Колко е важно да бъдеш предприемач
Признаците за глобалeн срив на икономиката нарастват с всеки изминал ден. Инфлацията продължава да расте, дълговете и лихвените проценти – също. Казано просто, нещата вече опират до перката на вентилатора, пише The Conversation.
Затварянето на компании и загубата на работни места вероятно ще се превърнат в препятствие за глобалната икономика. И все пак, докато повечето хора смятат, че нарастващата безработица е нещо лошо, някои експерти не са напълно съгласни.
Икономистите отдавна посочват контра интуитивната позитивна връзка между безработицата и предприемачеството, породена от факта, че хората, които губят работата си, често се ориентират към собствен бизнес. В икономическата литература това се нарича „предприемачество, основано на необходимостта” или „предприемачество под натиск”.
Когато стане трудно ...
Релацията между безработицата и откриването на собствен бизнес се използва понякога като оправдание за „студени” социални политики към загубилите работа с аргумента, че „пазарът се оправя сам“ в дългосрочен план. Те виждат затварянето на предприятия и загубата на работни места не като човешко нещастие, изискващо държавна помощ, а необходимо зло за по-ефективно преразпределение на пари, трудова сила и други ресурси в икономиката.
Но последното изследване на Дараг О'Лиъри, доктор по икономика в University College Cork, установи, че растящата безработица не е най-доброто гориво за повторното запалване на икономическия двигател. Икономистът анализира 148 европейски региона от 2008 до 2017 г. Въпреки че открива доказателства, че безработицата може да е стимул за създаването на бизнес с течение на времето, това изглежда се случва само в региони с по-високи икономически резултати, като Холандия, Финландия и Австрия.
Подобна връзка не съществува в по-слаби икономики, като България, Румъния и Унгария – нещо повече, тя е по-скоро отрицателна. С други думи, вместо да стимулира създаването на бизнес, безработицата просто води до повече безработица.
Разликата между едните и другите региони се дължи на това, че първите разчитат на това, което е известно като „икономики на урбанизацията“ - положителните ползи, произтичащи от мащаба и гъстотата на икономическата дейност, в това число достъпът до по-широк набор от услуги, по-голям набор от клиенти и по-голям брой транзакции в сравнение с други области.
Например, фирма в Лондон ще се възползва от по-широк кръг от потребители, доставчици и кредитори, както и разнообразие от работна ръка. В периферните райони е точно обратното. Ето защо безработицата засяга различните места по различен начин.
За или против намесата на държавата
Ето защо експертите трябва да спрат да обясняват как икономиките се представят по различен начин въз основа единствено на национални фактори. Това е очевидно не само при безработицата. Например, дългогодишната ниска ставка на корпоративния данък в Ирландия (12,5%) е посочена като причина за високите преки чуждестранни инвестиции, които са привлекли приблизително 20% от заетостта в частния сектор.
И все пак, докато малко над 43% от всички ирландски предприятия през 2020 г. са били разположени или в Дъблин или в Корк, окръзи като Лейтрим на север представляват под 1% от предприятията. Така че докато националните мерки могат да стимулират предприемачеството и да увеличат общия размер на дела им, той все пак се разпределя много неравномерно. Точно както растящата безработица може да облагодетелства някои области, докато пречи на други, същото важи и за правителствените намеси.
Следователно трябва да спрем да гледаме на свободния пазар и правителствената намеса като на правилни или грешни. В един контекст тя ще бъде по-полезна, докато в друг – не толкова. Признаването на това би подобрило голяма част от поляризирания дебат в политиката и икономиката, в който онези отдясно могат да изглеждат студени и невежи, докато колегите им отляво – праведни и лицемерни, гледайки на капитализма и пазарите като на мръсни думи.
Затова към днешна дата би било логично правителствата да дадат приоритет на подкрепата на бизнеса в по-периферните региони, като оставят тези в по-богатите градски райони да се грижат сами за себе си.
Известният икономист Джон Кенет Галбрайт даде един от най-добрите коментари по тази тема, като каза: Там, където пазарът работи, аз съм за това. Там, където е необходимо правителство, аз съм за това... Аз съм за това, което работи в конкретния случай”.
Ако искаме да преживеем предстоящата рецесия и да задвижим нещата отново, ще трябва да признаем, че централизираните универсални политики няма да са полезни навсякъде. Решенията за икономическо възстановяване в някои случаи са правителствена намеса, а в други – свободен пазар, но не задължително едното или другото.