От началото на 2000 г. икономическият ръст на най-младите страни членки на ЕС кара по-старите да бледнеят от ревност. По данни на Европейската банка за възстановяване и развитие растежът на страните от ЦИЕ е бил 7.5% през 2007 г. и 6.5% за 2008 г., пише France 24.

"Това е истински конкурс по красота между новите добри ученици на ЕС", пошегува се бившият ръководител на ЕБВР Жан Люмиер, поканен в седалището на Европейския парламент, където се проведоха разговори за влиянието на финансовата криза върху страните от последните две вълни на разширяване на ЕС.

"Конкурсът по красота" обаче е към края си и икономическото забавяне е тема, актуална във всяка една от тях.

Полша, Словения, Словакия и Чехия се справят добре. Те ще успеят да запазят сравнително добри темпове на икономически растеж през 2009 г. от около 5%.

Далеч зад тях остават Унгария и балтийските страни. Унгария прибегна до помощ от 20 млрд. евро от Международния валутен фонд, Световната банка и ЕС, която да й помогне за справяне с проблемите с ликвидността и намаляването на кредитите, но за сметка на сериозни бюджетни ограничения.

"Балтийските тигри" на ЕС, като ги наричаха през 2004 г., се сблъскват с рецесия. По-лошото е, че те се опасяват от реалната възможност да последват Исландия, която в края на октомври се оказа на ръба на фалита. Латвия, както и Унгария, поиска помощ от МВФ, за да избегне прегряване на икономиката.

Деликатна е и ситуацията в Естония, в която също се стигна до свръхпредлагане на кредити. Прекаленото повишаване на заплатите и бюджетната разпуснатост се отразиха и върху потреблението, като страната загуби доверието на инвеститорите.

Допълнителна специфика на балтийския пейзаж придава и подготовката за въвеждане на еврото, което ще доведе до забавяне на кредитната активност.

Бившият президент на ЕБВР остава оптимистичен за способността на икономиките от Нова Европа да се справят. "Влизането в ЕС имаше ефект на "закотвяне" на стабилността. Ако тези страни не бяха приети, ситуацията щеше да е несравнимо по-лоша. Достатъчно е да сравним с положението в Исландия и Украйна", убеден е той.

Най-голямото опасение на икономистите за страните от ЦИЕ обаче не е свързано с финансовия сектор. "В периода около 2000 г. икономиките в ЦИЕ имаха достатъчно други грижи, за да залагат на токсични финансови инструменти", коментира главният икономист на Deloitte- Полша Себастиан Милош, "По-тревожно за нас е влиянието на финансовата криза върху реалната икономика. Вече виждаме достатъчно очертан спад на износа към страните от Западна Европа и значително намаляване на поръчките и производството".

За икономиките от ЦИЕ е важно увеличаването на инвестициите в инфраструктура ( включително и образование и социални осигуровки) за осигуряване на реална конкурентоспособност в перспективата за въвеждане на еврото, смята той.

Словения трябва да се присъедини към еврозоната на 1. януари 2009 г., влизането на Латвия и Естония, което се очакваше през 2010 г., е на път да се отложи за неопределено време. България трябва да се подготви до 2011 г., Полша и Чехия- до 2012 г., а Унгария и Румъния ще изчакат до 2013 г.

За сега не се обсъжда отлагане на нито едно присъединяване, но 2009 г. може да се окаже решаваща за поставяне на този въпрос в бъдеще.