Защо начинът, по който живеем сега, вещае още пандемии?

5560
Защо начинът, по който живеем сега, вещае още пандемии?

© Pixabay.com

Кризата с коронавируса съвсем ясно свари повечето правителства неподготвени, но специалисти по болестите предупреждават от десетилетия, че подобна катастрофална зараза предстои.

От бубонната чума и дребната шарка до Испанския грип и ХИВ, миналото е изпълнено с пандемии, които са оформили човешката история.

Напредъкът на медицината помага в борбата с такива бичове, но други аспекти от човешкия живот, в това число обезлесяването, урбанизацията и интензивното селско стопанство, допринасят за появяването на нови зарази с обезпокоителни темпове, пише Bloomberg.

1. Има ли вероятност за още пандемии?

Да. Опасността нова болест, която да се разпространи в световен мащаб, се увеличава в днешно време от масовия въздушен транспорт и международната търговия. Броят на пътуващите по въздух е нараснал повече от два пъти от началото на века до 4.2 милиарда през 2018 г., преди пандемията да засегне пътуванията и туризма.

Особено притеснителни са патогените, които се предават успешно през респираторния тракт, като коронавирусите и новите щамове грип, които са най-често срещаните причини за пандемия.


2. Откъде идват болестите?

През последните четири десетилетия се откриват средно по над три нови патогени годишно, които разболяват хората. Около 75% от тях идват от животните и са известни като зоонози. Прилепите се смята, че са източник на коронавирусите, които причиняват COVID-19, тежкия остър респираторен синдром (ТОРС) и Близкоизточния респираторен синдром (MERS).

Те също така се свързват с вируса ебола, както и с вирусите хендра и нипа. Заплахата от страна на прилепите се дължи отчасти на големия им брой - те са сред най-многобройните бозайници. Хиляди прилепи живеят заедно, създавайки среда за такива вируси, а те могат да ги пренасят на други животни или хора, чрез кръв, слюнка, урина и изпражнения.

Девет прогнози за света след COVID-19Докато вълната от COVID-19 обикаля около света, тя принуждава човечеството да прибягва до иновации и да променя начина, по който работим и живеем

3. Какво води до зараждането на зоонози?

Учените са определили редица фактори, които увеличават потенциала за пренос на вирус от животни на хора:

  • Вмешателство в природните екосистеми. С увеличаването на населението по света, хората превземат диви територии с бързи темпове. Учени заключават през 2017 г., че предходните две десетилетия хората са завзели още 10% от дивите земи на планетата. Новите селища и дейностите като изсичане на гори и миннодобивна дейност поставят хората в близост до дивите животни.
  • Консумация на диви животни. Търговията с диви животни се разраства, особено за храна. На някои пазари домашни и диви животни са държани в клетки и се колят при нехигиенични условия. Такива пазари в Китай се свързват с появата на ТОРС.
  • Урбанизация. Около 55% от населението на света живее в градски райони, в сравнение с 34% през 1960 г. Разрастването на градските райони осигурява нови домове за най-различни диви животни, в това число плъхове, маймуни, птици и лисици — животни, които могат да се изхранват с големите количества храна, които хората изхвърлят.
  • Интензивно отглеждане на животни. Патогените от дивите същества понякога стигат до хората чрез животните във фермите. Както и при хората, наблъскването на много крави, прасета или пилета заедно увеличава опасността от разпространение на дадена болест. Антибиотиците, които се използват за ускоряване на растежа на отглежданите животни, също така могат да създават патогени, които са резистентни на лечение.
  • Климатични промени. Повишаващите се температури допринесоха за разрастването на обхвата на пренасящите болести комари, кърлежи и хапещите мухи. Тези видове могат да оцеляват в по-дълги периоди от време, което увеличава разпространението на болести като Лаймска болест, хепатит E, денга и Западнонилска треска.

4. Какво се прави по отношение на пазарите, на които се продават животни?

Имаше призиви, в това число и от САЩ, Китай да затвори тези пазари. Тези места, където се предлага прясно месо на по-ниски цени, отколкото в супермаркетите, обаче играят важна роля в изхранването на хората. Те предоставят около 60% от пресните храни в град Гуанджоу, например.

През февруари Китай наложи постоянна забрана за търговия с диви животни, като обаче направи изключение за използването им в традиционната медицина. Подобни призиви за тези пазари има и към африканските страни, но това едва ли ще стане, защото месото от тези пазари е много необходим източник на протеин.

5. Какво друго може да се направи, за да се предотвратят пандемии?

Експерти изтъкват необходимостта от по-добър мониторинг на зараждащите се болести и поддържане на системи за обществено здравеопазване, които могат бързо да реагират. В най-амбициозното усилие за изготвяне на каталог на нови патогени финансираният от САЩ проект Predict идентифицира над 1 000 вируса в периода 2009 – 2019 г, които имат потенциала да се пренесат от животни на хора.

Сега учените възнамеряват да оценят най-големите рискове за болести, които се крият в животинския свят, за да се концентрират върху разработването на тестове и на прототипи на ваксини. Те биха могли да осигурят системи за ранно предупреждение и светкавична реакция с цел спирането на разпространението.

Българският бизнес

Всичко по темата Коронавирусът COVID-19

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg