Хуманоиди, занимаващи се с домакинска работа или конструиращи жилища на лунната повърхност, все още може да звучат като научна фантастика.

Но екипът на базирания в Остин стартъп за роботика Apptronik предвижда бъдеще, в което роботи с общо предназначение ще се справят със "скучни, мръсни и опасни" задачи, за да не се налага да ги вършат хората.

Най-новият хуманоиден робот на Apptronik се нарича Apollo и е с размери човек, висок 1,7 м и тежащ 72,6 кг.

Apollo може да вдига тежест до 25 кг и е проектиран за масово производство и безопасна работа с хора.

Той използва електричество, а не хидравлика и има четиричасова батерия, която може да се сменя, така че да работи в продължение на 22 часа, съобщава CNN.

Роботът има цифрови панели на гърдите си, които предоставят ясна информация за оставащия живот на батерията, текущата задача, която изпълнява, кога ще завърши и какво ще направи след това. Apollo също така има лице и преднамерени движения, като например завъртане на главата, за да покаже накъде ще тръгне.

Първоначалната цел на Apollo е да работи в логистиката, като поема физически трудни задачи в складовете и така да подобри веригата за доставки, като се справи с недостига на работна ръка.

Но екипът на Apptronik има дългосрочна визия за Apollo, която се простира поне до следващото десетилетие.

"Нашата цел е да създадем универсални роботи, които да правят всички неща, които не искаме да правим, да ни помагат тук, на Земята и евентуално един ден да изследваме Луната, Марс и други места", обяснява Джеф Карденас, съосновател и главен изпълнителен директор на Apptronik.

По-бързо и по-далеч: Ядрено-термичен двигател приближава човека до Марс Целта на NASA е до 2027 г. да бъде направена демонстрация на ядрен космически кораб

Преди началото на стартъпа през 2016 г., членовете на екипа работят в лабораторията по роботика, ориентирана към човека, в Тексаския университет в Остин.

"Лабораторията се фокусира върху това как хората и роботите ще си взаимодействат в бъдеще", казва Карденас. "Като хора, най-ценният ни ресурс е времето, а то е ограничено. Сега можем да създадем инструменти, които ни предоставят повече време".

Докато е в лабораторията, екипът е избран да работи по проекта Valkyrie, робот на НАСА, по време на конкурса DARPA Robotics Challenge между 2012 и 2013 г.

Този хуманоиден робот е висок 1,9 м и тежи 136 кг, способен е на сръчни манипулации и ходене (включително по и около препятствия), носене на предмети и отваряне на врати. Модифициран и подобрен е след дебюта си през 2013 г. и в момента се тества като дистанционен пазач на енергийни съоръжения.

Създаването на Apollo е вдъхновено от Valkyrie, а екипът на Apptronik е прекарал години в разработването на уникални роботи и компоненти, чиято кулминация е хуманоид, който може да функционира в среди, предназначени за хора. Роботите за монтажни линии често са закрепени с болтове към земята или включени към стената и могат да функционират само в пространства, предназначени за тях, обяснява Карденас.

Вместо тясно специализирани роботи, които могат да служат само за една цел, Apptronik искаше Apollo да бъде "iPhone на роботите", допълва той.

"Целта е да създадем един робот, който може да прави хиляди неща и зависи от една актуализация на софтуера, за да изпълнява нова задача или ново поведение."

В крайна сметка цената на Apollo ще бъде по-ниска от тази на среден клас автомобил. Въвеждането на камери и системи за изкуствен интелект позволи разработването на роботи, които разчитат по-малко на предварително програмиране и реагират по-бързо на заобикалящата ги среда, което значи, че частите в производството, са по-достъпни, обяснява Карденас.

Роботи обещаха да не крадат работни места и да не се бунтуват срещу хоратаТе обаче дадоха разнопосочни отговори на въпроса дали трябва да се подчиняват на по-строги правила

Тази година Apptronik се фокусира върху осигуряването на търговски клиенти и производители, които имат интерес към това как Apollo може да подобри логистиката им. Компанията има за цел да започне пълно търговско производство до края на 2024 г.

Apollo ще започне работа във фабрики и складове, където ще изпълнява прости задачи, като преместване на кашони. Но с течение на времето функционалността му ще се увеличи чрез нови модели и актуализации до степен, в която ще може да се използва в строителството, производството на електроника, търговията на дребно, доставките по домовете и дори грижите за възрастни хора.

В основата на конструкцията на Apollo са задвижващите механизми или мускулите на робота, които му позволяват да ходи, да сгъва ръцете си и да хваща предмети точно като човек.

"Хората имат около 300 мускула в тялото си", казва д-р Ник Пейн, съосновател и главен технологичен директор в Apptronik. "Като инженери нашата цел е да опростим сложността, така че роботът Apollo има около 30 различни мускулни групи в своята система, които са необходими за извършване на основни действия и дейности."

Преди Apollo Apptronik се фокусира върху това, което нарича хуманоиден робот за бърза разработка. Макар че той включва ограничени възможности, фокусът на проекта е подобряване на придвижването на робота. "Начинът, по който разработваме роботиката, е да се опитаме да направим така, че хардуерът и софтуерът да се развиват в синхрон един с друг", обяснява Пейн.

Роботи ни отменят в скучните работни задачи Те не се уморяват да правят едно и също и са решение за страни, в които има недостиг на работна ръка

Главата на Apollo съдържа камера за възприемане, а сензорите на торса помагат да картографира 360-градусов изглед на околната среда и да определи къде може да се движи. "Мозъкът" на робота, или главният компютър, също е разположен в гърдите му.

Сензорите помагат да се ориентира, докато преминава през или заобикаля препятствия. Този вид придвижване ще бъде от ключово значение, когато Apollo си проправи път в по-несигурни среди, като например на открито и един ден дори на повърхността на Луната. "Роботите трябва да могат да работят в същия хаос и несигурност, с които хората са в състояние да съществуват", казва Пейн.

Apollo ще бъде автономен, но екипът на Apptronik все пак иска да има ниво на контрол върху това, което ще прави. Макар че контролът първоначално ще се осъществява чрез таблети или смарт устройства, в бъдеще човек трябва да може да се приближи до Apollo и да му каже какво да прави, казва Карденас.

Apptronik е един от партньорите на НАСА, които работят по проекти за хуманоидни роботи. Земята е изпитателен полигон за Apollo, а един ден, бъдеща версия на робота може да работи в опасни космически условия.

За да се подготвят хуманоидните роботи за работа в космическия вакуум, са необходими няколко етапа на разработка, така че Apollo може първо да отиде на Международната космическа станция, казва Пейн.

"За изследването на Космоса наистина се нуждаем от системи, които имат повече от едно умение, които са гъвкави и приспособими, както за различни задачи, за които знаем, така и може би за някои, които няма да предвидим, докато не се появят в хода на изследването", обясняват учените.

НАСА обяви екипажа за Artemis 2 Ако мисията се реализира по план, тя трябва да стартира през ноември 2024 г. и ще представлява първият полет на хора до Луната след 1972 г.

Настоящата програма "Артемида" на НАСА, която има за цел да върне хора на Луната и евентуално да приземи мисии с екипаж на Марс, предвижда марсоход под налягане на лунната повърхност още при мисията "Артемида VI", предвидена за 2030 г.

В този период на изследване на Луната в началото на 2030-те роботи като Аполо също могат да бъдат полезни. Те могат да се използват за изграждане и тестване на лунни и марсиански местообитания преди пристигането на астронавтите. Например един хуманоиден робот може да се наложи да пълзи в средата на марсоход с размери, подобни на фургон, и все пак да има силата и гъвкавостта да отваря врати под налягане.

"Надеждата и мечтата ни е, че в рамките на следващите 10 години ще имаме роботи с общо предназначение, които ще се използват в Космоса и че ще можем да реализираме някои от предимствата на роботизираните системи, които да позволят на екипажа да се съсредоточи много повече върху нещата, които хората правят най-добре - изследване и научните открития", допълват учените.