Очаква се НАТО да удължи мандата на Столтенберг, твърдят дипломати
Очаква се членовете на НАТО да се споразумеят за удължаване на мандата на генералния секретар Йенс Столтенберг с още една година.
Това съобщават четирима дипломати, цитирани от Reuters.
През последните седмици се появиха ясни сигнали за това решение, но се очаква посланиците в НАТО да одобрят официално удължаването по време на среща си днес (4 юли), обясняват дипломатите, пожелали да запазят анонимност.
Йенс Столтенберг преведе Организацията на Северноатлантическия договор през поредица от кризи, откакто пое ръководството през 2014 г., като в последно време мобилизира членовете на Алианса в подкрепа на Украйна, същевременно опитвайки се да предотврати прерастването на войната в пряк конфликт между НАТО и Русия, отбелязва агенция Reuters.
64-годишният Йенс Столтенберг е бивш министър-председател на Норвегия.
Той трябваше да завърши мандата си в края на септември, но сега вероятно ще остане на поста още 12 месеца.
През февруари Столтенберг заяви, че няма да иска удължаване на мандата. Членовете на НАТО обаче го помолиха да приеме такова, след като не успяха да постигнат консенсус за негов наследник.
Сред обсъжданите като претенденти бяха британският министър на отбраната Бен Уолъс - който открито заяви, че би искал тази работа и датският министър-председател Мете Фредериксен, която публично настоя, че не е кандидат за поста.
На този фон, ситуацията с най-актуалния кандидат за член на Алианса – Швеция, остава без развитие, след като Турция категорично запазва позицията си срещу приемането на скандинавската страна.
Президентът Ердоган заяви, че Турция няма да спре да се противопоставя на присъединяването на Швеция към НАТО, докато тя не спре да приютява групи, които Анкара смята за терористи.
Швеция и Финландия подадоха молби за членство в НАТО миналата година, изоставяйки дългогодишната си политика на неутралитет след нахлуването на Русия в Украйна.
Молбите за членство трябва да бъдат одобрени от всички членове на НАТО, но Турция и Унгария все още не са одобрили кандидатурата на Швеция, припомня Reuters.
Турция многократно е заявявала, че Швеция трябва да предприеме допълнителни мерки срещу поддръжниците на забранената Кюрдска работническа партия (ПКК) и членовете на мрежа, която Анкара смята за отговорна за опита за преврат през 2016 г.
Турция третира и двете групи като терористични организации.
Страната очаква Швеция да спре да укрива членове на двете групи, заяви Ердоган. "Всички трябва да признаят, че не могат да създадат приятелство с Турция, като позволяват на терористи да демонстрират на най-централните площади на техните градове", каза той.
През последните месеци демонстранти в Стокхолм развяваха знамена, показващи подкрепа за ПКК, която също се счита за терористична група от западните съюзници на Турция, включително Швеция.
"Позицията ни, очакванията и обещанията, които бяха дадени, бяха пределно ясни. В момента защитаваме същите принципи, които защитавахме и миналата година. Искаме само да останат верни на това, което са подписали", допълни Ердоган.
Швеция заяви, че е изпълнила своята част от споразумението, сключено с Турция в Мадрид миналата година, което има за цел да отговори на опасенията на Анкара, свързани със сигурността, включително въвеждането на нов закон за борба с тероризма.
Турция обаче твърди, че промяната в законодателството е "безсмислена", докато поддръжници на ПКК провеждат протести в страната.
Миналия месец генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че Швеция и Турция ще свикат среща на високо равнище в Брюксел относно евентуалното присъединяване на Швеция към НАТО преди срещата на върха на алианса във Вилнюс този месец.
Демонстрация в Стокхолм миналата седмица в първия ден на мюсюлманските празници Курбан байрам, която включваше изгаряне на Корана, разгневи допълнително Турция, допълва Reuters.