В този германски град къщите са направени от диаманти

Докато се изкачвате по тясното стълбище на готическата църковна кула в Ньордлинген, Германия, износените каменни стъпала сякаш блестят на слънцето, внасяйки неочаквани снопове светлина в мрачното, сиво изкачване до върха.

„Причината е, че целият град е направен от камъка зювит, който е осеян с малки диаманти“, казва пред ВВС пазачът на кулата Хорст Ленер. „За щастие, те са много, много малки, в противен случай кулата отдавна щеше да бъде срината“, шегува се Ленер и широка усмивка се разлива на лицето му.

Макар и закачливи, думите на Ленер са истина. По време на строежа на града, който се споменава за първи път в документи от IX век сл. Хр., местните жители не осъзнавали, че в камъка, който използвали, имало милиони малки диаманти с невиждана концентрация на друго място в света.

Когато погледнете заспалия баварски град от върха на кулата, той изглежда изключително спокоен. Но катастрофално и извънземно събитие, удар от астероид преди 15 милиона години, води до странната реалност Ньордлинген да се превърне в диамантения град в Германия.

Пътувайки със скорост от 25 км в секунда, широкият един километър астероид се разбил на земята с такава сила, че създал кратер с широчина 26 км, в който се намира градът.

Той подложил най-долния пласт на земята на толкова интензивна топлина и натиск, че въглеродът там се превърнал почти мигновено в малки диаманти с диаметър от едва 0.2 мм. Те едва се виждат с просто око.

Без да знаят, че камъкът зювит е обсипан с диаманти, местните жители издигнали сгради, като използвали почти изцяло него. Така Ньордлинген се превърнал в град, който няма равен на Земята.

„Всичко в границите на града е направено от скалата, получена вследствие на удара на астероида“, казва жителката на града Росвита Фейл.

Още по-странното е, че жителите на Ньордлинген научили едва наскоро произхода на кратера си. Без да обръщат особено внимание на факта, че качеството на домовете им се влошава, местните жители смятали, че градът им е построен в кратера на изгаснал вулкан.

Но американските геолози Юджийн Шумейкър и Едуар Чао посетили Ньордлинген през 60-те години на миналия век и забелязали, че кратерът не отговаря на точните критерии за вулкан.

Те пристигнали в града, за да тестват собствената си хипотеза, че земята е придобила формата си вследствие на въздействие отгоре, а не отдолу.

Учените не се нуждаели от много време, за да докажат, че теорията им е вярна. Трябвало само да инспектират стената на църквата в Ньордлинген, за да открият малките скъпоценни камъни.

„В учебниците пишеше, че земята е такава, каквато е заради вулкан. Впоследствие беше установено, че е получена заради удара от астероид и трябваше да променят всички учебници“, спомня си Фейл.

Малко след първото посещение на Шумейкър и Чао в Ньордлинген местни геолози установили, че стените и сградите на града съдържат около 72 000 тона с диаманти. Макар че зювит има и в други части на света вследствие на сходен удар, никъде концентрацията на скъпоценни камъни не е толкова голяма.

„Това е уникално“, казва д-р Щефан Гьолц, геолог и директор на музея RiesKrater. Той се помещава в хамбар от XVI век и служителите му разказват на посетителите как разбилият се астероид е оформил бъдещето на града.

В шестте изложбени зали стъклените витрини са пълни с парченца метеорит и, разбира се, зювит.

„В някои части на света този вид материали, получени вследствие на удар от астероид, се използват за строежа на сгради, но не в такова количество. Тук те са били използвани за строежа на целия град“, разказва Хьолц.

Не само сградите отразяват събитието отпреди милиони години. От външната страна на стената иглолистни дървета и борове, като от „Джурасик парк“, растат по краищата на кратера, подхранвани от изключително плодородната почва, която някога е била дъното на солено езеро, образувано след разбиването на астероида.

Хьолц разказва, че кратерът на Ньордлинген е толкова отличителен, че астронавти от Apollo 14 и Apollo 16 посетили в града при подготовката си за мисиите до Луната, за да разберат какви скали могат да открият в Космоса и кои трябва да върнат на Земята.

„Все още пристигат посетители от НАСА и астронавти от Европейската космическа агенция бяха тук само преди две седмици“, казва гордо Хьолц. В зала на приземния етаж на музея е изложена лунна скала, сувенир от една от космическите мисии Apollo.

Въпреки всичко, мнозина от жителите на града са безразлични към милионите малки диаманти, които ги заобикалят. „Виждаме ги всеки ден, за нас това не е нищо специално“, споделя жителка на града.

Идеята, че хората няма да бъдат пленени от уникалната геология и история е чужда на Хьолц, който се преселил в Ньордлинген от Мюнхен. „Те не смятат, че това е интересно. Чудят се защо хората идват тук на посещение“, казва горчиво Хьолц.

Подобно на лунния камък, той смята Ньордлинген за изключителен. „Фактът е, че всичко в града е свързано с това събитие преди милиони години. То може да е останало в миналото, но го виждаме и до днес. Настоящето е продукт на миналото“, казва Хьолц.