Според нов анализ на 29 учени от осем държави действията на човека са тласнали света към опасната зона по няколко ключови показателя за здравето на планетата, заплашвайки да предизвикат драматични промени в условията на живот в глобален мащаб, пише CNN.

Учените анализират девет взаимосвързани "планетарни граници", определяни от тях като прагове, в които светът трябва да се вмести, за да си подсигури стабилна и годна за живот планета. Те включват изменението на климата, биоразнообразието, използването на сладководните ресурси и земите, както и въздействието на синтетичните химикали и аерозолите.

Според доклада, публикуван в сряда в списание Science Advances, човешките дейности са нарушили безопасните нива за шест от тези аспекти и изтласкват света извън "безопасното работно пространство" за човечеството.

Целта на деветте параметъра, определени за първи път в документ от 2009 г., е да се установят определени "граници" на промените, които хората предизвикват на планетата - от замърсяването, което нагрява планетата, до изсичането на горите за земеделие. Според теорията при преминаване на тези граници рискът от дестабилизиране на условията за живот на Земята се увеличава драстично.

Границите са замислени като консервативни, за да може обществото да реши проблемите, преди да се достигне до "зоната на много висок риск", казва Катрин Ричардсън, професор по биологична океанография в University of Copenhagen и съавтор на доклада.

Учени твърдят, че знаят кога човечеството е било на ръба на изчезванетоЧовечеството едва не е изчезнало преди около 900 000 години, когато световната популация се е сринала до едва 1280 индивида в репродуктивна възраст


Тя дава пример с безпрецедентното екстремно лято, което светът току-що преживя при глобално затопляне от 1,2 градуса по Целзий: "Не смятахме, че ще бъде така при 1 градус по Целзий. Никога хората не са преживявал условията, които преживяваме в момента".

От трите граници, за които учените установяват, че все още са в рамките на безопасните граници, две от тях - окисляването на океаните и количеството аерозоли в атмосферата, се движат в грешна посока.

Има обаче и добри новини. Озоновият слой е бил на негативната граница през 90-те години на миналия век, но „благодарение на международното сътрудничество за постепенното премахване на озоноразрушаващите химикали той е на път да се възстанови напълно“.

Строго предупреждение

Преминаването на тези граници не означава, че светът е достигнал катастрофална критична точка. Навлизането в нея не означава "падане от скала", казва Ричардсън, но това е ясен предупредителен сигнал.

Тя използва аналогия с банкова сметка, в която валутата не са парите, а ресурсите на Земята, които хората, както и всички живи организми, използват, за да оцелеят. Тъй като човечеството преминава границите във въпросните шест посоки, "сумата в банковата ни сметка се понижава“.

"Можем да се забавляваме, въпреки че парите ни в банката стават все по-малко - просто не можем да се забавляваме вечно. Това е ситуацията, в която сме се озовали", казва Ричардсън.

Моделът на планетарните граници е важен, защото той не анализира изолирано климата и биоразнообразието, казват авторите на доклада. Вместо това разглежда взаимодействието между тях, както и множество други начини, по които хората влияят на планетата. Нарушаването на една от границите вероятно ще има верижни ефекти върху други, акцентират те.

Как ЕС допринася за по-малко емисии на парникови газовеДепутатите подкрепят предложения на ЕК за за ограничаване на газовете в атмосферата при производство или употреба


Изсичането на световните гори например има огромно въздействие върху климата. "Няма да можем да постигнем целите за климата, които международната общност е приела, без същевременно да спазваме ограниченията за обезлесяване", категорична е Ричардсън.

Саймън Люис, професор по науката за глобалните промени в University College London, Великобритания, който не е участвал в изследването, коментира, че докладът представлява "поразително мрачна актуализация на вече тревожната картина".

"Хората унищожават биоразнообразието, променят климата и замърсяват нашия дом до такава степен, че сме я изтласкали от стабилните условия, които са позволили на човешките цивилизации да се появят", каза той пред CNN. "Няма как да има по-сурово предупреждение".

Андрю Фанинг, гостуващ научен сътрудник в University of Leeds, Великобритания, който също не е участвал в изготвянето на доклада, обяснява на свой ред, че моделът на планетарните граници предоставя "силна подкрепа, основана на доказателства" на политиците и други заинтересовани лица, за да се подпомогне трансформирането на икономиките и обществата за справяне с климатичната криза.

Критики

Моделът обаче има и критици.

Реймънд Пиерхумберт, професор по физика в Oxford University, смята, че моделът на планетарните граници е полезен, когато има ясна основа за избор на граница, като например въглеродното замърсяване.

Но за други фактори, като промяната в земеползването, "може да бъде разсейващо да се спори къде да се постави границата и дали тя е надхвърлена, или не".

Сушата ще превърне 1,2 млн. души в мигранти до 2050 г.В свят, застрашен от покачващи се температури, опустошителни бури и внезапни наводнения, климатичната миграция се превръщат в кризата на 21 в.


"Това е героичен опит за опростяване на света, но вероятно моделът е твърде опростен, за да бъде полезен за практическото управление на многобройните ни екологични проблеми", казва Люис, а Стюарт Пимм, ръководител на катедрата по екология и опазване на околната среда Doris Duke към Duke University, който през 2018 г. е съавтор на критичен анализ на планетарните граници, отива още по-далеч:

"Мерките, които използват, нямат никакъв смисъл, а и те не могат да ги оценят изцяло“.

И Ричардсън потвърждава предизвикателството, свързано с данните и мониторинга:

"Нуждаем се от по-всеобхватно събиране и съпоставяне на данни, за да можем да наблюдаваме въздействието на хората върху екосистемата. Това, което ме плаши, е, че нарушаването на границите се засилва, а те са били нарушени още през 2015 г. И това не се подобрява“.