На импровизирана чакълеста писта близо до мексиканския град Дуранго, Хоакин Гузман Лоера, по-известен като Ел Чапо, излиза от повредения си самолет Cessna 206, чувствайки се късметлия, че изобщо е жив.

Той вече знае едно нещо със сигурност. Мигел Анхел Мартинез - неопитният млад пилот, който е наел, за да транспортира кокаин от Колумбия, не може да се справи.

Два месеца по-рано самолет, управляван от Мартинез, свършва горивото, докато захожда за кацане и чупи колесниците си. Този път той каца толкова лошо, че перката се разбива в земята.

Шефът дава на Мартинес импровизирана оценка за представянето му. “Г-н Гузман ми каза, че съм наистина лош пилот и че не иска да продължавам да работя за него като пилот,” казва той. По-важният въпрос, разбира се, е какво планира да направи Ел Чапо след това.

Когато младшите служители в повечето компании правят поредица от груби грешки, те знаят какво да очакват от своите надзорници. Ще трябва да разчистиш бюрото си.

Когато обаче шефът ти е предполагаемият бос на картела Синалоа, протоколът е малко по-различен. Когато служителите ти са видели достатъчно, за да свидетелстват срещу теб, уволнението им не е опция, пише Wall Street Journal.

Свидетелят срещу Ел Чапо, който е по-брутален от негоОт моментът, в който бившият бос на колумбийски наркокартел Хуан Карлос “Чупета” Рамирез Абадия заема мястото си на свидетелската скамейка никой в съдебната зала не отделя поглед от обезобразеното му от пластични операции лице


Продължаващото в Ню Йорк съдебно дело за трафик на наркотици срещу Гузман, където Мартинез разказва тази история, докато свидетелства, повдигна завесата на мащабната операция, която залива САЩ с над 4 000 тона кокаин, хероин, марихуана и метамфетамин.

Свидетелите по време на делото обаче предложиха и поглед към нещо още по-неуловимо: как един истински наркобарон ръководи хора.

В престъпната организация на Гузман талантът и представянето на работното място са били по-маловажни, в сравнение с безусловната преданост. Всъщност, силната способност да мислиш може да е опасна.

В бизнес, в който висшите ръководители никога не се пенсионират, много амбициозни заместници стават неспокойни и в някои случаи се опитват да свалят боса.

През 1987 г., когато Мартинез проваля онова кацане, Ел Чапо има само две реалистични опции, като нито една от тях не е идеална. Той е можел да прости на пилота и да му даде друга работа, или е можел да нареди да го застрелят.

Бодигардът на Гузман предпочитал втората опция. “Той искаше да ме убие,” казва Мартинез пред съда.

След като спокойно убеждава бодигарда да прибере оръжието си, Ел Чапо дръпва Мартинез настрана. Той бил приключил с летенето, но нямало да умре. Всъщност той дори получил повишение.

Гузман искал да отвори офис в Мексико сити, откъдето да раздава подкупи на своята разрастваща се мрежа от корумпирани полицаи и държавни служители, и помолил Мартинез да го ръководи.

Според свидетели, през 1987 г. Гузман има малък брой служители, сред които и роднини. Той обичал да участва във всичко и все още помагал за товаренето и разтоварването на пратките с кокаин.

Ел Чапо решил, че като запази живота на Мартинез, ще си спечелил неговата доживотна преданост, така че в това да го убие имало по-малка полза, отколкото в това да се опита да го обучи.

След като успява да избяга два пъти от затвора и оцелява при опит за покушение срещу него, Гузман, който не се призна за виновен по нито едно от 17-те обвинения срещу него, се е превърнал в народен герой за някои. Федералните шерифи дори порицаха някои от зрителите извън съда за това, че му махат.

Неговите адвокати защитават тезата, че той е малък играч в света на наркотиците и че щатските власти са раздули репутацията му, за да изглежда сякаш е по-голям трофей за тях, отколкото всъщност е.

Свидетели твърдят, че като лидер на картел, Ел Чапо е присъствал на безброй срещи и се е занимавал с въпроси, присъщи на всеки главен изпълнителен директор: продажби, финанси, ценообразуване, разпространение, маркетинг, контрол на качеството и управление на риска.

В пика си, според тях, той е имал десетки килъри, охранители, пилоти, инженери, счетоводители и секретарки; притежавал е самолети, яхти, моторни лодки, подводници, товарни камиони и мотриси и е управлява десетки складове.

Специфичните нужди на картела обаче, като създаване на компании паравани, пране на пари и инвестиране на милиони долари в подкупи и оръжия, усложняват всичко това. За да максимизират печалбите си и да избягват затвора, конкурентните наркобосове нямали друг избор, освен да си сътрудничат.

Луксозният живот на Ел Чапо, достоен за Пабло ЕскобарЕл Чапо имал ранчо във всеки мексикански щат и обичал да отскача до Макао, за да поиграе в казино, или до Швейцария, за да поработи върху себе си


Ръководенето на криминална организация от подобен мащаб направило Ел Чапо агресивно параноичен. Свидетели твърдят, че си купувал антирадари, за да избегне да бъде засечен и използвал подслушвателна техника, за да шпионира враговете си и да следи своите хора. Той нямал милост към тези, които се изправяли на пътя му.

В същото време обсипвал своите служители с подаръци, отнасял се с уважение към тях и често търпял глупавите им грешки. В запис на негов разговор с дилър, който поискал отстъпка за хероин, Гузман казва: “Тук сме в твоя услуга, знаеш това.” В друг запис той спокойно казва на едн от помощниците си да спрат да пребиват полицаи. “Те са тези, които помагат,” казва Гузман.

На офиса в Мексико сити, който Мартинез отваря за своя шеф, нямало надпис “Картел Синалоа”, разбира се. “Представяхме се за адвокати,” свидетелства Мартинез. Ел Чапо, който по онова време никой не разпознавал по улицата, идвал в офиса почти всеки ден.

Шефът се отнасял добре с бившия си пилот, като го водел на сантиментални посещения в родния му град Ла Туна и отказал да му позволи да носи пистолет, за да не се нарани. Когато Ел Чапо поискал да стане кръстник на неговия новороден син, Мартинез не се колебал много. “Бях доволен,” свидетелства той.

Изграждането на подобни отношения с некомпетентен служител не е нещо, което често свързваме със социопат. Списъкът от свидетели по процеса срещу Ел Чапо обаче предполага, че това може би е бил благоразумен ход.

Най-изобличаващите свидетелски показания срещу него не идват от някой обикновен служител, а от предателството на едни от най-добрите и най-умните му подопечни. Педро Флорес - наркодилър от Чикаго, с когото Гузман имал близко отношения, се свързва с властите и започва да записва разговори в опит да спаси семейството си от престъпния живот.

Кристиан Родригез - колумбийски IT специалист, който изгражда мрежата за сигурна комуникация на картела, предава ключа за криптираната информация на ФБР.

Мартинез свидетелства, че до 1993 г. управлявал всичките компании на Гузман. Той съхранявал, пакетирал и транспортирал наркотиците за САЩ и приемал и обръщал парите.

Пилотът, който първоначално бил нает срещу 25 000 долара на полет, се бил превърнал в Ел Тололоче —богат наркобос с удивителна пристрастеност към кокаина, както твърдят адокатите на Ел Чапо.

Когато Мартинез е арестуван и изпратен в мексикански затвор, покровителството на неговия събрат внезапно приключва. Той твърди, че оцелял при намушкване с нож, нападение с граната и още два опита за убийство, поръчани от Гузман.

В крайна сметка той е екстрадиран в САЩ, където се съгласява да свидетелства и е включен в програмата за защита на свидетели.

Урокът по лидерство тук е малко неясен. Трябва ли законните главни изпълнители директори да поставят лоялността пред уменията и да се отнасят към служителите като към членове на семейството, докато вманиачено ги шпионират?

Едва ли. Основната причина този модел да е работел за Ел Чапо е, че дори и глупак може да продаде наркотици на американци.

В крайна сметка, вероятно единственото нещо, с което съдебното дело ще допринесе към правилата за управление, е ново попълнение в съмнителния списък от термини, които компаниите използват, за да опишат подхода си към човешките ресурси.

Преди време General Electric практикуваше тактиката “класирай и уволнявай.” Други компании живеят според мотото “наемай бавно, уволнявай бързо.” Ако картелът Синалоа си беше избрал ръководен лозунг, той можеше да бъде “глези или убивай.”