Живеем в най-невероятното време от човешката история - между последното смъртно поколение и първото безсмъртно. На това мнение е д-р Жосе Кордейро, заместник-председател на Humanity Plus - организация, чиято мисия е да развива науката и технологиите за по-добро бъдеще и да разширява човешките способности. Той взе участие на конференцията Dubai Future Forum, на която бяха обсъдени теми като безсмъртие, продължителност на живота и технологични трансформации в здравеопазването. Във фокуса на експертите бе въпросът “Наистина ли искаме да живеем вечно?”, пише The National News.

За момента категоричен отговор на въпроса няма и повечето хора със сигурност не биха искали да живеят по-дълго само заради възможността просто да го направят. Особено ако страдат от хронични заболявания като деменция и сърдечни проблеми, които са нещо обичайно при възрастните хора. Какъв ще е смисълът да живееш по-дълго, когато страдаш или си тежко болен?

Но ако може да ви бъде гарантирано по-здравословно съществуване, казват учените, и може да разчитате, че способностите ви ще бъдат непокътнати, тези 20 или 30 допълнителни години звучат привлекателно, нали?

Факторът продължителност на живота

Независимо какво е мнението ви по въпроса, факт е, че хората живеят все по-дълго. Средностатистическият американец, роден през 1900 г., е имал очаквана продължителност на живота от 47,3 години. Благодарение на съвременната медицина през 2022 г. тази цифра вече е 79. Тази възходяща тенденция е само началото.

Според статия от 2009 г., публикувана в специализираното британски медицинско списание The Lancet, около половината от децата, родени в САЩ през 2007 г., ще живеят до 104-годишна възраст. И това може да е само началото.

Присъствах скоро на конференция, от чийто подиум някой каза, че първият човек, който ще доживее до 150 години, вероятно вече се е родил. Всички в залата се спогледахме. Мислехме си: „Надявам се, да не съм аз!”, споделя проф. Хедър Уитсън, директор на Центъра за изследване на стареенето и човешкото развитие към американския университет Дюк.

Д-р Кордейро обаче е категоричен - “ако не гледате към дълголетието, не гледате към бъдещето“. Той смята, че който доживее до 2030 г., ще спечели по една година за всяка следваща година живот. Ученият вярва, че технологията за подмладяване ще бъде достъпна преди 2045 г. Ключът към успеха се крие в използването на изкуствен интелект и роботика. С тяхна помощ ще се трансформира фармацевтичната индустрия и ще се открият лекарства, които могат да помогнат на хората да живеят по-дълго.

Поддържането на добро здраве е разковничето

Днес хоризонтът на медицината и биологията е изместен от увеличаване на продължителността на живота към увеличаването на “продължителността на здравето”. Това е понятие, което описва период от живота, прекаран в добро здраве, без хронични заболявания и увреждания, дължащи се на старостта.

Целта е да се забави развитието на неблагоприятните аспекти на стареенето до точка, в която нашите години в добро здравословно състояние могат да се удължат далеч отвъд това, което е възможно днес.

В авангарда на този подход е Verseon, американска компания, чието седалище в Калифорния се намира до това на производителя на електрически превозни средства Tesla. Основана през 2002 г., Verseon има зад гърба си 20 години в разработването на фундаменталните научни постижения, необходими за откриването на лекарства. Компанията пуска продукти, които имат потенциала да променят начина, по който забавяме, предотвратяваме и лекуваме болестите.

Идеята е не да живеем твърде дълго, а да живеем по-добре, казва Адитьо Пракаш, главен изпълнителен директор и съосновател на компанията. Подобно на усъвършенстването на технологията и напредването в науката, човекът може да овладее по-добре тялото си, за да стане по-продуктивно.

Пракаш не говори за “извора на младостта”, с помощта на който ще живеем вечно, а за възможността на всеки индивид да може да се предложи индивидуално лечение. По думите му, компанията Verseon провежда клинични изпитания и за 5 години е разработила 16 нови лекарства за лечението на 8 различни здрасловни проблема. Те са създадени по нова технология.

Verseon смята, че единственият начин за проектиране на нови лекарства ще изисква изграждането на система, която може да използва молекулярната физика, за да предскаже точно как нова химическа структура ще се свърже с протеин, причиняващ заболяване. Лекарствата се създават атом по атом, използвайки собствена технологична платформа, която далеч надхвърля просто прилагането на изкуствен интелект.

Сред лекарствата в клинични изпитвания е едно с нисък риск от кървене за лечение и предотвратяване на инфаркти и инсулти. Има и три различни програми за борба с рака в процес на разработка, както и перорално лекарство за лечение на загуба на зрение при диабет, което ще замени необходимостта от инжекции в окото.

Този проблем е особено актуално в Близкия изток. Данните на Международната диабетна федерация показват, че всеки шестима души в ОАЕ има диабет. По думите на Пракаш, Близкият изток е на водеща позиция по заболеваемост на населението от диабет и преддиабет.

„Диабетът ви предразполага към други видове проблеми като органна недостатъчност, инфаркти и инсулти. Ако някой има диабет за известно време, има много голям шанс да ослепее. Причината според него е проникването на западния начин на хранене в Близкия изток.

„Драматичният ръст на просперитета в Близкия изток наложи западната диета в региона, включително преработени храни и захари”, казва специалистът.

Полагането на пътя към по-продължителния живот

Докато Саудитска Арабия търси друг източници на печалба извън петрола като част от визията на престолонаследника Мохамед бин Салман за 2030 г., кралството прави огромни крачки в областта на човешкото дълголетие. Инвестира милиарди долари.

Фондацията Hevolution, създадена миналата година, е организация с нестопанска цел, посветена на преодоляването на това, което тя нарича „едно от най-големите предизвикателства пред човечеството“.

„Медицината не върви в крак със застаряването или застаряващото население, което е най-уязвимо на болести. Време е науката и бизнесът да се съсредоточат върху стареенето като лечим процес, а не само върху крайните му симптоми”, се казва на сайта на Hevolution. Нейната мисия е да стимулира усилията за удължаване на периода, в който човекът се радва на добро здраве, защото простата истина е, че “всички остаряваме, но не всички остаряваме еднакво”.

За проф. Уитсън концепцията за по-дълъг живот е сравнително скорошна.

„Продължителността на човешкия живот не се е променяла толкова много от хиляди години, но през последните 50 е скочила”, казва тя. Обяснява големия скок с напредъка в медицината и контролирането на хроничните състояния. Например днес много хора може да живеят дълго време, въпреки че имат диабет или болно сърце.

Уитсън използва понятието geroscience - то свързва биологията на стареенето с биологията на болестта. Чрез лечение на стареенето, а не само на свързаните с възрастта заболявания, хората могат да останат по-здрави по-дълго.

В момента има голям интерес към тези подходи, отбелязва проф. Уитсън.

Съществува и процес, наречен senescence, който означава състояние или процес на влошаване с възрастта, допълва тя.

Според учения четири неща са във фокуса в момента - ум, мобилност, лекарства и най-важното сред тях - възможността да се подобри животът на глобалното население, което застарява бързо.

Много хора вече са достигнали възраст, която надвишава тази на техните родители, баби и дядовци. Те не са си представяли, че това е възможно, казва проф. Уитсън. Тя обаче е скептично настроена към безсмъртието.

Може да се окаже, че греша и след 500 години хората да е нормално да живеят до 200 години, но не мисля, че е възможно. Смятам, че не можем да удължим човешкия живот много над 150 години. И ако хората започнат да живеят до 150-годишна възраст, тогава възрастта за пенсиониране не може да бъде 65. Това обаче е съвсем различна тема, казва още ученият.