През 1993 г. финансовото издание The Economist предупреждава света, че има риск Земята да бъде ударена от астероид, който да вземе милиони жертви, да унищожи земеделската реколта, да доведе до катастрофални последици за климата.

Шансът това да се случи е изключително малък, но въпреки това съществува. Имайки предвид последствията, до които може да доведе, рационалното мислене диктува, че човечеството би трябвало да положи поне малко усилия, за да се подготви за подобен сценарий, колкото и да е невероятен.

Малко вероятните инциденти са част от живота, като на индивидуално ниво повечето хора разчитат на правителствата или на застрахователните компании да се погрижат за покриването на щетите, когато те настъпят.

Човечеството обаче, в лицето на държавните ръководители, предпочита просто да игнорира тези рискове. Случаят с пандемията от COVID-19 е поредният трагичен пример в тази посока, пише The Economist.

Вирусолозите, епидемиолозите и еколозите от десетилетия предупреждаваха за опасността, която може да възникне при прехвърлянето на грипоподобен вирус от животно на човек.

Но когато се появи вирусът SARS-Cov-2, държавите, които разполагаха с практически план за действие, оборудване за изпълнението му и достатъчен административен капацитет за осъществяването му, бяха изключително малко.

А тези, които имаха, спечелиха огромно предимство. В Тайван, например, жертвите на болестта до ден-днешен са само 7, а икономиката на страната пострада значително по-слабо, в сравнение с други държави от региона.

Всъщност, пандемиите са бедствия, с които повечето държави имат опит. Какво се случва обаче със заплахите, които не са толкова познати? Слънчевите изригвания, например, са феномен, който може да доведе до аварии в електрическата и комуникационната инфраструктура.

През последните сто години обаче, в които човечеството стана изключително зависимо от тези мрежи, не са се наблюдавали мащабни слънчеви изригвания.

Според някои учени шансовете подобно нещо да се случи през настоящия век са около 50:50. Дори тази вероятност да е преувеличена, тя все пак е по-голяма от шанса някой държавен лидер да е наясно с това кой от членовете на неговия кабинет е отговорен за планирането на подобни ситуации, пише още изданието.

По всяка вероятност това се дължи на факта, че няма държавник, който да е бил пряк свидетел на достатъчно мощно слънчево или вулканично изригване, което да предизвика глобална земеделска катастрофа. Последният подобен случай е изригването на вулкана Тамбора в Индонезия през 1815 г.

Това обяснява липсата на инициативност на правителствата, но не ги оправдава. Учените вече разполагат с надеждни инструменти за предвиждане на такива мегарискове, но не са в състояние сами да изготвят планове за действие, а още по-малко - да ги финансират. Това е работа на управляващите.

Гореща вълна вдига температурите в Европа до близо 40 градусаЕвропейската метеорологична служба издаде предупреждение за екстремни температури от юг до обикновено по-хладния север на континента

Нито вулканите на Земята, нито короната на Слънцето могат да бъдат контролирани от човека. Но съществуват системи за раннно предупреждение, които могат значително да намалят негативните ефекти за човечеството, ако мерките бъдат взети навреме.

Градовете, които се намират в близост до исторически активни вулкани, като Фуджи, Попокатепетл и Везувий, следят постоянно техния статус и разполагат с планове за евакуация на населението. Тези превантивни мерки могат да бъдат приложени на много места по света в различни ситуации.

Не е невъзможно правителствата да разработят и планове за действие на енергийните оператори, в случай че сателитът DSCOVR, който се намира между Земята и Сънцето, отправи предупреждение за мощно слънчево изригване половин час преди то да достигне до планетата.

Преди смъртоносното цунами в Индийския океан през 2004 г. почти нямаше държави, които да разполагат със системи за ранно предупреждение. Сега почти навсякъде в рисковите зони има такива.

Същото важи и за системите, които биха могли да предупреждават за избухването на евентуални пандемии. Няма как да се предотврати изцяло прехвърлянето на вирусни щамове от животни на хора, но рискът може да бъде снижен значително с ограничаване на интензивното животновъдство и безогледната експлоатация на дивите екосистеми.

Вероятно за много хора изглежда налудничаво светът да се занимава с превенция на подобни рискове и превенция на глобални катастрофи с ниска степен на вероятност, при положение че е изправено пред много по-належащи проблеми, като опасността от ядрена война или климатичните промени.

Но всъщност това не е ситуация на избор от типа "или/или", а на общи координирани действия на глобално равнище, пише The Economist.

Ограничаването на ядрените арсенали може също да се разглежда като мярка за ограничаване на потенциалните бъдещи рискове. Същото важи и за климатичния мониторинг.

"Сканирането" на бъдещето за евентуални рискове може да се разглежда като признак на зрялост за цялото човечество. Изданието дава за пример факта, че към момента всички големи астероиди, които могат да доближат Земята през следващите десетилетия, вече са известни и никой от тях не е идентифициран като потенциална заплаха.

В това отношение светът днес е много по-безопасно място, отколкото беше в края на миналия век, посочва изданието.