В Шри Ланка хората се редят с километри на опашка, за да напълнят резервоара си с гориво.

В Бангладеш магазини затварят в 20:00 часа, за да пестят електроенергия.

В Индия и Пакистан прекъсвания на електрозахранването принуждават училища да затварят, компании да фалират, а жителите да се задушават без климатици в жеги, при които температурите достигат 37 градуса по Целзий.

Това са само част от привличащите вниманието сцени, които се разиграват в Азиатско-тихоокеанския регион, където различните държави са изправени пред най-тежката си енергийна криза от години и трябва да се справят с нарастващо недоволство и нестабилност, породени от нарасналите разходи за живот.

В Шри Ланка и Пакистан усещането за криза е осезаемо. Общественият гняв вече доведе до вълна от оставки на министри в Коломбо и до успешен вот на недоверие в Исламабад, който свали от власт премиера Имран Хан.

Мнозина обаче подозират, че политическото осъзнаване едва сега започва - и двете държави бяха принудени да прибягват до отчаяни мерки, протягайки ръка към Международния валутен фонд и въвеждайки по-кратки работни седмици в опит да пестят енергия. В сряда премиерът Ранил Викрамасинге обяви, че икономиката на Шри Ланка се е "сринала напълно."

В останалата част от региона признаците за проблеми може да не са толкова очевидни, но въпреки това да окажат сериозни последствия. Дори и в относително богати държави, като Австралия, започват да се появяват опасения относно икономиката, тъй като потребителите усещат по-високите енергийни сметки.

МАЕ: Инвестициите във въглища ще нараснат с 10% тази годинаИнвестициите в енергетика са на път да скочат с над 8% през 2022 г. достигайки 2.4 трлн. долара, но за постигането на свързаните с климата цели ще са необходими далеч повече средства, според Международната агенция по енергетика (МАЕ)

Цените на електроенергията на едро през първото тримесечие са били със 141% по-високи, в сравнение с миналата година; домакинствата са призовавани да ограничат потреблението, а на 15 юни за първи австралийското правителство затвори свободния пазар на електроенергия в опит да свали цените, да облекчи натиска върху доставчиците и да предотврати прекъсвания на електрозахранването.

Това, което се случва в Индия обаче, където търсенето на електроенергия наскоро достигна рекордно високи нива, илюстрира най-ясно защо това е световна, а не регионална криза.

След като претърпя прекъсвания на електрозахранването на фона на рекордно високи температури, третият най-голям източник на въглеродни емисии в света обяви на 28 май, че държавната компания Coal India ще внася въглища за първи път от 2015 г.

Каква причинява този проблем?

И макар във всяка от тези страни да има уникален набор от обстоятелства, всичките те бяха засегнати от ефектите на пандемията и войната в Украйна — две непредвидими събития, които обърнаха с главата надолу преди това разумните предположения относно предлагането и регионалната сигурност и потопиха света на икономическото планиране в хаос.

В основата, твърдят експерти, е увеличаващото се разминаване между предлагането и търсенето.

В последните няколко години пандемията поддържаше търсенето на енергия необикновено ниско, като глобалното потребление на електричество падна с над 3% през първото тримесечие на 2020 г., тъй като локдауните и другите ограничения оставиха държавните служители у дома, колите далече от пътищата, а корабите блокирани по пристанищата.

Но сега, когато държавите започват да оставят пандемията зад гърба си, търсенето на горива скача, а внезапната конкуренция повишава цените на въглищата, петрола и природния газ до рекордно високи нива.

Тази тенденция се ускорява значително от инвазията в Украйна на Русия, която е третият най-голям производител на петрол в света и вторият най-голям износител на суров петрол. Тъй като САЩ и много от нейните съюзници наложиха санкции на руския петрол и природен газ, много държави бяха принудени да търсят алтернативни източници, което ожесточи конкуренцията за ограниченото предлагане още повече.

Италия ще закупи големи количества въглища за топлоцентралитеПреминаването към въглища ще се окаже необходимо, в случай че няма друг начин да се спести природен газ.

"Търсенето на енергия се възстанови доста бързо от коронавируса и по-бързо от предлагането," казва пред CNN Business Саманта Грос, директор на Инициативата за енергийна сигурност и климата към института Брукинг.

"Отчитахме високи цени и преди руската инвазия в Украйна, които бяха шок за енергийното предлагане. Различните действия, предприети като реакция, са наистина предизвикателство за енергийното предлагане в световен мащаб."

Защо Азия?

Цените на вноса на енергийни продукти нараснаха драстично по цял свят, като цените на въглищата са пет пъти по-високи, в сравнение с преди година, а тези на природния газ до 10 пъти. Експерти обаче твърдят, че има причини някои азиатски икономики, особено развиващите се, които разчитат на вноса, да са засегнати най-тежко.

"Ако сте държава, особено развиваща се икономика, като Шри Ланка, която трябва да купува всичките тези суровини - като петрол и природен газ, това е проблем," казва Марк Занди, старши икономист в Moody's Analytics.

"Вие плащате много повече за нещата, от които имате нужда, но нещата, които продавате, все още не са поскъпнали. Затова харчите много повече пари, за да се опитвате да купувате същите неща, за да поддържате икономиката си."

По-бедните страни, които все още се развиват, просто не могат да се конкурират с по-богатите и колкото по-голяма нужда имат да внасят, толкова по-голям ще е проблемът, казва Антоан Халф от Центъра за глобална енергийна политика към Колумбийския университет.

"Пакистан определено попада в тази категория, както и Шри Ланка," казва той. "Те поемат този ценови удар, но и удара с предлагането. Те трябва да плащат повече за енергийните си доставки, а в някои случаи, като Пакистан, те дори имат трудности с намирането на енергийни продукти."

Тази динамика стои зад все по-хаотичните неща, които се случват в тези държави.

Преди седмица министърът на енергетиката на Шри Ланка обяви, че е въпрос на време преди страната да свърши горивото. Това мрачно предупреждение идва на фона на опашките по бензиностанциите в столицата Коломбо, които достигат до 3 км и на сблъсъците в много градове между полицията и граждани.

Изглежда сякаш ежедневният живот е блокиран. В понеделник държавни служби и одобрени от правителството частни училища бяха затворени най-малко за две седмици. Държавни служители бяха информирани, че ще почиват в петък в следващите три месеца с идеята да използват това време, за да отглеждат собствена храна.

Пакистан също трябваше да намали работната седмица от шест на пет дни, но това само може да влоши положението. Въведената наскоро шестдневна работна седмица имаше за цел да подобри продуктивността и да подсили икономиката.

Вместо това поне от месец в страната с население от 220 милиона души има ежедневни прекъсвания на електрозахранвате с часове, а моловете и ресторантите в Карачи бяха посъветвани да затварят по-рано, за да пестят енергия.

Енергийното предлагане на страната изостава с близо 5 000 мегавата от търсенето - недостиг, който може да захрани между 2 и 5 милиона домове по някои оценки.

А всяка представа, че подобни проблеми са само за бедните държави, не толкова добре развити държави, се разсейва от случващото се в Австралия.

От май страната се справя без 25% базирания си на въглища енергиен капацитет, отчасти заради планирани спирания за поддръжка, но също така защото проблемите с предлагането и високите цени доведоха до непланирани прекъсвания.

Подобно на жителите на Пакистан и Бангладеш, австралийците също са призовани да пестят енергия, като министърът на енергетиката Крис Боуен наскоро помоли домакинствата в щата Нов Южен Уелс, където се намира и Сидни, да не използват електроенергия по два часа всяка вечер.

По-големият проблем в бъдеще

Как реакциите на тези държави могат да предизвикат още по-големи проблеми от повишаващите се цени?

Поставени под натиск от обществото, правителствата и политиците може да бъдат изкушени да прибягнат към по-евтини и по-мръсни форми на енергия, като въглища, независимо от последиците за климатичните промени.

Има признаци, че това вече може би е започнало.

В Австралия беше предложено на всички генератори на електроенергия, в това число и тези на въглища, да се плаща, за да поддържат допълнителен капацитет в националната електропреносна мрежа в опит да се предотвратят прекъсвания на електрозахранването.

А щатът Нов Южен Уелс използва правомощия за извънредни ситуации, за да пренасочи въглища от мини в щата към местни производители на електроенергия вместо към чужбина.

И двете мерки бяха разкритикувани от онези, които обвиняват правителството в това, че предава ангажимента си към енергията от възобновяеми източници.

В Индия - страна с население от 1.3 милиарда души, която разчита на въглищата за около 70% от своята електроенергия, решението на Ню Делхи да увеличи вноса на въглища вероятно ще има още по-голям ефект върху околната среда.

Учените твърдят, че е необходимо драстично намаляване на добива на въглища, за да се ограничат най-тежките последици от глобалното затопляне, но постигането на това ще бъде трудно без участието на един от най-източници на въглеродни емисии в света.