Камбаната бие. Вратите се отварят и от тях излизат 12 звяра, които ускоряват темпото си до галоп, а копитата им гърмят по калдъръмените улици.

В този момент тълпи от облечени в бяло състезатели започват да спринтират.

Поглеждат назад, готови да избегнат рогата на нападащите зверове с балетни движения, които не позволяват да се стигне до кървава смърт.

Възхитени зрители се радват от балконите над тях и крещят в екстаз.

Това е празникът на Сан Фермин - прочутият фестивал за надбягване с бикове, който поглъща центъра на Памплона всяка година през юли, съобщава Reuters.

Ентусиасти от цял свят се стичат в северния испански град за девет дни на адреналин, емоции и разврат, които се консумират толкова свободно, колкото виното се лее навсякъде по улиците.

Испанците възстановиха надбягането с бикове в ПамплонаНеизменна част от традицията е участниците да се пръскат един друг с вино

Някои от туристите идват, привлечени от вечната проза на един от най-великите представители на американската литература от 20-ти век. Ърнест Хемингуей (1899-1961) се влюбва във фестивала още при първото си посещение преди точно 100 години.

Надбягването с разярени бикове, местните специалисти по тази кървава надпревара и хедонистичните пиршества, го завладяват толкова дълбоко, че между 1924 и 1959 г. той се връща осем пъти в испанския град.

През 1926 г. писателят пренася действието на дебютния си роман "И изгрява слънце" отчасти в Памплона.

Основавайки се на преживяванията си там и сред американската и британската емигрантска общност в Париж, Хемингуей се утвърждава с книгата като глас на "изгубеното поколение" след Първата световна война.

В книгата разказвачът – алтер-егото на Хемингуей, описва различни епизоди от забавления до пълно отчаяние, които се прекъсват от посещения на арената за бикове. "Не мога да понасям мисълта, че животът ми тече толкова бързо, а аз не го живея истински", казва един от героите. "Никой никога не живее живота си докрай, освен бикоборците", отговаря разказвачът.

Петзвезден лукс и скандални истории - 11 хотела с бурно миналоМного хотели имат богата и разнообразна истории, но само някои от тях могат да се похвалят със значими, скандални и дори трагични събития, разиграли се някога там

Бил Хилман, професор по английски език от Чикаго и експерт по борба с бикове, прочита за първи път романа докато е в колежа, когато е на 20 години. След като разгръща последната страница, той знае две неща: Иска да стане писател и един ден да тича пред биковете в Памплона.

Първото му участие в надбягването е през 2005 г. Оттогава той неизменно присъства всяка година. "Дойдох тук и бях поразен. Беше всичко в книгата, но умножено по десет, нали разбирате. Беше по-голямо. По-диво. По-лудо", казва той.

През годините се сприятелява с внука на Хемингуей Джон и правнука му Майкъл. Това, че е бил прегазен два пъти от бикове, през 2014 и 2017 г., не е намалило ентусиазма му. "В общи линии съм нещо като преследвач на духа на Хемингуей и самият аз съм преследван от него", казва Хилман.

За 69-годишната Черил Маунткасъл първата среща с романа е в гимназията в Ню Орлиънс. През последните 24 години тя наема един и същ апартамент в Памплона за фестивала заедно със семейството си. Казва, че акцентът в романа върху пиенето пропуска друга страна на фестивала - като споделянето на храна и танците по улиците.

Леонкси Ариета е една от малкото останали памплонци, които са се срещнали с Хемингуей на живо. 91-годишната жена разказва пред Reuters, че семейството ѝ е приело писателя и четвъртата му съпруга Мери Уелш при последното им посещение в Санферминес през 1959 г., две години преди смъртта му.

Двойката наела три стаи в къщата на Ариета, където Хемингуей пишел, пиел водка и шокирал семейството, като махнал разпятията от стената и ги сложил в шкафа, връща спомените си назад във времето Ариета.

Навиците на великите: Да спиш като Моцарт и да си почиваш като АйнщайнУсвояването на полезни навици ще ви помогне да постигнете целите си и да станете високопродуктивни

Жителите на Памплона постоянно водят дебат: Дали за пренаселеността на града по време на Сан Фермин е виновен Хемингуей? Дали той е представил погрешно същността му в своите произведения? Дали е станал жертва на успеха на романа си?

Миналата година на фестивала са присъствали 1,7 милиона души, които са оставили след себе си 1200 тона счупени стъкла и различни отпадъци. Желаното място на балкон с прекрасна гледка към надбягването с бикове може лесно да достигне 200 евро на човек.

63-годишният Мигел Изу, родом от Памплона, който наред с няколко книги за традициите е написал и една за връзките на фестивала с Хемингуей, смята, че влиянието на писателя върху популярността му е преувеличено.

"Вярно е, че той е допринесъл за известността и за привличането на хора тук, но преди Хемингуей туристите вече са идвали, особено от Франция", обяснява мъжът.

Допълва, че Хемингуей не е бил известен по време на пътуването си през 1923 г. и става световна знаменитост едва след като получава Нобелова награда през 1954 г.

Изу признава, че градът все още използва образа на Хемингуей, за да се популяризира, "съзнателно или несъзнателно". Но е валидно и обратното: "Превърнахме го в нещо като икона на Санферминес - не можеш да говориш за тях, без да споменеш Хемингуей".

Това са някои от най-красивите улици в светаТе са очарователни

Но не всеки чужденец на фестивала е примамен от автора, особено след възхода на социалните медии, допълва Reuters.

23-годишният австралиец Уилям Капал и приятелите му са привлечени от видеоклипове в YouTube, показващи вълнуващата опасност на надбягването с бикове, съчетана с много адреналин. Запитан дали някога са чували за Хемингуей, Капал се усмихва и отговаря: "Не. Трябва ли да го потърсим?"

Много неща са се променили от 1923 г. насам - например познатите бели костюми с червени шалове и ленти, носени от бегачите, идват на мода едва след 1931 г., а Северна Испания е преминала от аграрно към индустриално общество.

Но същността на фестивала остава, казва Изу.

Кафенетата, описани в книгата, като "Ируня", все още посрещат празнуващите. Посетителите продължават да се забавляват, да се молят и да търсят място по претъпканите улици, за да видят биковете, без да рискуват да бъдат разкъсани от тези дяволски рога.

"Мисля, че ако Хемингуей оживее, ще се огледа и ще каже: "Някои неща са странни, но в общи линии това е същият фестивал на Сан Фермин", убеден е испанецът.