Всички често се притесняваме за това, че можем да се събудим посред нощ и да не успеем да заспим, но това в крайна сметка, може да е добре за нас. Все повече доказателства, както научни, така и исторически, предполагат, че осемчасовият сън може би е неестествен, пише Би Би Си.

В началото на 90-те години, психиатърът Томас Вер провежда експеримент, при който група хора биват поставяни в 14-часови периоди на тъмнина на ден в продължение на месец.

От началото е било нужно малко време, за да регулират съня си, но до четвъртата седмица при участниците се очертава много ясен модел на спане. Те спят през първите четири часа, след това се будят за един или два часа, преди отново да заспят втори четиричасов сън.

Въпреки че учените занимаващи се с тази материя, са впечатлени от проучването, общата нагласа сред хората, е че трябва да спим по осем последователни часа.

През 2001 г. историкът Роджър Екирх от Технологичния университет на Вирджиния публикува доклад, базиран на 16 години проучвания, който разкрива множество исторически доказателства, че хората са имали навика да спят на два отделни периода.

Той публикува и книга четири години по-късно, в която са изброени повече от 500 случая за сегментиран модел на спане – в дневници, съдебни архиви, медицински книги и литература от Одисея на Омир до антропологично описание на съвременни племена в Нигерия.

По подобие на експеримента на Вер в тези примери се описва първи сън, който започва около два часа след здрач, последван от период на будно състояние от един или два часа, след което има втори сън.

"Не става въпрос за броя на случаите, а за начина, по който се засяга въпроса, като че ли това е нещо общоизвестно," казва Екирх.

По време на този период на будуване хората са били доста активни. Те често ставали, ходели до тоалетна или пушели цигари, а някои дори посещавали съседите си. Повечето хора оставали в леглото, четели, пишели, често се молели. От края на 15 в. има множество наръчници за молитви, в които се предлагат специални молитви за този период между двата съня.

Тези часове не били изцяло на уединение – хората често си говорели със съседите по легло или правели секс.

Лекарски наръчник от 16 в. Във Франция дори съветвал двойките, че най-доброто време за зачеване не било в края на дългия отруден ден, а "след първия сън", когато "те изпитват по-голямо удоволствие" и "го правят по-добре".

Екирх открива, че отпратките към първия и втория сън започват да изчезват към края на 17-ти век. Тази тенденция започва сред представителите на по-горните прослойки на градското население в северна Европа и през следващите 200 години се процежда надолу през останалата част на Западното общество.

До 20-те години на миналия век идеята за първи и втори сън вече е изцяло изчезнала от нашето обществено съзнание.

Той отдава първоначалната промяна на подобренията в уличното осветление, домашното осветление и на увеличаването на броя на кафенетата, които по някога са работели по цяла нощ. С превръщането на нощта във време за развиване на законна дейност и с увеличаването на тази дейност, продължителността на времето, което хората могли да отделят за почивка намалява.

В своя книга историкът Крег Козловски обяснява как се случва това.

"Асоциациите, които предизвиквала нощта преди 17-и век не са били добри," пише той. Нощта е била време на хора с лоша слава – престъпници, проститутки и пияници.

"Дори и богатите, които могли да си позволят свещи, харчели парите си за други неща. Будуването по цяла нощ не носело престиж или някаква социална стойност."

Това се променя с Реформацията и насрещното движение. Протестантите и католиците свикват да провеждат тайни служби нощем, по време на периодите на преследване. Ако по-рано нощта е принадлежала на отхвърлените от обществото, сега уважавани хора започват да свикват да използва тъмните часове на денонощието.

Тази тенденция се пренася и в обществената сфера, но само за тези, които са могли да с позволят да живеят на светлината на свещите. С появяването на уличното осветление обаче социализирането започва да се процежда надолу през обществените прослойки.

През 1667 г. Париж става първият град в света, който осветява улиците си, използвайки восъчни свещи в стъклени лампи. В същата година това прави и Лил, докато уличното осветление в Амстердам се появява две години по-късно.

Лондон не се присъединява към тези градове до 1684 г., но в края на века над 50 от водещите европейски градове имат улично осветление.

Нощта става модерна, а часовете, прекарани в леглото, започват да се считат за загубено време.

"Хората започват все повече да преценяват времето и да имат отношение към продуктивността, определено преди 19-и век," казва Роджър Екирх. "Индустриалната революция обаче засилва това отношение стремително бързо."

Силни доказателства за тази промяна се съдържат в медицински журнал от 1829 г., който призовава пациентите да принуждават децата си да не спазват модела на спане с първи и втори сън.

"Ако няма болест или злополука, тя нямат нужда от повторна почивка, след тази получена в първия сън, който поради навик ще е свършил сам в обикновения час.

"След това, ако се обърнат на другата страна, за да подремнат втори път, те трябва да бъдат учени, че това е невъздържаност, която въобще не е в тяхна полза."

В днешно време повечето хора изглежда са се приспособили доста добре към осемчасовия сън, но Екирх смята, че много от проблемите, свързани със съня, може да се коренят в естественото предпочитание на човешкото тяло за сегментиран сън, както и в наличието на изкуствена светлина.

Това може да е коренът на състояние, наречено неспособност за поддържането на съня за достатъчен период, при което хората се будят през нощта и трудно заспиват отново, предполага Екирх.

Това състояние се появява за първи път в литературата в края на 19-и век, по същото време, когато спира да се говори за сегментирания сън.

"През по-голямата част от еволюцията ние сме спали по един определен начин," твърди психологът Грег Джейкъбс. "Да се будиш през нощта е част от нормалната човешка физиология."

Идеята, че трябва да спим в непрекъснат блок може да бъде вредна, казва той, ако това прави хората, които се будят нощем неспокойни, тъй като това безпокойство може да пречи на съня и има вероятност да се пренесе и в часовете от живота, в които човек не спи.

Ръсел Фостър, професор по циркадна невронаука в Оксофорд, споделя тази гледна точка.

"Много хора се будят нощем и се паникьосват," казва той. "Това, което им казвам, е че се преживяват своеобразно връщане към модела на спане с два съня."

Повечето лекари обаче все още не признават, че непрекъснатият осемчасов сън може би е неестествен.

"Над 30% от медицинските проблеми, с които се сблъскват лекарите произлизат директно или индиректно от съня. Сънят обаче е пренебрегван в медицинското обучение и има много малко центрове, където сънят се изучава," казва той.

Джейкъбс предполага, че периодът на будуване между двата съня, когато хората са изпадали в периоди на почивка и отмора, може да е изиграл важна роля за способността на хората да регулират стреса естествено.

В много исторически препратки Екирх открива, че хората са използвали това време, за да размишляват върху мечтите си.

"Днес ние прекарваме по-малко време, правейки тези неща," казва Джейкъбс. "Не е съвпадение, че в съвременния живот броят на хората, които се оплакват от безпокойство, стрес, депресия, алкохолизъм и злоупотреба с наркотици нараства."

Така че следващият път, когато се събудите посред нощ, помислете за своите предшественици от преди индустриалната революция и се отпуснете. Да лежите будни може да е добре за вас.

Стани наш приятел във Фейсбук