Володимир Мисик е един от многото украински предприемачи, преместили бизнеса си в западната част на страната, където в момента не се водят военни действия. В цеха му за производство на мебели той и неговите 15 служители са станали съквартиранти.

Те са довели децата и домашните си любимци и споделят обща кухня над помещението с машините, където прекарват дните си. По този начин те съживяват компания, която можеше да бъде унищожена от войната, пише The New York Times.

23-годишният Мисик и неговите работници пристигат в Лвов от бомбардирания град Харков в Източна Украйна. Те се възползват от духа на солидарност и правителствената политика, която има за цел да спаси индустриите, застрашени от нахлуваща руска армия.

Регионът около западната граница на страната бързо се превръща в новото икономическо сърце на Украйна с повече от 200 предприятия "мигранти", които правят почти всичко - от бои и строителни материали до части за електрически превозни средства.

Фабриките в окупираните от Русия райони бяха "опаковани" и преместени с влакове и камиони, за да възкръснат на запад. Производителите създават работни места и търсят квалифицирани работници. Тъй като сега са по-близо до Полша - вратата на Украйна към Германия и Западна Европа, възродените компании изграждат по-силни връзки с Европейския съюз, към който Украйна се надява скоро да се присъедини.

„Основната мотивация за тях да дойдат тук е, че остават в Украйна. Независимо дали идват от Харков, Киев, Чернигов – всички са украинци. Трябва да ги подкрепим, защото Русия унищожи много“, казва Андрий Москаленко, заместник-кмет на Лвов по икономическите въпроси.

Очаква се икономиката на Украйна да се свие с над една трета тази година. Инфлацията се покачва и е вероятно да надхвърли 30%, според прогнозите на централната банка на страната. Наскоро финансовото министерство в Киев обяви, че страната е постигнала споразумение да спре да плаща на някои чуждестранни кредитори.

Благодарение на правителствена програма за преместване, Мисик успява да предложи на работниците в малката си компания Roomio възможност да се присъединят към него в относителната безопасност на Лвов и да запазят работата си, въпреки че това означава да живеят с шефа си, докато успеят да си намерят квартири.

McDonald's планира да отвори заведенията си в Киев и Западна УкрайнаВеригата за бързо хранене се надява, че този ход ще помогне за възстановяването на


"Емоционално не винаги беше лесно. Опитвах се да не изглеждам депресиран, защото исках да насърча всички. Отне месец, за да се премести всичко от старата фабрика, дотогава белязана от обстрели и снаряди. Усмихвах се и казвах, че всичко е наред, дори когато не бях сигурен, че го вярвам“, спомня си Володимир Мисик, който премества голяма част от поточната линия в Лвов с камион, нает от съседен хлебопроизводител.

По думите му, финансовата и политическа подкрепа, която са получили компании като неговата, е вдъхновение и напомняне за това колко критични са бизнесите за поддържане на икономиката.

По-големите компании също работят възможно най-бързо, за да възстановят операциите си, въпреки че е обезсърчаваща задача да се начертае бизнес план на фона на постоянната несигурност на войната.

Управляващият директор на Пожмашина - производител на пожарни коли и селскостопански превозни средства Олександър Оскаленко спрял производството във фабриката в Чернигов още през март и се погрижил за безопасността на своите 550 служители.

„Нещата се развиваха много добре в Украйна. Все още имахме проблеми с корупцията, но тези проблеми намаляваха и икономиката се подобряваше. С нахлуването на Русия обаче половината страна спря да работи", казва той.

Когато през април президентът Володимир Зеленски обявил икономическата програма за спасяване на бизнеса от разкъсваните от войната източни райони, Оскаленко се възползва от шанса.

„Разглобихме фабриката част по част и я поставихме на влакове, за да бъде изпратена на запад“, казва той.

Правителството предлага данъчни облекчения и безплатен превоз на оборудването по украинските железници. Лвов и други градове се състезават ожесточено да привлекат новодошлите, предлагайки допълнителни финансови стимули, включително евтини складови площи, безплатен правен съвет и бърза документация за създаване на нови операции.

"Освен 200-те компании, които вече са се преместили, други 800 са кандидатствали за преместване", коментира Володимир Коруд, вицепрезидент на Търговската камара на Лвов.

Въпреки това, според Олександър Оскаленко, е трудно да се прогнозира кога нещата ще се върнат към нормалното.

„Руснаците унищожиха големи индустриални центрове, които произвеждаха енергия, химикали и стомана. Селскостопанските ниви в окупираните райони не дават продукция. Така че изготвянето на бизнес план след една или две години е невъзможно", смята директорът на Пожмашина

Войната води и поток от украинци, които се заселват в относителната безопасност на запад, като голям брой от тях търсят работа. За мениджъри като Павло Черняк, който управлява Matro Luxe - един от най-големите производители на матраци в Украйна, преместването до западната граница на Украйна е чудесна възможност да предложи работа на някои от десетките хиляди украинци, които са загубили работата си заради войната.

Под свистящите руски куршуми и руски ракети той е преместил над половината от оборудването на Matro Luxe от фабриките в Киев и Днепър, като планира да разшири бизнеса по западната граница. Матраците са търсени по време на война - не само за войниците, но и за семействата в бомбоубежищата и бежанските центрове. Когато войната приключи, той очаква търсенето да расте на фона на икономическото възстановяване на страната.

Черняк иска да увеличи броя на заетите в неговата компания в Лвов от 40 души до 200 за шест месеца и до 500 до края на годината.

„За мен е най-важно да запазим работните места за хората. Трябва да запазим възможно най-много работни места тук, за да поддържаме икономиката си и да плащаме данъците си“, казва той.

И докато търсят квалифицирани работници, възстановените предприятия са изправени пред допълнителните предизвикателства на военновременната икономика, затруднена от недостига на доставки и унищожената инфраструктура.

В новата локация на NPO Rost - производител на интериорни решения за пътнически влакове, управляващият директор Александър Плетюк се опитва да изпълнява поръчките в един малък склад. Преди инвазията на Русия компанията управляваламодернизиран завод от 33 акра в Запорожие.

Днес складовата площ на Плетюк в Лвов е малка част от предишната, а производственият му капацитет е на около 10% стария обект.

„Опитваме се да изпълним всичките си договори възможно най-бързо, докато се настаняваме в празно пространство, което все още дори няма електричество“, казва той.

Руският милиардер, който дръзна да критикува ПутинБорис Минц е един от малцината богати руски бизнесмени, които се обявиха публично срещу руската инвазия в Украйна и срещу президента Владимир Путин


Поради въздействието на войната върху веригата за доставки в Украйна, закупуването на стъкло сега отнема два пъти повече време отпреди, а разходите за гориво са се увеличили повече от два пъти.

NPO Post подписва договори с клиенти преди войната на фиксирани цени, но сега разходите са скочили, а цените на металите са с 50% по-високи. Налага се да се направят инвестиции в новия склад, за да се увеличи производственият капацитет.

И все пак Плетюк твърди, че когато Украйна спечели тази война, ще има много повече работа. Руските атаки са повредили най-малко 6300 километра железопътни линии в Украйна. А много от железопътните вагони, които превозват бежанци и провизии, ще трябва да бъдат обновени и да бъдат поръчани нови.

Той не е сам в оптимистичните си очаквания. Иронията на голямата икономическа миграция на запад в Украйна е, че тя не винаги водила до финансови затруднения, а напротив - и до печалба.

Сега, намирайки се на по-малко от 100 километра от Полша, Володимир Мисик осъзнава, че ще му е много по-лесно да изнася мебелите на Roomio за европейски клиенти от Лвов, отколкото от Харков. След като изпраща имейли на компании в цяла Европа, той намира нови клиенти в Дания и Словения – първите му възможности за износ.

„В Украйна се смята за готино да се работи с европейски страни. Така че се почувствах наистина щастлив, когато беше сключен първият договор. Мразя да го казвам, но в момента нашата работа всъщност върви по-добре за нас“, смята той.

Неговата компания не е единствената, която сега започва да намира нов бизнес в Европа - тенденция, която е важна не само за подпомагането и запазването на украинската икономика по време на войната, но и за насърчаване на по-тесните ѝ връзки с Европейския съюз.

„Колкото повече сме свързани, толкова повече правителствата на Европейския съюз и Украйна ще разберат, че трябва да бъдем едно“, казва Мисик.