Украйна прехвърля износа си от кораби на влакове. Възможно ли е това?
Около 1100 железопътни вагона, превозващи зърно, са блокирани в Западна Украйна, близо до главния железопътен граничен пункт с Полша, неспособни да транспортират своите товари.
Те са само част от над 24 000 вагона, превозващи различни стоки за износ, включително растително масло, желязна руда, метали, химикали и въглища, които чакат да пресекат западната граница на Украйна, по данни на украинската държавна железопътна компания, цитирани от Ройтерс.
С войната, която бушува по южното крайбрежие на страната и блокирането на основните ѝ пристанища от руската армия, Украйна изпитва затруднения да изнася зърно и други селскостопански и индустриални стоки.
И докато Киев търси алтернативни маршрути за износ по суша, усилията на властите са възпрепятствани от логистични предизвикателства и бюрокрация, казват представители на индустрията.
По данни на държавната железопътна компания Ukrzaliznytsia, над 10 300 вагона, или около половината от общия брой, чакат на гарата в близост до село Изов, което е главният железопътен граничен пункт за Полша.
Разположен на около 130 километра северно от Лвов, железопътният възел служи като портал за достигане до полското морско пристанище Гданск.
Един от ключовите проблеми е свързан с огромния обем от стоки, които трябва да намерят алтернативен маршрут. Той причинява недостиг на всичко - от железопътни вагони до персонал. Украйна, която е един от най-големите износители на зърно в света, преди войната е изнасяла 98% от своите зърнени култури през Черно море.
Обикновено само част от износа на страната е минавал с железопътен транспорт, където транспортните разходи са доста по-високи от тези в корабоплаването.
Тези трудности се усложняват и от логистичните проблеми, като например разликите в междурелсието, използвано в Украйна и съседните ѝ държави на запад, включително и в Полша.
Тъй като украинската железопътна мрежа използва руско междурелсие с размери около 1.5 метра, или около 10 сантиметра повече от коловозите, използвани в по-голямата част от Европа, железопътният персонал трябва да вдига вагоните с крик и ръчно да сменя шасито, за да пасне на полските коловози.
Като алтернатива те могат да разтоварят зърното от украинските вагони и да ги изсипят в полските – процес, който може да отнеме до половин час на вагон.
В момента до 500 вагона на ден пресичат границата близо до Изов, като изоставането е с коло три седмици. Държавната железница работи за увеличаване на капацитета до 1100 вагона зърно на ден, които да преминават през Полша, Румъния, Унгария и Словакия в рамките на три месеца. Железопътният експорт бележи почти десетократно увеличение спрямо нивото от предходния месец.
Жерезопътната компания наема повече хора и купува оборудване, за да помогне за смяната на железопътните шасита, отклонява персонала от пътническите влакове към товарния транспорт, а също така работи за облекчаване на други препятствия, като митническите процедури.
Прекъсванията в износа на Украйна означават, че страните, които разчитат на внос на украинско зърно, като Китай, Египет, Турция и Индонезия, ще трябва да намерят алтернативни доставки или да се сблъскат с недостиг на храна.
Инвазията на Русия в Украйна, която започна на 24 февруари, засили опасенията за глобалната продоволствена сигурност, като предизвика скок в цените на зърното, торовети и горивата. Дори след като Русия прекрати военните действия около Киев и северния регион Чернигов, за да се съсредоточи върху битките на изток, продължителната блокада на черноморските пристанища нанася сериозен удар на Украйна.
Износът на зърно е крайъгълен камък на икономиката на страната - общо около 12.2 милиарда долара през 2021 г. и представлява почти една пета от целия украински експорт.
Официалните данни сочат, че износът на зърно миналия месец е спаднал до една десета от цифрата от март 2021 г. на фона на затварянето на пристанища и че прекъсването засяга хората в много страни.
Украинските фермери, които произведоха рекордна реколта от зърно миналата година, казват, че добивите им от пшеница вероятно ще намалеят наполовина, а може би и повече. Руските сили нанесоха тежки щети на складовете за зърно в Източна Украйна. Киев и Москва се обвиняват взаимно за поставянето на мини в Черно море, което създава опасности за търговското корабоплаване.
Украйна и Русия са основни износители на пшеница, като заедно представляват около една трета от световния износ и почти целият минава през Черно море. Водите му се споделят от България, Румъния, Грузия и Турция, както и от Украйна и Русия.
Според оценките на анализаторите, цитирани от Ройтерс, Украйна, която е изнесла 43 милиона тона зърно от началото на сезона през юли до инвазията в края на февруари, може да изнесе само около 1 милион тона през следващите три месеца поради логистичните затруднения. Преди войната правителството прогнозираше износът на зърно да достигне 65 милиона тона този сезон.
Киев води преговори с Румъния за транспортиране на селскостопанските стоки през румънското черноморско пристанище Констанца, съобщи украинското Министерство на земеделието на 30 март. Това ще включва транспортиране на зърното с влак до товарни пристанища на река Дунав и качването му на шлепове за Констанца.
От румънското пристанище зърното ще трябва да бъде преместено до по-големи плавателни съдове за доставкие по целия свят, което прави целия процес по-сложен и по-скъп. Според украинската консултантска компания APK-Inform, цената на доставката на украинско зърно до румънското пристанище Констанца е между 120 и 150 евро на тон.
Преди войната търговците плащаха около 20-40 долара за тон за транспортиране на зърно до черноморските пристанища на Украйна.
Всички надежди за бързото отваряне на този маршрут обаче бяха разбити, след като руски ракети удариха пристанището на Николаев, а също и петролните съоръжения близо до главния център на Одеса на Черно море.
Правителството на Украйна казва, че е притеснено и за собствените хранителни доставки на страната, въпреки че твърди, че има достатъчно запаси за три години.
Миналия месец Украйна спря износа на ръж, овес, просо, елда, сол, захар, месо и добитък след инвазията и въведе лицензи за износ на пшеница. Правителството обаче заяви, че ще позволи свободен износ на царевица и слънчогледово олио.