Когато компанията Ant Financial, представляваща платежния бизнес на конгломерата Alibaba, стане публична, потенциалната й пазарна капитализация може да достигне 120 млрд. долара, надминавайки гиганти, като Goldman Sachs.

Alipay - мобилната платежна платформа на Ant Financial, разполага с 520 млн. потребители.

Платформата се отличава с иновативен метод за определяне на кредитния рейтинг на потребителите, носещ името Sesame Credit. Този алтернативен метод за оценка, наподобяващ Fico в САЩ и Schufa в Германия, е особено интригуващ, пише Financial Times.

Кредитният рейтинг дава достъп до теглене на заем, като частната компания го изчислява на база потребителските навици и социални обкръжения на клиентите, като, разбира се, взима предвид и тяхната официална кредитна история.

Освен вълнуващ обаче, този метод провокира и доста съмнения. Китайската централна банка, например, не реагира особено радушно на този така наречен „социален кредитен“ рейтинг, който се използва от Alibaba и неговите конкуренти.

През този месец регулаторът нареди на технологичния гигант Tencent да спре националното разпространение на своята версия на Sesame Credit, въпреки че през 2015 г. правеше точно обратното – окуражаваше подобни инициативи.

Частните схеми за кредитен рейтинг често биват свързвани с мащабния план на Китай да следи поведението на гражданите си до 2020 г., за да „предостави ползи на тези, заслужаващи доверие и да дисциплинира тези, които не заслужават доверие“.

Така китайските граждани, които не плащат глоби или си позволят да не закупят билет за автобус, могат да бъдат наказвани със забрани за пътуване или отказ от назначаване на работа.

Sesame Credit и подобните частни алтернативи не са толкова жестоки, колкото официалните планове на властите, тъй като са създадени да улесняват търговските процеси. От Alipay настояват, че нямат задължението да предоставят потребителски данни на правителството без разрешението на самите потребители.

Тези частни методи за социален кредитен рейтинг обаче са пълни с недостатъци.

На първо място, тези системи са разработени от технологични компании, които, за разлика от банките, оперират под далеч по-леки регулации относно администрирането и архивирането на лични данни.

Йозеф Щиглиц, американски нобелов лауреат за икономика, посочва още преди 30 години, че банките действат като „социални счетоводители“, отпускайки кредити само на хора, които считат за надеждни.

В наши дни технологичните компании започват да поемат тази роля, само че с доста по-малко регулации и рестрикции.

Банките събират гигантски масиви от информация за харчовете и личните навици на клиентите си, но благодарение на регулацията и традицията за неприкосновеност на данните, финансовите институции не могат да използват тази база данни по начините, по които биха могли, ако нямаше рестрикции.

Банките разчитат на стандартни за индустрията кредитни оценки, за да определят дали да отпуснат заем.

От друга страна, технологичните компании се държат като институции, които могат да събират и анализират всяка една лична информация, която им попадне, посочвайки, че спазват конфиденциалност.

Това включва всичко, което може да се събере чрез мобилните телефони на гражданите – не само тяхното местоположение, но и детайли за социалното им обкръжение, активностите в социалните мрежи, както и продуктите и услугите, които закупуват.

Потенциалът за злоупотреба с тези данни е безграничен, особено на фона на това, че технологичните компании оперират при далеч по-малко регулации спрямо финансовите институции.

На второ място, има сериозно разминаване в принципите за определяне на кредитен рейтинг. Банките, основно казано, съставят добър кредитен рейтинг, когато потребителят тегли малко заеми, тъй като това се смята за признак за самоконтрол.

Социалният кредитен рейтинг обаче работи на обратния принцип – потребителите получават право да купуват и наемат неща чрез онлайн платформата, за да изградят кръг от активни и високо оценени приятели. Социалният рейтинг се превръща в състезание, където хората се издигат на база по-висока активност, подобно на финансова версия на стандартните социални мрежи или мобилни игри.

В сравнение със стандартните кредитни рейтинги, социалните им събратя отново работят наопаки – никой не знае как алгоритъмът на Sesame Credit изчислява оценките на потребителите, вариращи от 350 до 950 точки.

На трето място, за разлика от щатския Fico рейтинг, като се използва от три големи кредитни бюра и всички банки в САЩ, социалните кредитни рейтинги са отделни и са в конкуренция помежду си.

За да постигне висок Sesame рейтинг, потребителят трябва да използва предимно Alipay. Тук възниква конфликт на интереси – хем платформата осигурява платежни услуги, хем отново тя изготвя рейтинга на клиентите – с други думи, ако алгоритъмът повиши рейтинга на потребителя, то той ще има стимул да харчи повече.

Китайската централна банка осъзна със закъснение, че давайки власт на технологичните компании да изготвят кредитен рейтинг, поставя капан. Реално кредитният рейтинг трябва да се третира с особено внимание, преди да се прикачи към всички, определяйки тяхната репутация, както се определя способността им да вземат пари назаем.

“Ще възникне пазар за граждански рейтинги, които могат да променят животите ни фундаментално“, казва Герд Гигеренцер от Max Planck Institute for Human Development в Берлин – съветник на германското Министерство на правосъдието.

Едно от възможните решения на проблема е кой ще съхранява и притежава информацията, генерирана от гражданите. Това не трябва да е нито правителството, нито частните компании, а самите граждани.

Така, вместо гражданите да прехвърлят контрола над личните си данни на корпорациите, той трябва да остане в техни ръце. Стандартните кредитни рейтинги работят по начин, позволяващ на клиентите да запазят оценката си, независимо дали сменят банките, на които разчитат.

Новата европейска регулация за защита на личните данни, която влиза в сила от месец май тази година, ще позволява на потребителите да вземат със себе си информацията, която дадена компания събира за тях, за да я предоставят на друга компания, ако решат.

Много страни вече виждат заплахата от огромните масиви с данни, притежавани от частни компании. Поради сходни мотиви САЩ забрани през миналия месец на Ant Financial да придобие MoneyGram за сумата от 1.2 млрд. долара.