„Има раздвижване. Не се знае в каква посока, но има раздвижване и това е добре“, казва Йоан Гонсалес, седнал на терасата си. Оттам той наблюдава няколко крана, които работят близо до Хаванския залив. „Преди няколко години нямаше нито един“, разказва той.

Йоан е на 28 години и предлага подслон на туристи в апартамента си в старата част на Хавана. Той смята, че градът не се е променил радикално с нормализирането на отношенията между Куба и САЩ, но все пак забелязва някои промени.

Според 29-годишната майка Селия Перес „нещата са си точно както преди“ по отношение на основни нужди, като храна за детето й. В същото време 67-годишната Естилита Чавиано има огромна вяра в сближаването, въпреки че последиците от него все още не са много видими в квартал Нуево Ведадо, където живее.

Какво се случи в кубинската столица след разтопяването на ледовете със САЩ. ВВС обобщава шест новости, които илюстрират до каква степен се е променил градът.

1. По-видимо е присъствието на някои американски марки

Докато някои марки, като M&M´s, Snickers и Milky Way, присъстват в Куба от години, сега те се виждат по-често на витрините на магазините. Не е ясно дали това е с цел да се харесат на кубинците или на американските посетители.

В същото време обаче все още е сравнително трудно да се намерят произведени в Америка продукти, въпреки че президентът Барак Обама промени някои регулации, които определят търговията между двете страни. Причината е, че въпреки сближаването, търговското ембарго остава в сила.

Пилешкото месо е една от малкото стоки, които идват директно от САЩ, откакто президентът Джордж У. Буш разреши износа на земеделски стоки в Куба при спазването на определени условия.

В последните месеци износът не се е подобрил чувствително извън оризовата пратка от Тексас през февруари 2017 г. - първата от 2007 г. насам.

Приетите мерки от Обама от 2015 г. насам разрешиха инвестиции в кубинското земеделие и изпращането на строителни материали, ако се докаже, че крайните получатели са независими производители, кооперации или компании, които не са свързани с държавата.

Но в Куба огромното мнозинство от компании са държавна собственост. Макар че беше разрешен и износът към САЩ на някои продукти, произведени в Куба, единственото, което островната държава започна да продава на американците, са дървени въглища, произведени от кооперации.

2. Съществуват преки пътнически полети между САЩ и Куба



От различни градове в САЩ пристигат директно в Хавана 20-те полета, разрешени от администрацията на Обама. Преди 2016 г. имаше само чартърни полети между двете страни, която точност, политика за багажа и отношение към клиентите бяха ужасяващи, споделя Селия.

Според официални данни през 2015 г. са били осъществени 4783 чартърни полета към Куба, а през първото полугодие на 2016 г. са регистрирани 3452. От началото на редовните полети около 30 чартърни полета пристигат всеки ден, а цената на билета е около 500 долара.

Мнозинството от пътниците не са кубинци, а американци. Те вече нямат нужда от специално разрешение на американските власти, за да пристигат на острова, ако попадат в една от 12-те категории за пътуването като семейни или религиозни мотиви, културен или образователен обмен.

Но кубинците, които живеят и в двете страни използват тези авиокомпании, за да посещават роднините си. Но пътуванията от острова не са толкова прости, тъй като не съществуват системи за онлайн плащане, нито могат да се осъществяват трансакции с американски банки.

През март 2016 г. Белият дом съобщи, че ще разреши тези трансакции и че ще позволи на Куба да използва долара в международните си финансови операции. Но през септември м. г. кубинският външен министър Бруно Родригес заяви, че това не се е случило, защото не са предоставени солидни гаранции, нито правни разяснения, които да успокоят притесненията на банките.

Поради това, ако искате да резервирате полет в Хавана, например с Delta Airlines,“трябва да отидете до офиса, да потърсите там маршрута, който ви устройва най-много, да кажете на момичето кой маршрут сте избрали и тя ви го продава директно на същата цена в кубинска валута“, обяснява Йоан.

3. Компании, като Airbnb, Netflix и Google, предлагат услугите си в Куба

„Липсва информация за обявите за работа в технологичната сфера“, казва 35-годишният инженер Карел Перес. Той твърди, че не познава никого, който да е официално нает на работа от американска компания.

Сред положителните неща, които споменава Карел, е фактът, че „вече можеш да влезеш в Google Play, да качваш и да сваляш приложения“.

Най-забележително е навлизането на Airbnb, най-вече защото успява да плаща на собствениците на жилища. „Но трябва да имаш голямо търпение за плащането“, признава Естилита, която използва Airbnb от септември 2016 г.

Кубинските собственици на жилища трябва да чакат VaCuba, допълва Йоан. Тази агенция за пътувания, парични преводи и изпращане на пакети, която има офиси в Маями, е „единственият метод за плащане, когато създаваш акаунт в Airbnb“, отбелязва той.

Липсата на интернет също спира кубинците да използват Airbnb нормално. Поради тази причина някои приятели на Карел вече са гледали сериали на Netflix на работа, а Йоан има един от шестте акаунта, които брат му плаща в Хюстън. И двамата обаче твърдят, че в Куба почти никой не гледа сериали в Netflix от wi-fi пунктовете, инсталирани от няколко месеца.

Именно телекомуникациите се възползваха най-много от мерките за сближаване на САЩ с Куба. Бяха подписани договори за осигуряване на пряка връзка между двете страни и бяха подписани договори за роуминг.

Освен това е разрешено американски компании да предлагат интернет на острова и да инвестират в телекомуникационна инфраструктура. Но кубинската страна не прие предложенията с ентусиазъм, тъй като са подчертано политически, по думите на външния министър Родригес.

Интернет връзката продължава да е скъпа, неудобна и прекъсваща.

4. В Хаванския залив има повече круизни кораби и платноходи

С премахването на забраната четири американски компании изпращат корабите си към острова - Royal Caribbean, Carnival, Pearl Seas и Norwegian Cruise Line. Всеки ден има поне един круизен кораб, понякога дори два, в залива.

На всеки три-четири дни влиза по един нов кораб от САЩ или Европа. Освен това заливът често е посещаван от частни мега яхти. Американски платноходи участваха в традиционните регати през февруари.

Но три месеца, след като Обама отмени политиката „на сухи крака, мокри крака", на кубинците все още не е разрешено да се качват на частни кораби, с някои изключения.

5. Нараснал е броят на посетителите от САЩ, международните туристи, строящите се хотели и частния бизнес

От 4-те милиона посетители, които пристигнаха през 2016 г., 285 000 са били американци. Йоан ги определя като „обикновени хора, които опитват да разрушат митовете за нас, които са им внушавали“.

Туризмът е най-бързо развиващият се бизнес и държавата бърза да разшири инфраструктурата му. Всяка година кубинското министерство на туризма добавя между 2500 и 3000 хотелски стаи. В същото време много американци и други туристи избират да се настаняват в къщи под наем, като тези на Естилита, Йоан и Лестър.

8000-те къщи под наем в Хавана в началото на 2016 г. принадлежат на частния сектор, а увеличаването на броя им е една от основните цели на кубинското правителство.

6. В Хавана има още едно посолство, нова пейка и две магнолии

Макар че много кубинци са на мнение, че многобройните символични жестове контрастират с реалните промени в ежедневния живот, изследователят Естебан Морасел смята, че „не трябва да се подценява постигнатото“, защото още не са минали 50 години.

От всички символични жестове в последните две години „най-красивият за мен беше, когато Обама вървя пеш под дъжда и поздрави хората на балконите“, казва Лестър. Речта му в Gran Teatro в Хавана „беше най-лиричният момент“, допълва тя.

От визитата на американския президент на кубинска земя останаха две магнолии и пейката, за да сядат хората под сянката им, която поставиха Мишел Обама и дъщерите й в градината на обществената библиотека.