С проточването на войната икономиката на Европа се поддава на кризата
Това трябваше да бъде звездната година на Европа.
Еуфорията на разходите след пандемията, подкрепена от обилни държавни харчове, трябваше да задвижи икономиката и да помогне на изморените домакинства да възвърнат усещането за нормалност след две ужасни години.
Всичко това обаче се промени на 24 февруари с инвазията на Русия в Украйна. Нормалността изчезна, а кризата стана постоянна.
Сега рецесията е почти сигурна, инфлацията наближава двуцифрени стойности, а зимата с очертаващ се недостиг на енергийни продукти наближава бързо.
Макар и мрачни, тези перспективи все още е по-вероятно да се влошат преди да станем свидетели на някакво значително подобрение през 2023 г.
"Кризата е новото нормално," казва главният изпълнителен директор на Carrefour Александър Бомпар, цитиран от Ройтерс. "Това, с което бяхме свикнали в последните десетилетия, като и ниска инфлация, международна търговия, приключи".
Промяната е драстична. Преди година повечето икономисти прогнозираха икономически растеж от около 5% през 2022 г. Сега основният им сценарий е рецесия през зимата.
Домакинствата и компаниите страдат след като последиците от войната под формата на високи цени на хранителни и енергийните продукти бяха задълбочени от опустошителната суша и ниските нива на реките, което ограничава транспорта.
Инфлация от 9% в еврозоната е на нива, невиждани от половин век, което ограничава покупателната способност, а свободните средства отиват за горива, природен газ и основни храни.
Продажбите на дребно вече падат, тъй като месеци преди началото на отоплителния сезон купувачите ограничават своите покупки. През юни продажбите на дребно намаляват с близо 4% на годишна база, оглавявани от спада от 9% в Германия.
Потребителите се насочват към вериги за намаления и се отказва от по-скъпите продукти, преминавайки към по-евтини алтернативи. Те също така са започнали да пропускат определени покупки.
"Животът става по-скъп, а потребителите не са склонни да потребяват," заяви пред репортери Роберт Генц, главен изпълнителен директор на германската компания за търговия на дребно Zalando.
Някои бизнеси досега се справяха добре, благодарение на ценовата мощ, дължаща се на ограниченията в предлагането. Енергоемките сектори обаче вече изпитват затруднения.
Близо половината от капацитета на Европа за топене на алуминий и цинк вече не е наличен, а по-голяма част от производството на изкуствени торове, което разчита на природния газ, е спрямо.
Туризмът е малкият светъл лъч като хората имат желание да похарчат част от спестените средства, за да се насладят на първото си безгрижно лято от 2019 г.
Дори и туристическият сектор обаче изпитва затруднения с недостиг на капацитет и работна ръка, тъй като служителите, освободени по време на пандемията, не са склонни да се върнат на работа.
Ключови летища, като това във Франкфурт и лондонското Хийтроу, бяха принудени да ограничават полети, просто защото не разполагат с достатъчно персонал за обслужването на пътниците. На Амстердамското летище Схипхол пътниците в някои случаи се налагаше да чакат по 4-5 часа това лято.
Авиокомпании също не се справят. Германската Lufthansa се наложи да публикува извинение към клиентите си за хаоса, признавайки, че е малко вероятно положението да се облекчи скоро.
Наближаваща рецесия
Тази болка вероятно ще се засили, особено ако Русия ограничи още повече износа на природен газ.
"Газовият шок днес е много по-голям; той е почти два пъти по-голям от шока с петрола през 70-те години на миналия век," казва Каролин Бейн от Capital Economics. "Станахме свидетели на 10 - 11 пъти увеличение на спот цента на газа в Европа през последните две години."
И макар ЕС да обяви планове за ускоряване на прехода към енергия от възобновяеми източници и намаляване на зависимостта си от руския газ до 2027 г., което би го направило по-устойчив в дългосрочен план, блокът е принуден да се стреми към понижение с 15% на потреблението на газ тази година.
Енергийната независимост обаче си има цена.
За обикновените хора в краткосрочен план това ще означава по-студени домове и офиси. Германия например иска обществените места да се отоплява само до 19 градуса тази зима в сравнение с около 22 градуса преди това.
В по-далечна перспектива това ще означава по-високи енергийни разходи, а оттам и инфлация, тъй като ЕС трябва да се откаже от най-големите и най-евтините си доставки.
За бизнеса това ще означава по-малко производство, което допълнително ще ограничи растежа, най-вече в промишлеността.
Цените на едро на газа в Германия, която е най-голямата икономика в ЕС, са нараснали петорно за година, но потребителите са защитени от дългосрочни договори, така че ефектът засега бе далеч по-малък.
Все пак те ще трябва да плащат задължителната държавна такса и след като договорите изтекат, цените ще скочат, което предполага, че ефектът просто ще дойде със закъснение, което оказва постоянен натиск за повишаване на инфлацията.
Това е причината много, ако не и всички, икономисти да очакват Германия и Италия, които са първата и четвъртата най-големи икономики в Европа, силно разчитащи на газ, да навлязат в рецесия скоро.
И макар в САЩ също да има вероятност от рецесия, нейният произход ще бъде доста различен.
В борбата с нагорещения до червено трудов пазар и бързото увеличение на заплатите, Федералният резерв на САЩ вдига лихвите бързо и даде да се разбере, че е готов да рискува дори рецесия, за да укроти повишението на цените.
За разлика от Фед, Европейската централна банка (ЕЦБ) засега увеличи лихвите само веднъж, обратно до нулеви нива и ще действа предпазливо, имайки предвид, че повишението на разходите по заемите на силно задлъжнели членове на еврозоната, като Италия, Испания и Гърция, може да породи опасения относно способността им да продължат да обслужват задълженията си.
Европа обаче ще влезе в рецесия с някои силни страни.
Заетостта е рекордно висока, а компаниите от години изпитват затруднения с все по-големия недостиг на работна ръка.
Това предполага, че компаниите ще искат да задържат служителите си, особено след като се насочват към спад с относителни високи маржове.
Това, от своя страна, може да подкрепи покупателната способност, което е индикация за една относително плитка рецесия със слабо повишение на рекордно ниското ниво на безработицата.
"Свидетели сме на продължаващ остър недостиг на работна ръка, рекордно ниска безработица и голям брой свободни работни места," заяви пред Ройтерс членът на управителния съвет на ЕЦБ Изабел Шнабел. "Това вероятно предполага, че ако навлезем в период на икономически спад, компаниите може да не са склонни да освобождават служители по-мащабно."