След шестстотин метра завийте наляво. На кръговото движение вземете третия изход. Завийте леко надясно.

Колко пъти сте слушали тези монотонни инструкции, произнесени с уж дружелюбен глас, който обаче може да ви изкара от кожата, ако сбърка. Да, GPS-ът също греши. Или пък да ви изнерви във висша степен след като с опита си да ви прекара по краткия път ви забие в най-голямото задръстване. И единственото предупреждение е почервеняването на линията на маршрута, т.е. движението е натоварено.

Е, не сте единствени. А някои хора вече са започнали да вземат мерки. И си купуват отново хартиени карти, пише WSJ.

Да, онова чудо от жабката на колата, което се сгъва на трийсетина парчета и е пълно с преплетени линии, за които майка ви и баща ви се разправяха, когато ви водеха на екскурзия като малки.

Първообразът на картите не е нарисуваният върху овехтяла хартия път към Острова на съкровищата, а е доста по-отдавна.

Смята се, че най-старият екземпляр е открит в края на XIX век от иракския археолог Хормузд Расам. Представлява малка издълбана плоча с изображението на Вавилон, заобиколен от море. Предполага се, че е на около 2500 години.

Оттогава катрографирането се е развило неимоверно, за да стигнем до момента, в който Google Maps знае за всяко прашно пътче на планетата. Според едно проучване от миналата година шофьорите в 20-те най-населени града в САЩ разчитат на приложението в 93% от случаите.

Но, оказва се, не всички искат да се придвижват по този начин. Дигиталните карти може и да са чудесни, но си имат проблеми. Батерията на телефона свършва, а и приложението винаги ще ви посочи най-краткия маршрут. Което значи, че няма да видите нищо извън пътя, по който така или иначе са се впуснали всички останали, защото ползват, да, сещате се, същото приложение.


Извън пътя: Готови ли сте за повече безцелно скитане по улиците?На колкото повече неочаквани градски места попадате, толкова по-щастливи сте, установяват проучвания

Усещането за пътуване с хартиена карта е съвсем друго. Да, там ще ви трябва повече усилие и мислене. Може и да объркате маршрута, но това не е чак толкова страшно. Всъщност хартиената карта ви дава доста повече информация. Не само за най-краткия път, но и за района, към който отивате. Т.е. виждате голямата картинка. Винаги може да си харесате някое селце по името му и да кръшнете. При GPS-а няма време за разходки и отклонения.

Може би това е една от причините напоследък продажбите на хартиени карти да се увеличават.

По данни на картографската агенция на Великобритания през 2020 г. са продадени с 144% повече хартиени карти спрямо предната година. През 2021 г. е отчетен ръст с още 28%. А интересът идва предимно от две групи – милениалите и поколението Z т.е. 20-40 годишните.

Защо точно те? Може би по-младите, израснали с интернет, са уморени от технологиите. Може би по-възрастните искат да се върнат в детството си, когато нямаше интернет. Кой знае. Но фактите са факти – търговците отчитат ежегоден ръст в продажбите.

При това пътуването далеч не единствената причина. Голяма част от хартиените карти всъщност са много красиви и стават за закачане в рамка. Не е задължително да бъдат отбелязани само пътищата. Може да има кратка информация за забележителностите, ако щете дори за животинските и растителни видове в района. А маршрутите, които избирате от такава карта, може и да не са най-кратките, но пък е твърде вероятно да се окажат далеч по-живописни от скучната магистрала.

Google улавя атмосферата на квартала в новата си функцияТя е базирана на комбинация от изкуствен интелект с локални данни от потребители на Google Maps

И тъй като икономическата логика сочи, че щом има търсене, ще има и предлагане, правенето на карти се превръща в бизнес.

Става дума за ръчно изготвени модели, които често пъти са далеч от обикновените се концентрират върху необичайни места.

Един такъв пример е пенсионираният служител в природен парк в Калифорния Том Харисън. Той разва за WSJ, че докато работел, туристите често го питали откъде да си купят добра карта, а той все не можел да им отговори. Затова след пенсионирането си се захванал със създаването им.

Неговите карти не са за популярните маршрути. Те насочват туристите, които искат да видят дивите кътчета на планината Сиера Невада. Това са места, където обхват няма, тъй че GPS-ът не е вариант. Вниманието към дейтайлите, което Харисън влага, прави картите му безценен помощник за планинарите.

tomharrisonmaps.com

„Спасителните екипи използват моите карти, защото знаят, че ако не съм бил лично на посочената пътека, то съм проверил информацията за нея два и три пъти преди да я нанеса“, разказва той.

Художничката Джен Урсо пък твърди, че може да нанесе върху карта всичко. И го казва съвсем сериозно. Картографирала е всички кафенета в Скотсдейл, Аризона, където живее. Направила е карта на най-добрите кактуси. Все пак това е Аризона, имат си пустинята Сонора с онези кактуси от старите уестърни.

Нанесла е върху карта и всички басейни в града.

steadyhandmaps.com

Тя създава ръчно дигитални или хартиени по поръчка. Например на квартали, на задни дворове, дори и на семейна история. Иначе казано – семейна карта, а не биография. За маршрутите по тях използва важни събития като женитби, завършване на училище, нова работа, илюстрирайки местата, където са се случили.

„Катографираш тези събития от човешкия живот и е все едно да създаваш биография“, казва тя.

Търговецът The Map Shop пък създава релефни карти, някои от които са чудесен избор, ако искате да си окачите нещо оригинално на стената, но това не е единствената им цел. Производителят е продавал карти на лозари, които ги използват, за да разберат кои склонове са най-добри за капризни сортове грозде.

Това са само част от формите, чрез които хартиените карти продължават своя живот. И докато някои правят карти на отминалите си пътувания, други просто тръгват на път. С карта в раницата или в жабката.