През 1900 г. в САЩ има 4000 милионери.

Ако семейство с 5 млн. долара ги инвестираше пасивно в по-широкия фондов пазар и харчеше разумно (около 2% всяка година), днес те биха притежавали 16 млрд. долара.

Ако една четвърт от тези семейства бяха постъпили по този начин, днес щеше да има около 16 000 милиардерски домакинства.

Но според Forbes в страната има само около 730 милиардери и почти никой от тях не е наследил дългогодишно богатство от поколение на поколение.

Всъщност, по-малко от 10% от сегашния списък на милиардерите са потомци на някои от първия списък на милионерите на Forbes от 1982 г., пише CNN.

Къде отидоха всички тези пари?

Виктор Хагани, съосновател на компанията за управление на активи Elm Partners, се опитва да открие това в новата си книга "Липсващите милиардери", написана в съавторство с колегата му Джеймс Уайт.

Отговорът, казва Хагани, се крие в начина, по който хората инвестират. Обикновено те се фокусират твърде много върху кои акции да купуват и продават и недостатъчно върху това колко.

Хагани има опит от първа ръка.

Фининфлуенсъри ни казват как да управляваме парите си. Да им вярваме ли?Като част от инфлуенсърите, чийто пазарен дял се оценява на 104 млрд. долара за 2022 г., някои от онлайн финансовите съветници печелят шестцифрени суми от дейността си

През 90-те години на миналия век той е съосновател на компанията Long-Term Capital Management (LTCM), която завладява Уолстрийт, постигайки средна възвръщаемост от 30% годишно.

През 1998 г. LTCM, която използва голям ливъридж, губи 4,6 млрд. долара за по-малко от четири месеца, когато избухва кризата в Русия. Федералният резерв събира висши служители от най-мощните банки в света и организира рекапитализация на компанията на стойност 3,65 млрд. долара, но в крайна сметка фондът е ликвидиран през 2000 г.

В интервю пред CNN Хагани коментира как инвеститорите на дребно могат да се поучат от неговите грешки, както и какво може да се научи от грешките на най-богатите американски семейства.

Според него, най-важният въпрос е какъв риск да се поеме.

При инвестирането трябва да вземете две решения:

Какво искате да купите или да продадете и колко от него искате да купите или да продадете.

LTCM имаше добри инвестиции, но ние сбъркахме въпроса "Колко?" - имахме твърде много от тях. Ако вземете грешно решение по въпроса "Какво?" и правилно решение за размера, то все още е неудачно и ще загубите пари. Но все пак ще можете да продължите напред и да намерите някои по-добри инвестиции, обяснява Хагани.

Покажи ми парите: Защо си струва бизнесът да премине през AI трансформацияЛидерите в цифровите технологии са увеличили продажбите си от 40% на 70%, докато изоставащите едва от 8% на 17%

Ако сбъркате с решението "Колко?", това е катастрофално. LTCM е чудесен пример за това.

Как американските династични фамилии са допуснали същите грешки?

Корнелиус Вандербилт умира през 1877 г. с активи от 100 млн. долара, 95 млн. от които завещава на най-големия си син. До 50-те години на ХХ век няма нито един Вандербилт, който да е дори милионер. Тази история ни връща към въпроса "Колко?". Инвестиционната среда през последните 125 години не би могла да бъде по-добра.

Трудно е да не се инвестира в неща, които имат положителна възвръщаемост. Но хората грешат в решенията си за размера и поемат твърде голям риск в портфейлите си, без да имат достатъчно диверсификация.

Да кажем, че гарантираме на инвеститора, че ще постигне средна годишна възвръщаемост от 5%. Всяка година ще има волатилност - една година ще сте нагоре с 35%, а на следващата ще сте надолу с 25%, но в дългосрочен план тя ще се изравни до 5%. Изглежда много изгодно, но рискът започва да намалява възвръщаемостта, обяснява Хагани.

Да кажем, че инвестирате 100 долара и възвръщаемостта е 50% за една година. През следващата година губите 50%. Средната възвръщаемост е нула, но богатството ви всъщност е намаляло до 75 долара.

LTCM има положителна средна възвръщаемост, но през 1998 г. претърпява 90% загуба и губи почти всичките си пари.

Бавно и скучно: Най-сигурният начин да забогатеете

Династичните фамилии също са вземали лоши решения за разходите си. В даден момент те са определяли политика на устойчиви разходи, но след това светът се е променял, стойността на инвестиционния им портфейл е намалявала и изведнъж тези разходи вече не са били подходящи за нивото на богатството, което са имали. Когато това се случи, богатството се разпилява бързо.

Поуката е, че правилното определяне на размера на инвестиционния риск е наистина важно, когато става въпрос за дългосрочна устойчивост на начина ви на живот и разходите ви.

Как да решите какъв риск да поемете?

Основната цел е да максимизирате своите рисково коригирани резултати. Трябва да помислите за очакваната възвръщаемост, която предлага пазарът и след това да прецените какво ниво на експозиция към рискови активи има смисъл за вас и какво ниво на разходи ще ви осигури устойчивост до края на живота ви - или след това, ако искате да оставите пари на децата си.

Има ли други изводи от историите на тези милиардери?

Едва ли някой може да си представи, че много богатите семейства днес няма да бъдат богати след 50 години. Но следващите 50 години ще бъдат различни от последните. Човешката природа кара хората да поемат твърде голям риск или да харчат твърде много и може да видим същия модел да се развива през следващите десетилетия.

В крайна сметка единственото, което можем да направим с богатството си, е да го похарчим или да го раздадем. И вероятно е добре за обществото то да се преразпределя с течение на времето, допълва експертът.