Един от характерните шумове, който се чуваше по летищата в продължение на десетилетия, е на път да замлъкне завинаги.

Механичните табла, които показват заминаващите и пристигащите полети, отстъпват място на съвременните дигитални монитори, пише BBC.

За някои хора промяната е почти незабележима, но има и такива, които изпитват носталгия към тази технология и дори се снимат с нея, за да й кажат последно “Сбогом”.

Летището Чанги в Сингапур е поредното, което модернизира информационната си инфраструктура. Механичните табла, инсталирани през 1999 г., отстъпват място на дигиталните дисплеи, но на последното им “превъртане” стотици хора дойдоха да си направят снимка за спомен.

За тях щракащите табелки са романтичен спомен за една отимнала епоха, за “златния век” на пътешествията и за времето преди Instagram. Те са нещо като “меню” за световните дестинации.

Но днес почти навсякъде - от Будапеща до Балтимор, таблата с полетите се срещат все по-рядко. Те изискват много по-скъпа поддръжка, не могат да изписват цели изречения и не могат да излъчват реклами.

Дори и компанията, която ги произвежда, вече не ги предлага на летищата.

Solari di Udine е основана в Северна Италия през 1725 г. – 250 години преди изграждането на летището в Сингапур. Първоначално тя се специализира в строителството на часовникови кули.

След Втората световна война тя започва да работи с дизайнера Джино Вале, който, заедно със собственика на компанията Ремиджо Солари, разработва механизъм с четири въртящи се табла, всяко от които има по 10 цифри – идеално изобретение за показване на времето.

Дизайнът с белия шрифт на черен фон, познат на милиони хора до ден-днешен, печели престижния конкурс Compasso D'Oro през 1956 г. В същата година Солари инсталира и първото си информационно табло на железопътната гара в Лиеж, Белгия.

С помощта на белгийския инженер Джон Майер механизмът се увеличава до 40 табла, които, точно както часовниците, се задвижват с мотори и зъбни колела. Освен това те вече могат да показват и букви, а не само цифри.

Така започва и глобалната им експанзия. Solari di Udine продава хиляди табла на ЖП гари и летища по целия свят, включително и на някои от най-труднодостъпните места.

Италианската компания обаче не е единственият производител на подобни съоръжения. По време на Студената война, от другата страна на Желязната завеса, чехословашката Pragotron произвежда подобни табла, които обаче се доставят основно за държавите от соцлагера.

С времето таблата стават все по-модерни, като в днешно време вече не се задвижват от зъбни колела, а от електрически диоди и транзистори.

И въпреки че през последното десетилетие на повечето гари и летища те са заменени с дигитални монитори, някои ключови транспортни хъбове предпочитат да ги запазят като спомен от миналото и като атракция за посетителите.

“Преди време таблата бяха на път да изчезнат напълно, но се оказа, че техният характерен звук е твърде важен за терминала. Пътниците ги харесват и обичат да се снимат с тях”, казват от австралийската компания Quantas, която управлява летищата в Мелбърн и Сидни.

Днес т. нар. “табла на Солари”, всъщност, е по-вероятно да се видят извън гарите и летищата. Компанията твърди, че получава повече поръчки от магазини, ресторанти, музеи и хотели, които искат ретро визията да присъства в техния интериор.