признаването на това би подобрило голяма част от поляризирания дебат в политиката и икономиката, в който онези отдясно могат да изглеждат студени и невежи, докато колегите им отляво – праведни и лицемерни, гледайки на капитализма и пазарите като на мръсни думи.

ЕК предупреди за началото на рецесиятаИкономиката на три страни през 2023 г. ще се сблъска със спад. Това са Германия, Швеция и Латвия

Затова към днешна дата би било логично правителствата да дадат приоритет на подкрепата на бизнеса в по-периферните региони, като оставят тези в по-богатите градски райони да се грижат сами за себе си.

Известният икономист Джон Кенет Галбрайт даде един от най-добрите коментари по тази тема, като каза: Там, където пазарът работи, аз съм за това. Там, където е необходимо правителство, аз съм за това... Аз съм за това, което работи в конкретния случай”.

Ако искаме да преживеем предстоящата рецесия и да задвижим нещата отново, ще трябва да признаем, че централизираните универсални политики няма да са полезни навсякъде. Решенията за икономическо възстановяване в някои случаи са правителствена намеса, а в други – свободен пазар, но не задължително едното или другото.