Фед смята, че времето е на негова страна. Но ще има ли полезен ход в бъдеще?
Намаляването на лихвите може да се отложи за есента, което ще постави институцията пред дилема в навечерието на изборите за президент
Докато председателят на Федералния резерв на САЩ Джером Пауъл обмисля колко скоро да намали лихвените проценти, устойчивостта на икономиката му предоставя лукса на времето.
Той изглежда решен да го използва. Но чакането няма да е лесно.
На заседанието си вчера – 1 май, финансовата институция запази лихвените проценти на сегашните им нива и има две причини за това. Първо, те все още не са сигурни, че са победили скоковете на цените. Второ, не са особено притеснени, че са на път да тласнат САЩ към спад, пише в анализ Politico.
Тази комбинация от фактори може да се задържи през цялата 2024 г., като постоянно отлага сроковете за първото понижение и удължава заплахата, че високата цена на дълга ще пречупи икономиката.
И точно тук моментът става изключително неудобен.
Ако инфлацията възобнови низходящата си тенденция – или ако безработицата започне да се покачва, Фед ще са готови да намалят лихвените проценти.
Но ако нито едно от тези събития не се случи навреме, за да се намалят през юли, това може да отложи решението за септември. С други думи: точно преди изборите за нов президент, което ще привлече точно този вид политическо внимание, в което Фед никак не желае да попада.
Бившият президент Доналд Тръмп, който назначи Пауъл за председател, вече заяви, че централната банка ще понижи лихвите тази година, за да „помогне на демократите“и със сигурност ще го атакува за всеки подобен ход. Също толкова неудобно за Фед: фондовият пазар вероятно ще недоволства, което може да даде тласък на мрачните икономически рейтинги на Джо Байдън, допълва Politico.
В същото време Пауъл твърдо обеща да действа в интерес на икономиката, без да се съобразява с краткосрочната политика, което означава, че Фед не бива да отлага намаляването на лихвите само защото предстоят избори.
„Ние сме неполитическа организация, която служи на всички американци. Би било погрешно да започнем да се съобразяваме с политиката“, заяви Джером Пауъл пред CBS през февруари. „Не е лесно на първо място да се справим с икономическите въпроси“.
Ако наистина има предвид това, той би трябвало да намалява лихвите винаги, когато е оправдано от състоянието на икономиката.
Все пак няма гаранция, че официалните лица ще се чувстват комфортно да понижат лихвите дори септември. Причината не е само в изборите. Процесът може да отнеме години, а мандатът на Пауъл изтича през 2026 г.
Икономиката достатъчно дълго устоява на по-високите разходи по дълга, така че инвеститорите смятат, че през следващите няколко години може да не се наложи Фед да намалява лихвите с толкова много.
„Пазарът смята, че когато Фед намали лихвите, те по същество ще бъдат намалени до 4% и ще останат там за неопределено време“, заяви Марк Кабана, ръководител на стратегията за лихвите в Bank of America Global Research.
За сравнение, основният лихвен процент на централната банка, който в момента е над 5%, беше близо до нулата през по-голямата част от последните 15 години.
Но колкото по-дълго има разходи по заемите на тези нива, толкова повече те ще определят трайно как изглежда икономиката. Високите лихвени проценти вдигат летвата за възвръщаемост, която инвеститорите очакват, а това има огромни последици за бъдещите предприятия, технологии и жилищното строителство.
„По-големият риск е не само, че това ще доведе до бавно притискане на инвестициите, подкрепящи растежа, но и че може да предизвика криза“, смята Джулия Полак, главен икономист в платформата за обяви за работа ZipRecruiter.
Все пак има причина Фед да има гъвкавост в позицията си: досега последствията от високите лихвени проценти са поразително малки. Почти нищо не се е случило – нито във финансовия сектор, нито в реалната икономика.
И докато растежът продължава – през първото тримесечие той се понижи, но това се дължеше главно на търговския дефицит, Фед няма защо да бърза с понижаването.
Разбира се, Джером Пауъл може да не разполага с толкова много време, колкото си мисли.
Икономическият импулс има склонност да се самоподхранва; ако работодателите, притиснати от по-високите разходи по дълга, имат по-малко възможности да плащат на служителите и прибягват до съкращения, тези хора след това имат по-малко средства за харчене, което означава по-малко клиенти и по-малко работници.
А неочакваните финансови катастрофи могат бързо да излязат извън контрол, завършва анализът на Politico.