Стартъп компания създава посеви, които се наторяват сами

656
Стартъп компания създава посеви, които се наторяват сами

© Pixabay.com

 Всяка година в света се използват над 100 милиона азотни торове. Нова стартъп компания има различна визия за бъдещето – посеви, които се торят сами.

„Идеята е, че това ще помогне за намаляването и в крайна сметка за замяната на синтетичните азотни торове“, казва Джейсън Кели, генерален директор и съосновател на базираната в Бостън компания за генно инженерство Gingko Bioworks, която си партнира с Bayer по създаването на новия агротехнологичен стартъп, съобщава сайтът Fast Company.

Компанията планира да извлече микроби, виреещи в малкото култури, като боба и фъстъците, които позволяват на растенията да се самонаторяват и дават същите способности на растения, които не могат, особено царевица, пшеница и ориз. Само тези три култури съставляват над 55% от употребата на изкуствени торове.

Когато синтетичните торове са създадени в началото на XX век и започват да се използват широко след Втората световна война, това променя земеделието. Азотът е основна хранителна съставка за растенията и наторяването на полетата с него увеличава реколтата.

Макар че малко растения, като боба, могат да „фиксират“ азота, като работят с бактериите, които го извличат от въздуха, повечето посеви се нуждаят от повече хранителни съставки от земята, за да могат да растат пълноценно.

Тъй като новите синтетични торове позволяват производството на повече храна, глобалното население нарасна, а тенденцията за нарастване на населението отразява растежа на употребата на синтетични торове.

Но това създава и проблем. Оттичането на торове в полетата убива рибата и води до мъртви зони в океана, където ниските нива на кислород означават, че по-голямата част от морските обитатели не могат да оцелеят.

Производството на торове изисква огромни количества природен газ и производството и употребата им водят до големи количества въглеродни емисии. Торовете се използват толкова много в полетата, че по-голямата част от тях в крайна сметка се пропилява.

Когато фермер прибави повече изкуствени торове, отколкото растенията могат да използват, това влошава проблемите с оттичането.

А когато микробите в почвата разградят изкуствения тор, те изпускат азотен оксид - парников газ, който излъчва 300 пъти повече топлина от въглеродния диоксид.

Макар че фермерите могат да намалят използването на изкуствени торове (например чрез използването на технология, която позволява прилагането му в различни количества в полето), това трудно може да се случи.

„Понастоящем икономиката работи против тези практики – торовете са сравнително евтини и повечето фермери с основание стигат до извода, че е по-доходоносно да прехвърлят разходите за екология на обществото, отколкото да изразходват допълнително време и пари за по-прецизното му нанасяне“, казва Филип Робъртсън, професор по растения, почви и микробиология в Мичиганския държавен унитерситет.

Органичните ферми, използващи натурални торове и сменящи на ротационен принцип култури като боба, които произвеждат азот по естествен път, с такива, които не могат, са екологично устойчиви, но е по-трудно и скъпо да бъдат достатъчно продуктивни, за да изхранят 7.5 милиарда души в света, или 11.2 милиарда души, които ще живеят на Земята до края на века.

Новата стартъп компания цели да направи посевите толкова продуктивни, колкото конвенционалните техники днес.

Макар че това драматично ще намали използваната енергия за производство на торове, все още не е ясно дали ще спре прекомерното разпространение на азота.

300-годишната история е това, което прави виното кианти специалноПреди 300 г. Козимо III Медичи издава указ, с който обявява, че виното кианти може да се произвежда само в рамките на определена зона между Флоренция и Сиена, наречена Chianti Classico

Докато новата стартъп компания работи върху технологията, Bayer ще използва голямото си количество микроби, които знае, че се отразяват благотворно на посевите.

Gingko Bioworks ще ги пренесе в лабораторията си, където може да принтира нова ДНК и устройство на новите микроби, които би трябвало да фиксират нивата на азот върху посеви, като царевицата.

За фермерите новите растения са от полза, защото намаляват разходите и работната сила за наторяване на полето. Но тъй като има полза и за потребителите, те все повече подкрепят продукти, които намаляват въглеродните емисии.

Кели смята, че тези посеви могат да получат по-добър прием, отколкото някои други генетично-модифицирани храни в миналото.

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg