Елана Мугдан е типичен представител на поколението на милениалите.

Тя е необвързана, има задължения и наскоро се е върнала да живее при родителите си в Куинс, Ню Йорк. Работи различни неща на непълен работен ден, докато пише фентъзи романи.

Тя е блокирала президента на САЩ в Twitter и въпреки тежкото си финансово положение, се надява един ден да може да си позволи да дарява средства за борбата с глобалното затопляне.

Ако обаче Мугдан успее да издържи още четири месеца без смартфон, я очаква сериозната сума от 100 000 долара благодарение на Coca-Cola Co.

“Ще трябва да се подложа на детектор на лъжата,” разказва тя пред MarketWatch. “Тъй като съм изключително неспокоен човек, спазвам много строго правилата.”

Миналата година Мугдан печели състезанието “Без телефон за година”, което се организира от притежаваната от Coca-Cola Vitaminwater.

Тя се съгласява да живее в продължение на година без телефон или някакво сходно устройство, като таблет. Вместо това използва сгъваем телефон тип мида, пише MarketWatch.

“Взела съм решение: Не искам да имам отново смартфон, когато тази една година изтече,” казва тя. “Станах със 125% по-продуктивна без него. Само тази година съм прочела над 30 книги. Това ме направи много по-щастлива и подобри съня ми. Опитвам се да възстановя някои от отношенията, които бях оставила на заден план. Положих усилия да свържа отново с някои хора.”

Тя се втрещява всеки път, когато си спомни за начина, по който е използвала смартфона си. “Просто си губех времето. На практика не правех нищо. Не осъзнавах колко зле използвам телефона си, докато не се наложи да се откажа от него,” казва тя. “Бях пристрастена към него. Определено злоупотребявах.”

Тя го проверявала постоянно през деня и го държала до леглото си нощем. Понякога, когато не можела да заспи, тя се занимавала с телефона си до 4 часа през нощта.

Мугдан обаче далече не е единствената. Все повече възрастни и деца са пристрастени към смартфоните си. Учените са все по-притеснени относно социалния и психическия ефект от това. Дори главният изпълнителен директор на Apple Тим Кук е признавал публично, че прекарва прекалено много време на своя iPhone.

Да си без смартфон, ако не се отдалечаваш от квартала си, е едно нещо. Мугдан обаче наскоро била на обиколка из страната, за да представя най-новата си книга.

Помислете: без Google Maps, без електронна поща, без Uber или Lyft, без проложения за хотели или авиокомпании, без прогнозата за времето, без GPS.

“Като цяло се отнесох към това като към приключение,” казва тя. “Принтирах си инструкции. Планирах предварително, което не бях правила никога преди това.” Тя признава обаче, че е изпадала в ситуации, при които за нейна безопасност е щяло да бъде много по-добре, ако има смартфон.”

Изминаха по-малко от 13 години, откакто Стив Джобс представи първия iPhone. Днес смартфоните обаче са толкова сериозна част от нашия живот, че когато Мугдан споделя с различни хора, че се е отказала от нейния, те обикновено са шокирани.

“Първоначалната им реакция неизменно е шок: ‘Какво, без телефон? Никога не бих могъл да направя това.’ След това обаче положението бързо се променя към ‘Иска ми се да можех да направя това’”, казва Мугдан.

Последните осем месец бяха една смесица от емоции, признава тя. Първо беше “периодът на медения месец,” когато се чувствала свежа и освободена. След това следва обиколката за представянето на книгата, когато оценила всичко, което й липсва заради това, че няма телефон.

Сега нейната позиция е по-балансирана: Тя осъзнава удобствата на смартфоните, но и сериозните им недостатъци.

За Coca-Cola това е рентабилен рекламен трик. Инициативата пожъна “абсолютен успех,” казва говорителката на компанията Али Хайт. Срещу една символична за нея сума тя се сдобива със 100 000 участници в състезанието, огромно медийно покритие и “25 000%” увеличение на трафика към уебсайта на марката.

Мугдан обаче не е един от тези потребители. Тя проверява неща, като електронната си поща и Facebook, само периодично на своя лаптоп. Когато сега излезе навън, тя е поразена от това очите на колко много хора са залепени за екраните на телефоните им, дори и ако се намират в ресторант или са на кафе с други хора.

Имейлите и известията ще си бъдат там и по-късно, казва тя. “Ако обаче пропуснете момент в реалния свят, той е отминал безвъзвратно.”

Периодично тя съжалява за изгубеното време. “Три часа на ден, прекарани в нищоправене. Това са близо 1 100 часа на година. Можеше да съм написала книга за това време. Това обаче е минало и вече не можем да направим нищо.”